ИСТОРИЯТА Е НАУКА, НЕ МЯСТО ЗА ИЗБИВАНЕ НА КОМПЛЕКСИ

Някакъв, представящ се за журналист, се възмущава от неиздадените още учебници по история. Проблемът му е, че не е описан в достатъчно черни краски периода от 1945 до 1989 година. Трябвало е да се опишат зверствата на Държавна сигурност, на трите фалита по времето на Тодор Живков. Не зная къде е бил по това време, но, по всичко личи, избива комплекси. Аз лично съм дърпан от ДС - живи са и тези, които са ме разпитвали. И на които не съм казал нищо, тъй като нямаше какво да кажа. Но дори и да е имало какво да се каже, пак не бих казал нищо. Ако този Христо Христов - роден е през 1967 година - е правил нещо, трябваше да го зная. Бил е на двадесет и две години - на толкова, дори на 18 години, бях написал вече поемата си за червените фашисти, бях отказал да гласувам за тях публично. Писна ми от комплексари, които искат да комплексират поколенията след нас. Веднъж качих на стоп едно момиче. Каза ми, че нейният дядо е поет и антикомунист. Когато разбрах кой е се хванах мислено за главата. Наричах го "п...ката", защото по-верен на партийните повели нямаше от него. Но какъв герой пред внучката си, а. Какъв герой. Не зная дори кой му вярва повече - внучката ли му вярва, или той си е повярвал. Та, на този Христо Христов, който твърди, че бил журналист. Журналист, пък се интересува от времето на тоталитаризма. Ако бе журналист, то трябваше да се интересува от този комунизъм тогава. Ако наистина е журналист да бърка в помийната яма сега... Но, явно, тогава е бил журналист толкова, колкото е журналист днес... Всъщност, май става въпрос за един кандидат-цензор... Защото не мога по друг начин да си обясня желанието му да стои на входа на всеки учебник един, който да обяснява какво точно трябва и какво не. А това показва само едно добро "тоталитарно възпитание" в него... Но, за историята... Сега това е история и е време да се интересуват не журналисти, а историци. Защото, момко непоръбен, историята е наука, а не място за избиване на комплекси.