вторник, 18 юни 2019 г.

КОЛЕКЦИОНЕРИ


На Ивайло Мирчев, Долорес Дилова и Десислава Минчева -
                   без да зная защо
Богомил Райнов написа книга след това… Или по време… Няма значение. „Този странен занаят“. Книга за „Тихата лудост - колекционерството“, както я наричаше Светлин Русев. Диагноза. Или религия… Не. Не е болест. Религия е. С много амвони. Всяка картина, пластика, рисунка е амвон. И ако си истински колекционер  ти чуваш усмивката на Джокондата. И не мислиш, че ръцете и в скута току-що са престанали да броят парите, с които е откупена… Тя се усмихва защото я обичаш. И те разбира. Просто отвръща на твоята усмивка.  Но не е въпроса за Джокондата. Тя просто е символ. Въпросът е за колекционерът. Доколко той съществува. Защото има разлика между колекционер и инвеститор. Преди години един художник ми каза: „Знаеш ли защо ти даваме свои работи художниците“… Не знаех защо. Понякога съм се чудил. А било толкова просто. Защото инвеститорът влизал в ателието, в галерията, давал парите си, после давал „стоката“ на шофьора си и художникът не знае после какво става с нея. А аз влизам със светнали очи. И говоря с тези художници за тенденции, за школи, за явления, за автори. Преди години Любомир Левчев каза: „Колекционирай млади художници, някой от тях след време може да се окаже Пикасо“… Да. Някой може да се окаже. А може да се окаже самият той. И това е най-изкусителното в колекционерството. Да предвидиш. Преди това – да откриеш автора. Да забележиш „лапата на художник“, както казва Ван Гог. Да усетиш диханието на бъдещето от картините, после да влезеш във вечността. Защото, когато гледаш картина понякога гледаш вечност. Вечността е една и безкрайна, според теоретиците. Ама колко ли вечности имам вкъщи. Защото всяка картина е вечност. Безсмъртие. Всяка картина е безсмъртие. И това е красотата в този странен занаят. Откривателството. Колко струва парче злато? Според мен парче злато може да не струва нищо, защото е скрито под тонове пръст и камъни. То не струва нищо, ако, залутано зад някой храст го препикава куче. Защото, колкото и да свети това парче злато в очите на кучето, то няма стойност. Това парче злато, осветявайки очите на кучето, само го заслепяват и то не може да види дивеча. Това парче злато е препятствие, докато не попадне в ръцете на човек, който ще му се зарадва. Така е и с картините, със скулпторите… Ако няма кой да ги открие… Защото колекционерът е този, който вдъхва вечност на една картина. Колекционерът е този, който казва: „Стани и ходи“… Само че дали имаме колекционери? Или инвеститори. Скоро една художничка ми каза тъжна констатация: „Хвалят се, че са купили за десетки хиляди трактор, нарисуван от Златю Бояджиев… За тези пари биха могли да вземат далеч по-добри неща от съвременни художници… Но няма кой да им каже“… И стигаме до културата на колекционера. Дали той е откривател, дали може да прозре, да предвиди вечността в една картина… Освен инстинкт обаче е нужна култура… Тонова култура, под която може да лежи това късче злато. Не икономически съветници, култура и знания са нужни на колекционера. Да усетиш картината под тонове прах и потъмнели цветове на асфалта някъде по битаците. О, какво откритие. Да я прибереш оттам, да я спасиш от варварите, от тези, които я унищожават. Да я занесеш до вкъщи с треперещи ръце, да вземеш памучно парцалче натопено в разтвор със сапун и вода, да измиеш очите, листата, житните класове в картината. Да потърсиш реставратор после… Откривателството. Духът на откривателя е нужен в колекционерството. Да се заровиш в стари книги – също измъкнати от купчината пред неграмотния циганин, който ги продава на цената на една малка водка. И в тези книги да намериш непознати автори. И забравени техники на рисуване… Да намериш това, което няма да намериш в Гугъл, в Художествената академия дори. Да откриеш млад художник… Не е задължително да го намериш в квартална кръчма. Много, много са редки случаите, когато художници могат да бъдат намерени в кръчма. Художниците могат да бъдат намерени в ателието, на сергиите в градинката зад Военния клуб… В галериите могат да бъдат намерени художниците. Дори не в телевизора – там са други. Но и там ги има. Ако имаш сетивата и културата, разбира се… Ако ти светнат очите е добър знак, знак, че си намерил художник, ако перефразираме Жак Превер… Знак, че си намерил художник… Толкоз…

 


Няма коментари: