Тогава пишех стихове. И в тях имаше поезия – защото не във всички стихотворения има поезия. Дори в някои стихотворения освен поезия няма и стихове. Но има такива, които искат да се представят за поети – казват, че още вървяло при момичетата. Сигурно върви, особено ако те се представят за момичета, а отдавна всъщност са минали момичешката възраст. Всичко се обърка в този свят. Понякога се страхувам да се събудя, защото не знам какъв ще се събудя. Толкова се променя светът. Навремето, поканиш момиче на кино , и до края на филма тя остаряла… Толкова бавно върви времето с някои хора… Така е и с книгите. Купуваш си книга и не ти се иска да излезеш от нея. Не, защото ти е хубаво в нея. Какво хубаво има в това да легнеш вместо Ана Каренина на релсите. Ама лягаш. Защото Толстой те е сложил там. Не е хубаво и над тебе да се издига воден стълб няколко десетки фута, ама Капитан Немо е влязъл в тебе и няма излизане. Да не мислите, че на Ана Каренина и Капитан Немо им е хубаво във вас. Не се чувстват уютно и те, ама сте ги приели и не им давате да излязат. И всичко това е направил авторът. Ами Марк Твен? Какво хубаво има в това да те гони някакъв индианец из книгата и ти да се чудиш къде да се денеш? Всъщност, това правят книгите. Карат ни да излезем от собствения си живот и да видим, че има друг, паралелен живот. Действа успокоително – ако четеш трагедия. Защото виждаш, че има и други като тебе. Най-хубавото обаче идва тогава, когато заговориш за героя, когото си напуснал за малко. И вместо да се оплакваш на околните от собствения си живот ти говориш за… литература. И изведнъж твоят живот се променя. Момичето до тебе стиска по-силно ръката ти не за друго, а защото разбира, че ти си различен от другите. Че не оплакваш собствената си съдба, а мъдро тълкуваш автори, от които тя се възхищава. Ето, това понякога иска авторът да направи. Да ви смени света, да ви смени гледната точка. Да ви смени вас, тебе да смени… Само че аз не мога да измислям. И разказвам истински истории в тази книга. Сега, като се замисля се оказва, че единствените измислени неща се оказваха нещата, които представях за новини навремето. Някои продължиха като журналисти и измислиха един недружелюбен свят, в който ни напъхаха. И понеже вестниците фалираха няма как да излезем от този свят. Единственият начин да излезем от „новинарския“ кошмар е да минем през разказите за други хора. Това са вратичките за истинския свят. В тази книга има осемдесет и осем врати за влизане в света, в който трябва да живеете. Осем е символът на безкрайността. Две безкрайности има в тази книга – едната е моята безкрайност. Другата безкрайност е вашата. Добре дошли. И добре заварили в този неизмислен свят. И, така, започваме:
Няма коментари:
Публикуване на коментар