неделя, 29 март 2020 г.

СТРАХ

Може би не трябва да ви занимавам със страховете си, но те са основателни. Много основателни. И не са по отношение на пандемията – там страховете на всеки са лични. Страхът, дали ще оцелеем, дали ще ни подмине, ще се доредим ли за респиратор, ако, не дай си Боже, стигнем до там. Ще издържи ли организмът ни. А този на родителите ни, на децата ни. Страхът за работата после, за насъщния. За икономическата криза, която предстои. Да. В интересно време се налага да живеем. Дори се налага да го променяме. Не да чакаме то да ни промени, ние трябва да го променяме. Спомняте си как завършва Волтер гениалния си „Кандид“: „И нека всеки да окопава градинката си“… Всичко това – без пандемията – ни е познато. Ние сме страна на преходите. Като че ли хиляда и триста години ги вземаме с „марш на скок“. Така наричахме в армията онези преходи из калта с пълно бойно снаряжение… Въпреки това моите страхове са други. Различни от това дали ще имаме утре работа, дали ще има къде да работим, дали ще оцелее нашият бизнес. Че ще има пренареждане не само на ценностна система, това е ясно. Смяната на собствеността обаче ще бъде адът, който отново трябва да преминем. Защото отново ще има онова Марксистко „първоначално натрупване на капитала“… И страхът започва от там. От едно „дежавю“ от онова време на СИК и ВИС. На гърмежите и публичните разстрели в „Белите брези“, в отстрелването на политици – Андрей Луканов. От „нещастни случаи“ - Илко Ешкенази… Не искам страховете ми да са ваши страхове, но ако не се замислим и над такива сценарии просто те ще ни изненадат. Разбира се, времената са променени. Дори престъпниците сложиха бели якички, седнаха зад компютри. Но те винаги са една крачка пред закона… Защото законът идва след като се намери място и пролука за неговото прилагане. Няма закони, които да са предшествали престъплението. Първо се появява престъплението и законът се създава, за да може престъплението да не стане рецидив. И, така. Какво може да ни очаква. Разбира се, че ще се появи някаква смесица от криминални контингенти. От момчетата с бицепси до момчетата – хакери. Ще се прехвърля собственост – парите може и да нямат значение тогава. Може да се върнем към някаква смесица на разменна търговия и стоково-парични отношения. Но недвижимостите във всички случаи – и във всички времена – са за предпочитане. Всъщност, това ще е новото в криминализирането на света. Защото няма да е само в България. Та страхът ми е в това, че там, където компютърът не свърши работата ще се довърши от добре познатите ни от недалечното минало момчета. Към това като включим и Новият световен ред, който някакси ни се налага като усещане, но който не знаем как ще изглежда – защото всеки Нов ред започва от безредици – се заражда моят страх. Основателен, за съжаление… Страх ме е…

Няма коментари: