СВОБОДНИТЕ АРТИСТИ

Казват старите хора, че в мътни води се лови най-лесно риба. А когато тези води носят и вируси нали знаете кои се настаняват трайно край тях. Край тези води трайно се настаняват лешоядите и чакат вирусите да им свършат работата. Защото най-здравият орган на лешояда е стомахът. Него вирус не го лови. И тръгнаха мътните води надолу, и се понесоха трупове по тези води и по поречието се настаниха... свободните артисти. Пардон, лешоядите, маскирани като свободни артисти. И започнаха да искат. Във времето, когато дори Пеевски стана благодетел, свободните артисти започнаха да искат. И никой не смее да им каже нищо, защото медиите са техни. Да сте чули някой свободен артист тези дни да говори за необходимостта от благородство, от човещина... Тези понятия - благородството и човещината - съществуват само тогава, когато са обърнати към тях. Изреваха за застраховки - как тези, които ги наемат не ги застраховали, защото можело да се случи трудова злополука - музата им да си изкълчи глезенчето и да не дойде на работа. И никой от тях не иска и да знае, че пътят на свободния артист е въпрос на личен избор. Освен здравна и социална осигуровка никой не те е спрял да си застраховаш кутрето на третия крак на музата, както и перото от средното крило. Защо ми се счува в тази какафония от хленч онова: "Искам да съм зависим. Наемете ме"... Тези артисти, които получават много по-големи хонорари от своите "щатни" колеги. Техният вой е важен сега. Не, че държавата си е свършила цялата работа - има закони, които трябва да се променят. Има профсъюзи - Мутафов обаче не е Мутафчийски, нали... Забележете - изреваха издателите, а не зависимите от тях автори. Тези същите издатели, които държат на екзистенц минимума своите автори. И ги издават (като Божана Апостолова), за да градят имидж от вече утвърдените имена, а не защото те създават автори. Защото в цял свят с нормални пазарни условия издателят и галеристът създават автора - реклама, медии, условия за работа, хонорари... Докато тука готови автори, с изградени вече имена, се поемат от издатели и галеристи,вдигайки им рейтинга... Но това е друга тема. Темата сега е да не сме отново обслужващия персонал, заставайки на яслата на мътната река, по която се надяваме да заплува трупът на държавата. Да доплува до устата ни трупът на държавата. Трупът на държавата да доплува до нас чакаме...