сряда, 1 април 2020 г.

ОТКРЕХНАТО ПИСМО ДО ТЕЗИ, КОИТО НЕ СЪЩЕСТВУВАТ

За пореден път се убедих, че е трябвало да напусна Съюза на българските писатели. Не може във време на криза като тази, напомняща с белезите си на Национална катастрофа, да искаш от държавата. Тогава, когато държавата се задъхва финансово и не е сигурно дали ще има средства дори за тестове - да не говорим за лечение на заболелите - да искаш, да искаш, да искаш. От една страна да крещиш срещу правителството и как не трябвало да тегли заем, от друга да искаш от новия бюджет след заема отчисления за себе си...
Господи, мисля че успоредно с коронавируса България е заразена от псевдоинтелектуалци... Нека за секунда да си припомним какво поиска Дебелянов, отивайки на Фронта... Ботев какво поиска. Яворов какво поиска... И те останаха в паметта на нацията не само с литературата си, а и с примера от достойно изживяния си живот.
От днес нататък не ме смятайте за български писател. Смятайте ме за писател. Отвратен съм от хленчовците в българското културно пространство... Културно ли рекох... Прощавайте...

P.S. И вместо да хленчи българският писател, музикант, актьор не е лошо да си зададе въпроса: "Какво правим като граждани, за да избегнем подобна унизителна ситуация за българския интелектуалец?" Защото, ако се променят законите за авторско право, НК в частта му за интелектуалната собственост и други свързани закони сега нямаше да се хленчи. Защото няма да му дърпат безплатно книгите, постановките, концертите от интернет, а щеше дори да реализира приходи. Колкото и странно да е. Но, за да искаш такова нещо трябва и ти да си данъчно изряден. Трябва да не криеш доходи, да си плащаш данъците... Не може цяла година да се чудиш как да скриеш доходи, а после да искаш закрила от държавата... Гнусно е, малко... Малко ли казах?... Това, което правите сега е обръщане на гръб на народа. Бъдете сигурни, че този народ не винаги помни героите си, но винаги помни кой му е обърнал гръб...

Няма коментари: