четвъртък, 2 април 2020 г.

СМЕШНО, АКО НЕ Е ТЪЖНО. ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ ГЕНЕН ИНЖЕНЕР

"Когато ужасът с коронавируса свърши, да не забравим да пренесем цялата си любов към света, който ни беше отказан. ", казва из сайтовете едно момче, което навлиза вече в генното инженерство. И предвижда от висотата на своята "компетентност" еволюционен скок на хомосапиенса. Излиза, че към Дезоксирибонуклеиновата киселина се е присламчил коронавирусът и сега ще направим своя неповторим генетичен скок. Само тази добавчица ни е била необходима, само това вирусче ще промени изцяло нашата психика. Ще ни направи добри веднага, колчем прескочим смъртната му заплаха. И, разбира се, за да не забравим какъв епохален скок ни предстои трябва първо да си сложим бележка на хладилника. И на бележката, закрепена с магнитче трябва задължително да пише, че досега ни е отказвана всякаква любов, защото на нас и светът ни е отказан. Друг е въпросът защо си го искал този свят и какво си направил, за да го получиш. Светът му бил отказан на младежа. Като че ли светът е чаша студено прясно мляко, което родителите са заключили в хладилника и не му го дават на малък Гошко, за да не го заболи гърлото. Пък и светът не е залък за всяка уста - на някого може да приседне... Пък и младежът, чийто мозък явно е като парче хартия много иска - че и нас ни съветва - да не вземем да изтрием нещо от него. Още на третия ред вече започва да ме обърква младежът - бележката на хладилника ли е, или мозъкът е бележката. На третото изречение вече имаме сигурен показател за шизофрения с характерният неин белег манията за величие. Освен че разчита на хартията, или мозъка, момчето вече нагазва и в някакви вододели. Добре, не знае да пише. Онтологично тези три несъвместимости - хартия, вода и памет - ни водят към някакъв километър в София. После вече преминаваме в белезите на индустриалното човечество - асоциацията ще е от хладилника в началото на емоционалния текст. Страхът от индустриализация на мечтата. Да. Съвсем по социалистически - характерното за развития социализъм индустриализация, тъй като партизаните заради нея са излезли в Балкана и това е основната им мечта. По-нататък изведнъж попадам на нещо, което ме дезориентира. Не мога да разбера гости ли сме, наематели ли сме, домакини ли сме и въобще къде сме попаднали. Хем сме си у дома, хем сме наематели, хем сме гости, а и масата вече е сложена. (До този момент не се споменаваше, че ще има и тържествени обяди в текста)... Но момчето обича софрите. След това трябва да го приемем и в качеството на Новия Леонардо, Новия Микеланджело и Рафаело, защото поне словесно ми внуши как ще изглежда новата икона на света - прегръдка между човек и кенгуро. Дева Мария кърмеща кенгуро... Сикстинската капела била не нещо друго, скрийнсейвър... Чудя се до края на текста дали няма да има и нов пърформанс, нова инсталация в Светата обител на Човешката еволюция - Сикстинската капела... И, ето... Това трябвало да бъде пророчеството. Аз нали ви казах, че шизофренията върви с пълна сила. Не може да не се появи към края на текста и пушката, която трябва да гръмне. Към края на текста се появи шизофренията, която разцепва и читателят на този текст на десетки парчета... И вяко от парченцата си живее свой собствен живот. И, сега, забележете... Като излезем оттука светът ще е останал само в книгите, филмите, сънищата ни... И трябва да го възстановим този свят по остатъците в книгите, филмите, сънищата и спомените си... Ама нали в началото излизахме оттука, за да не се повтаря всичко това. Пък после иска да го възстановяваме. Аджеба, какво иска този младеж от нас не мога да разбера... Кажи, бе, младеж, какво искаш сега. Да блеснеш. Блесна. И да ни кажеш, че "Аз сме", а не "Аз съм"... Само дето не казваш колко сте. Това, че не си сам е ясно. И, въпреки всичко, продължава да излиза авторът, при това носи невидим куфар. То остана психиатърът да го засече и с куфар на излизане... Но поне ще заведе дъщеря си до морето. А тя сигурно ще му скача от врат на врат и ще го целува по всичките бузи - някои обръснати, някои - повече. А някои от бузите може да са още с маска. Всъщност, колко маски във време на коронавирус трябва да си купи Георги Господинов при положение, че има толкова много лица... Това и проф. Михаил Константинов не би изчислил...

Няма коментари: