четвъртък, 21 май 2020 г.

ПРЕДИЗВИКАНО СБОГУВАНЕ С МЕДИИТЕ

Ето отношението ми към едно интервю на Осман Октай изпратено ми като "доказателствен материал за това какъв дерибей е Бойко Борисов... Дайте доказателства, а не "анализи" - дори се чудя за някои анализатори дали етимологията на думата не идва от "анално лизане", имайки предвид тяхната кариера... И, така: 


"Добре, защо трябва да вярвам на хора, които не знаят дори къде се слага пълен и кратък член? Грамотността е много важна за един "журналист"... Отделно познавам и Октай и зная неговите "анализаторски" възможности... А принципът "една буля рекла на учинайкото на балдъзата по съребрена линия на шурея на чинката от втория брак на тетката на тейкото, който бил казал пред оная, дето останала бездетна, но синът и от петия брак, който всъщност е от извънбрачната й връзка..." Сега разбираш ли колко вярвам на подобни идиотщини и ме е яд на свестни хора като теб, които се връзват на тия дивотии... А целта на тези идиотщини са насочени натам, т.е., към теб... 

Дайте доказателства - имена, банкови сметки, група... Бил съм журналист и зная "изискванията" да се намери под вола теле. Спомням си, че трябваше за вестника, за който пишех, да давам минимум по три информации на ден. Гонехме информации в твърде малкия за такива спокоен град Смолян. И тогава си измислих персонаж. Вървеше реституцията тогава. И моят персонаж получи едни декари гори и понеже не знаеше какво да ги прави, ги отдаваше под наем за развитие на партизанско движение в региона. Закъсах ли за информация се докопвах до този мой персонаж. Понякога ме гонеха диви прасета и само трийсетметрови ели ме спасяваха от тях - такива информации за мен излизаха и в "24 часа". Заглавието бе: "Трийсетметрова ела спаси поет от стадо глигани"... На пръв поглед евтина сензация, но трябваше да гоним брой "статии"... Че аз като белетрист нямам толкова измислени истории и се придържам към реални истории, защото е цинично да се измислят разкази и романи, при положение, че светът гъмжи от истории. Или, както казва Достоевски "Няма нищо по-фантастично от реалността"... И не си заслужава да измисляме... А ние лискаме черната боя и не си задаваме въпроса как внучетата на Бойко Борисов, или моите внуци ще ме погледнат. Аз съм си патил от това. Когато срещаха майка ми в Смолян (леко да й е небето, защото тези срещи я приближиха към смъртта), та когато я срещаха, за да й кажат доброжелателно, че щели да се съберат три помакини някога и ще й заврат (на седемдесет и пет годишната ми майка) салам в... Защото аз просто бях описал в романа си един такъв случай. И защото не бях го измислил. Може би тогава се отвратих от измислените истории и напуснах журналистиката... Казах сбогом на журналистиката. Защото пък това, което казваха на мама, избитите ми зъби журналистите ми приписаха като пиар - а мама почина, а зъби нямам... Странен пиар. Обръщането на представите... Заради това не вярвам на медиите. Така, като години наред част от тях създаваха един друг образ на Пеевски. И дори сега не може да избяга от образа, който му бяха създали. Както се създава един обобщен образ, че българският бизнес е сенчест, мутренски... А аз познавам невероятни хора в този бизнес. Тръгнали от нулата. Но просто предприемчиви... Сбогом, на медиите...

Няма коментари: