ЗАЩО ДЕН НА ПОБЕДАТА... ПОНЕ ЗА МЕН
Ами много е просто. Защото, колчем видя с каква гордост тези, които наистина победиха във Втората световна война, стават като един, отдавайки чест на загиналите. Обкичени с ордени и медали. Разплакани... Със сълзи на очи... Близо стогодишните участници във войната тогава. И няма грам срам в очите им. Защото няма от какво да се срамуват. Докато Европа този ден го посреща със смесени чувства. Защото европеецът посреща този ден и с гузна съвест - защото е допуснал подобно нещо като фашизмът да се случи. Да тръгне от сърцето на Европа. Просто си представете в този ден съвременници и участници един до друг - руснакът и европеецът. И да се опитаме да ги погледнем в очите. Защо трябва тези, които си даваха живота два пъти - един път в окопите и втори път в Сибир да им отнемаме правото на гордост? Те еднакво мразят и са си патили от двата режима. Но няма руснак, беларус, украинец, литовец, казахстанец, както и от всички останали етнически общности в бившия СССР, които да не са загубили член от семейството си. И те се гордеят с него, защото той не е отишъл да опожарява чужди домове в чужди родини, не е убивал невръстни деца, не е горил в газови камери. А са защитавали своите домове от опожаряване, своите жени от изнасилвани, своите братя от газови камери...Защото същите тези хора, които изнесоха Втората световна война на плещите си после минаха и през комунистическите лагери. И Европа иска да им отнема правото на заслужена гордост, поставяйки отново на идеологическа основа този ден. Този ден е на загиналите, не е на идеолозите. Тези идеолози, които подпалиха войната нямат право да ми определят сега кой да ме възхищава. Само погледнете, опитайте се да видите как един руснак поднася цветя на братска могила, и как един европеец поднася цветя... На Девети май... По различен начин пристъпват двамата към гробовете на своите загинали. Само че руснакът пристъпва към братска могила, защото братски могили имат руснаците. Европа има гробища, които иска да забрави... Заради това нека не противопоставяме двата празника. Време е да ги превърнем в обединителен обелиск. Където ще сведем глави - малко от срам, и малко от гордост. Нека тези толкова човешки неща - срама и гордостта - да ни обединят. Защото, мисля си, само тези състояния са характерни за човека - животното не се срамува и не изпитва гордост, нали... Ами, това е.
Няма коментари:
Публикуване на коментар