ДА ПОМИСЛИМ МАЛКО, А...

Не зная дали го осъзнаваме. Или ни е все едно какво се случва. Вероятно сме и гузни за случващото се, като дете, което е направило беля и не смее да си признае. Защото не може да не осъзнаем, че ние всички сме замесени със случващото се. Десет години се променяха законите (дори Парламентът стигна завидно за предишни парламенти доверие в него). Препоръките на Европейския парламент се изпълняваха - понякога с неохота, защото все пак Европейското законодателство е създавано в други условия, от други народи с различно историческо развитие от нас, различен манталитет. Но постепенно синхронизирахме законодателството - въпреки желанието ни законите да не са толкова меки, особено в Наказателния процес. Всички тези закони се синхронизираха, договаряхме се, правихме компромиси и ние, и нашите европейски партньори. Но правихме закони, строихме Държава. Държава, удобна за гражданите й. Криминалният контингент дори започна да се измъква от тука, намери пролуки в чужди законодателства и пристана на други страни. Дори и дребните риби се ориентираха към други страни. Постепенно започнахме да се справяме и с други сектори на криминалната престъпност. Корупцията... Защото Нейно величество не е Държавно откритие. Корупцията е манталитет на нацията, който може да бъде контролиран от законите. Така че да се вини правителството за корупцията е абсурдно, освен в случаите, когато то не успява, въпреки подходящите закони, да я ограничи. Тя е свързана и с лобитата, включително и парламентарните... Както и да е. Не сме направили съвършена държава за десет години, но се поставиха основите за нейната направа. Изведнъж българинът се уплаши от темповете на промяна - той обича да пресича финалната линия преди да е даден стартовият изстрел. Иска да се нахрани преди да е купил продукти. Преди да сготви жена му. Иска да прави в държавата това, което прави вкъщи - да удари с юмрук по масата, да бръкне в портфейла на жена си, на баща си безнаказано, защото такива са порядките. Но не би, нали. И реши да избере хора, които могат да върнат страната във времето на беззаконието. Във времето, когато можеше да правиш каквото ти скимне, защото всички правиха каквото им скимне. И се оказва, че е толкова лесно това. Достатъчно са около 160 човека, които хал хабер си нямат от закони, които развяват езиците си, същите езици, които довчера лижеха задни части, като бойни знамена. И кафявият цвят така им отива. Хора, които нито минута не са работили в държавния сектор, а в частния сектор всеки се опитва да минава покрай законите като в гигантски слалом. Дали пък първата задача не им е да преместят законовите колчетата, които им пречат в бизнеса. Хора, които не са мислили държавнически и искат да прекроят държавата в удобен за тях вид. И, успяха. Редът, създаван десетилетие, бе сринат за две седмици. Е, добре завърнали се в България...