четвъртък, 24 февруари 2022 г.

ЗА ВОЙНАТА В УКРАЙНА АЗ СЪМ ВИНОВЕН



"Аз съм двайсетте в летящата машина,


която нежно диша,


между огньове звездни и дихания далечни на земя,


чувствувам се кореняк на тая шеметна височина,


ни мит, ни птица,


съзнавам още моите сили


и без лъжи летя;


аз съм едно летящо тяло и запазвам


часовници, джобове, нокти,


чрез навика на мускулите и чрез паметта привързан към земята,


избухнала внезапно плът.


О белота, спокойствие под насилието на смъртта


без предварителна покана,


предпазлива въпреки това необуздано


приближаване на някаква опасност атмосферна,


тласък мигновен във въздуха, бръснач от вятър


в тила, сияние и удар,


светкавица и трясък,


въртим се, станали на прах,


падам вертикално и се превръщам в новина."


Из "Смърт в самолета"
Карлош Друмонд де Андраде


И за изгорелите 42 човека в Профсъюзния дом в Одеса през 2014 година - аз съм виновен. Защото тогава те бяха само новина. И не оставяха след себе си сираци, опечалени родители, близки, неосъществени мечти. Те бяха новина и аз съм виновен за това. Аз съм виновен за разстреляните на "Майдана" от снайперисти протестиращи. Защото те пак бяха новина. И не видяхме, че те протестират за немощните си родители и беззащитните си деца. Те бяха новина и аз съм виновен за това. За избитите в Донецк и Луганск свещеници, деца с отнесени от бомбите черепи с кукли в ръце, и куклите бяха по-топли от детските телца, които са пазили до последно живота на мечо, зайо, Барби - аз съм виновен. Защото ги оставих да бъдат новина. За Юрий Юрченко, поета и френски гражданин, който в плен е затворен в шкафче за дрехи със счупен крак, ръка и ребра - аз съм виновен. Аз съм виновен за това, че при размяната на пленници френският посланик му казва: "Като френски гражданин можеш да се върнеш при жена си в Париж, но при условие, че няма да кажеш какво става тука"... И за френския посланик аз съм виновен. Затова, че приемахме всичко, което става в Украйна само като новина. И само цената на газа бе важна, не и тези, които умират за това. И за Путин съм виновен. Защото оставих той да бъде новина. И за Зеленски, и за Порошенко съм виновен, които бяха превзели очите ми, съзнанието ми - защото бяха само новина. За мълчанието на Байдън, като прозвънващи пробити долари... аз съм виновен... Резултатът от всички тези новини сега се нарича война. И в момента, когато тя вече чука на вратата ни - все още като новина - аз съм виновен... И ти си виновен за това... Тогава, когато си лягаме с надеждата, че няма да ни превърнат утре и нас във новина...

1 коментар:

Иванов, Варна каза...

Скоро ще станем свидетели на раждането на новата независима държава Новоросия – източно от Днепър, на юг по протежение на Азовско/Черно море!