НА "КАРАНТИНАТА" НЕ Е АКУСТИРАЛА ПОДВОДНИЦАТА НА КАПИТАН НЕМО, ЗАЩОТО МОСТЪТ Е СЪЩЕСТВУВАЛ, А ПОДВОДНИЦАТА ОЩЕ НЕ...

Понеже "Пристанище "Карантината" бе поводът да бъде "метнат" Иван Портних и да се опитват да си го поделят няколко прокуратури като ябълка на раздора, ето и малко снимков материал. Опитаха се да привлекат под отговорност Портних за това, че е излъгал за съществуването на пристанище "Карантината"... При положение, че го има дори в картините на Георги Велчев от 1930 година. Разбира се, по времето на Жул Верн не е имало подводници, каквато той описва във фантастичния си роман "Капитан Немо", и хората около Благо Коцев могат да го дадат като пример срещу Портних, доказвайки, че картината на Георги Велчев е с фантастичен сюжет... Разбира се, през тридесетте години фотографията също е напреднала и има дори пощенски картички с "фантастичен" сюжет от пристанище "Карантината", каквито вероятно прадядото на Коцев е пращал на прабаба му, като на гърба на картичката е залепвал по някоя солена целувка. За сведение тези картички са били хартиените SMS на тридесетте години... В случая обаче фантастика са обвиненията срещу Портних, докато записите за разпределяне на едни пари за социални нужди не са фантастични...

                                    ХРИСТО СТОЯНОВ

КИРО, АСЕН И РАДЕВ КАТО В НЕОБРАН БЮДЖЕТ НАКРАЯ

Няма да скрия, че оставката на правителството на Росен Желязков ми подейства като удар с мокър парцал по главата... И то най вече заради това, че от Киро и Асен единственото, което може да се очаква е реваншизъм. Спомних си арестите на Бойко, Севда и Влади. Защото при двамата реваншизмът е патология. Няма да крия - така ми подейства и вече започнах да изчислявам кога да тръгвам за София... Разбира се, първосигналието ми първо се обади. Но изведнъж видях, как ентусиазмът на ППДБ и Радев (можем да говорим за колективен ентусиазъм при тях) се спихна. Как се замятаха като риби на сухо... Защото те в политиката са изпълнявали само функцията на вещерки. Вещерки, които в тъмни доби се надвесват над люлката на новородената принцеса и й вещаят убождане с вретено, няколковековен сън. Поне докато дойде принцът и я целуне. Никоя от нашите вещерки не знае какво има накрая на пътя. Вещерките бодат с вретено, капе кръв от малкото пръстче на Демокрацията, което се оказа средно накрая... Изведнъж се оказват в необран бюджет, но са забравили дори напътствията за неговото обиране. Не са си взели такъми, кошниците им са без дъно, лозарските им ножици са по-тъпи от тях, бъчвите за вино са пресъхнали и чемберите им са разхлабени... А Бойко с една гьостерица седи и казва: "Сега няма да излизате"... И те са уплашени, защото младите тръгнаха да посрещат Коледа по родните си места. Няма по жалка картина не от забравена спяща Демокрация, убодена с вретено, а от вещерки, забравени в необран бюджет...

                                    Христо СТОЯНОВ

КРАЯТ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Живеем във време, в което няма лидери... Няма го Кол, Маргарет Тачър, Дьо ‘Гол, Кисинджър, Рейгън, Никсън, Лех Валенса... Нашето поколение - родените през петдесетте години на миналия век - бе последното поколение, расло сред лидери. Ние живяхме в последните дни на Пикасо, Салвадор Дали, Макс Ернст, Малевич. Хемингуей се самоубиваше пред очите на нашето поколение... Родените през петдесетте години на миналия век бе последното поколение, расло пред очите им. Отиваха си Казандзакис, Елиът, Маркес, Арагон, Хулио Кортасар, Селинджър... До такава степен се предоверихме, че не можахме самите ние да излъчим лидери. Постепенно човечеството се превръщаше в тълпа, водена от комерса – комерсиалното доведе технологиите и изкуствения интелект... Започнахме да пишем като машини, да рисуваме като машини, докато машините наподобяваха човешко писане и рисуване. Така самото човечество се унифицира… Краят на лидерите роди човечество, готово да последва не личности, а звъна на парите. За съжаление се комерсиализира всичко - литература, музика, изящни изкуства, философия... И постепенно интересите на човечеството се комерсиализира. Духовните интереси се комерсиализираха. Медиите се комерсиализираха и започнаха да произвеждат политици. Тези политици се нуждаеха от клакьори и медиите им произведоха певци, музиканти, художници, писатели... И, както се казва в една реклама: "И вече нищо не е такова, каквото беше"... Роди се бързо рисуване, за което не е нужно да овладяваш до съвършенство формата, анатомията, перспективата... Дори телевизионният екран бе обявен като продукт на визуалното изкуство, ако в него се въргаля кофа и парцал... Появи се пърформънса, инсталацията... В музиката хармонията беше изхвърлена... В литературата думите нямаха значение. В литературата вече има значение преводът. Графоманът зае своето трайно място в социалните мрежи. Текстове, които в никакъв случай не биха видели бял свят преди сега се обявяват за шедьоври. Самото значение на думите се обезсмисли, след като "изгорелият цървул мирише на изгоряла гума"... След като "Музиката свири", а не музикалният инструмент"... Такива абсурди при превод са поправими, но е непоправима следата, която подобни недомислия оставят в националните литератури. Защото освен "бързо", в литературата се появи и "лесно и безотговорно писане"... Пиша тези неща по повод един разговор с мой приятел, който ме попита защо превеждат на Запад Георги Господинов... Ами заради това…

                                                            Христо СТОЯНОВ

КОЦЕВ И ЦИНИЗМА

Не зная кое ще ви се стори по-цинично - текстът, който пиша, или обектът на внимание за този текст... И, така. За незаслужената му временна свобода (до окончателна присъда на Коцев всяка свобода е временна), за подсъдимия Благомир Коцев се събраха пари за около десет операции на деца в чужбина. Някои от тези деца имат шанс, при благоприятно развитие на лечението, да станат лекари, магистрати... А, защо пък не, и така липсващият ни Нобелов лауреат. (Да, някои могат да станат и Салиери за така липсващия ни Нобелов лауреат, някой Дантес...) Но се събраха пари за временната свобода на един заможен българин - всяко имане в България е под съмнение за честния му произход... До доказване на противното... И, така... Тези, които събираха пари за временната свобода на Коцев до вчера крещяха: "Искаме политици в затвора. Защо няма осъден политик"... И когато им се появи на мушката такова нещо те събраха пари... Едва ли има някой, който да си мисли, че в банковата сметка на Коцев няма такава сума... Но, събраха. И след като Коцев бе пуснат и прегърна публично жена си стана ясно, че тя се нуждае от лечение... И никой, ама никой от семейството не каза, че няма пари за това лечение. (Знаем, че българинът дава мило и драго за здраве)... И, така... Семейството на Коцев има здравословен проблем. И аз бих дал средства за лечение на майка на две деца. Предполагам и тези, които събраха пари за временната свобода на Коцев биха събрали пари за лечение. Но никой не каза, че те имат нужда. Апропо, те и за гаранцията не казаха, че имат нужда. Те просто ги взеха... А когато едни пари са на куп могат да бъдат ползвани и за свобода, и за здраве. Пари накуп лесно се делят. Въпросът е да ги събереш така - независимо от начина... Дано се оправи жената на Коцев - аз получавам минимална пенсия, но бих заделил за нейното здраве. Но за човек, който предпочита собствената си свобода пред здравето на майката на децата му не бих заделил. Какво да ви кажа повече????....

                                           Христо СТОЯНОВ

ИНТЕЛЕКТУАЛНИ МАНИФЕСТАЦИИ ИЗ ПЛАЗМИТЕ

"Интелектуалният елит" на нацията шества из телевизиите и актьори със заучени фрази точат езиците си върху политическата класа. Разбира се, че политическата ни класа е виновна за всичко. Апропо, този "интелектуален елит" със същата страст преди изборите ни убеждава от същите телевизионни екрани колко е необходимо да гласуваме, като срещу определен хонорар ни казват и за кого точно да го направим. Как да разбирам сега тяхната неплатена, напълно безплатна страст, насочена срещу същите тези хора? Които обясняват колко е зле на интелектуалния фронт, някои от тях дори могат да обяснят (със заучени фрази от някой от спектаклите си) защо е зле, но никой от тях не се наема да покаже визия за бъдещето. Идея. Изведнъж се оказва, че цялата ни интелектуална машина разбира повече от икономика и финанси, нежели от Ромео, Жулиета и техните производни. Вместо да вярваме в Бог, започнахме да разбираме от религия и всичко заприличва на: "По Християнин от Папата" - в нашия случай - от Патриарха)... И целият този елит ни обсипва с десните си убеждения и демократични принципи, но неистово желае да се върне времето, когато за 20 лева се рецитираше Стефан Цанев по Деветосептемврийските митинги, а вечер на щат се играеше дойката на Жулиета в театъра... Тогава, когато, за да изиграеш някаква роля не се минаваше през кастинг, а се изискваше препоръка... Странното в това шестване из плазмите е, че тези, които се кахърят за нерадата си съдба са хора, които биха играли (и са играли) в петостепенен американски екшън, сниман в България, или в Първостепенен български сериал в някои от телевизиите, където водят кулинарно шоу, или промиват мозъците на гласоподавателите като водещи в някое реалити-шоу или кулинарно такова. Разбира се, те с удоволствие биха предложили талантите си и в музикалното движение за политическа песен "Ален мак", стига за това да вземат лев повече отколкото вземат в "Гласът на България"... За съжаление, същите тези, бих ги нарекъл "интелектуални изверги", не си задават въпроса, че липсата на визионери в политиката е и благодарение на тях. Политическата класа, срещу която точат заучени реплики, се създава. И я създаваме всички ние. Но на първо място е интелектуалният елит. Защото той е пръстчето, което посочва. А това пръстче посочва удобните. Така, че - какъвто ни е интелектуалният елит, такава ни е и политическата класа... И въобще не ме изненада фактът, че на последния метеж в София телевизиите напипаха студенти от НАТФИЗ, дошли като че ли да дебютират в мизансцен на някоя от американските екшън продукции, снимана у нас...

                                         Христо СТОЯНОВ

РЕФЕРЕНДУМ ЗА ЕВРОТО ИЛИ БАКЪРА В БЮСТА НА СОФИ МАРИНОВА

Винаги съм бил против референдумите. Против масовите, всенародните референдуми... Особено за такива важни въпроси като този за влизане на България в Еврозоната. Сега да попитам само любителите на референдуми: "Какво разбира Хасан от Долно нанагорнище от валута?" Хасан разбира от бакър. За тези, които не знаят какво е бакър да им съобщя, че това е мед. А тези, които не знаят какво е мед да се обърнат към Менделеевата таблица, а не към краткото ръководство по пчеларство".... Виждате ли колко объркано може да стане не само в главата на Хасан, ами и в главата на жена му с десетте им високообразовани до първи клас деца... (И ако те разбираха от финанси отдавна да са станали милионери – може и в евро…) Същото би било и с референдум за градската среда и поставяне на паметници. Една част от гласувалите ще изчислява колко кила мед (бакър) съдържа бюстът на Ботев, а по-интелигентните от тях ще изчисляват материала в бюста на Азис. Някои от тях под "бюст" ще подразберат кубиците силикон, ще ги изчислят в мед (бакър) и ще гласуват за бюста на Софи Маринова, независимо от твърдостта му след определена възраст. И, така... Сега ще има референдум за еврото. Нека на подобен референдум да гласуват икономисти. А мен с Хасан от Долно нанагорнище ме оставете да спорим чий бюст да сложим - на Ботев, на Азис... Или истинския бюст на Софи Маринова...

Христо СТОЯНОВ

ЗА ЛИПСАТА НА ЛИДЕРИ

„Тълпата приема образа на най- ниско интелигентния от тях…“ -

                                 Густав Льобон „Психология на тълпите“.

Този митинг имаше организатори. Организатори имаше, но нямаше лидери. А там, където няма лидери "тълпата приема образа на най-ниско интелигентния в нея"... Дали той е с психично изкривяване и в този момент се е чувствал като Ван Дер Любе с туба бензин пред Райхстага - непознаването на тази част от историята не оневинява неговите последователи сега - не пречи останалите да приемат образа на факлоносци. Спомняте ли си, че преди десетина години имаше една серия от самоподпалили се и изгорели в България. Не бих се учудил, ако тези протести задържат една постоянна скала на ескалация на напрежението. … Защото подобни масовки стават пандемия. Мисля, че няма да е пресилено ако към подобни пандемии причислим и революциите – те по правило дори носят и имена на месеци, но по кръвопролитие обаче не напомнят за месечни цикли… Но за снощния втородекемврийски митинг… Той имаше своите организатори – ППДБ предимно. Но организаторът не е лидер. Пък има и нещо много важно. Ако приемем максимата на Льобон, че всяка тълпа приема образа на най-ниско интелигентния в нея автоматично приемаме, че тя е приела образите на Василев, Петков и Мирчев. Във времето – и то за кратък исторически период от няколко години, те успяха да докажат това си ниво и да дискредитират Харвард като образователен център. Преди години имаше в Хасково, родният град на Василев, полувисш институт за културно-просветни кадри. Оттам излизаха „организатори“ – режисьори на самодейни театрални състави и други подобни. После ги разпределяха из самодейните състави по читалища и културни домове и те поставяха пиески, правеха рецитали по художествено слово със самодейци, където се рецитираха стихове за Партията предимно от Стефан Цанев (достатъчно е да се бръкне в архивите на читалищата)… Водеха акапелни състави, но с патоса на Караян размахваха пръчки пред уплашените погледи на пеещите чавдарчета, пионери и комсомолци… Които после прерастваха с годините в групи за стари градски песни… Т.е., организаторите бяха самодейци с дипломи. Като снощното трио, което се страхуваше някой да не падне върху тях – въпреки че единият от организаторите явно тайно се надява на подобно развитие на нещата. Като организатори с най-ниското интелектуално ниво тълпата постепенно прие техния образ. Което лиши тълпата от лидери. Снощи призивите бяха на ниво и по смисъл „Долу“… Но това не е визия. Безсмислието на подобни протести е в това, че там няма визия за нещата. За бъдещето. Добре… Ако се свали правителството, ако се промени обществения строй лидерът не размахва палка (разбирай факла) пред очите на множеството. Лидерът дава представа. Той води и убеждава множеството. Какво предложиха самодейците от Хасковски институт за културно-просветни кадри „Харвард“? Някой ще падне (аз ще съм легнала)… Ще сменят строя – не иде реч за строя на китарата… Лидерът е този, който ще покаже на какъв строй да бъде нагласена тя. Някъде бе ли предложен алтернативен бюджет (ябълката на раздора в случая)… Аз не чух нищо такова. (Между другото в бюджета при неговата промяна трябва да залегнат и вакханалиите от снощи. И от бъдеще време. Защото бюджетът ще възстановява щетите) … И ако някъде в тази тълпа е имало скрит лидер трябва да сме сигурни, че и той е приел образа на тълпата…

Христо СТОЯНОВ

НЕ Е ИМАЛО ОБИР НА АРАБАКОНАК - СУЛТАНЪТ БИЛ ПРИВЕЛ ПАРИТЕ НА ДИМИТЪР ОБЩИ

Българският народ е енигма. Няма сила на света, която би могла да го разгадае. Тръшка се, че няма политици в затвора, пък като ги подкарат събира пари да ги освободи. Но не дава от своите пари, а обявява публично сметка, на която да се преведат. Даже си мисля, че на Арабаконак не е имало никакъв обир - защото парите някакси потъват и един патрон не е бил купен с тях. Просто Султанът ги е превел на сметката на Димитър Общи - такова доверие е имал на нашите революционери... (Бог да ме прости за разкритието)... Българинът, като тръгне да дава пари за освобождение, той купува виагра - да се освободи от сексуалното напрежение... Иначе споменава майката на враговете. Сигурно заради това и враговете ни се увеличават - заради създадения им прираст от българските юнаци. Искаме да се съкратят щатните бройки за депутати, ама псуваме. И оттам идат нещата. Защото като се увеличи политическият прираст как да им търсиш работа после. Пък тази работа е свързана и със строителство на затвори - нали трябва да ги вкарва после в тях. Ама българинът не обича да вкарва политиците си в затвора. Защото е свободолюбив. И последните стотинки на комшията ще даде, че да ги изкара от затвора. Енигма е българинът. И псува анонимно на майка...

ХРИСТО СТОЯНОВ

"СТРАШЕН НАРОД СМЕ" НЕ Е ОКСИМОРОН

Мнооооооого сплотен народ сме. Ама мноооооооого сплотен. Една жена плаче в репортаж, че иска да живее заради тригодишната си дъщеря. Цената са сто хиляди лева. За операция. Месец наред излъчват репортажи с нея. Докато се събере сумата минават месеци. Следите ли ми мисълта. Месеци минават, докато се събере сумата. И тя ще отгледа детето си. Защото тя иска да види детето си как тръгва на училище,как се връща от училище. Тя не катери детето си в количка по стълбите на съдебната палата. Като във филма "Броненосецът Потьомкин"... Не... Тя иска просто да хване детето си за ръка и тези стълби да са стълбите към училище. Аз не зная дали тази жена е събрала парите за лечение. Но два пъти по-голяма сума от тези за нейното здраве се събраха за Благо Коцев. Даже почти три пъти по-голяма сума за 12 часа... Мноооооого сплотен народ сме... Страшен народ сме. И това не е оксиморон. Страшен народ сме не е оксиморон. Да не забравяме, че Коцев е осъден да плати на Община Варна 400 000 лв. А влиза в политиката като олигарх - собственик на заведения, корабно дружество и т.н. И тези, които крещят "Това не е Държава" при първия дъжд, който им е отнесъл градинките с доматитО за зимнина събират пари за "свободата" на един от заможните мъже в Българско... И как да не се съглася с тях - с такъв народ това, което се прави в България не е Държава...Ами, това е...

НЕ МОЖЕ ДА ГОВОРЯТ ЗА ЦЪРКВАТА ХОРА, КОИТО НЕ УМЕЯТ ДА ПРОЩАВАТ...

И когато Дядо Даниил ги призова те показаха, че не умеят да прощават. А този, който не прощава е Антихрист. Защото в основата на Християнството е Любовта. Любов към ближния. Изнесоха се и доводи от рода на: "Прощава се само ако прошката е поискана"... Ами ако прощаваш на мъртвия? Ами къде отива онова: "Бог да прости", което по своята същност значи: "Аз простих. Нека и Бог да прости"... Иначе се бием в гърдите. И ползваме Бог за джипи. За семеен лекар. Влизаме в черквата показно. Не искаме да останем насаме с Бог, а искаме другите да повярват, че ние вярваме в Бог. Аз не искам да убеждавам другите във вярата в Бог, аз искам Бог да ми повярва. А всичко това започва с любов. Любовта към ближния е любов към Бог...

6 МЛН. БЮДЖЕТАРИ НА ПЛОЩАДА

Българинът разбира от всичко. От жени разбира. От мъже - българката. Някои от българките разбират и от жени, а от българите - от мъже. От футбол разбират всички. В последно време българинът се преквалифицира и започна да разбира от бюджет. Най разбира от семеен бюджет - затова парите не му стигат и посяга на държавния бюджет. Вкъщи бюджетът е консервативен - посяга на консервите от село и пести пари за почивка в Гърция. Гърция от консервативния семеен български бюджет ухае на лютеница. На консервативния семеен бюджет българинът противопоставя левия държавен бюджет. За консервативния бюджет се грижат командированите на село пенсионери, а за левия бюджет... За левия бюджет се грижат позавършилите в Харвард... И ако са им изути обувките тропат с микрофони. След това излизат и държат речи. Пред шест млн. бюджетари. През това време жените стават фригидни. И мъжете - също. Продуктите за консерви - домати, риба и яйца стават нагледен доказателствен материал. А Спортният тотализатор като единствена надежда...

КАК МАСКИРАХА ДЕВЕТИ СЕПТЕМВРИ В ДЕСЕТИ НОЕМВРИ

Във въздуха не се носеше революционния плам на масите. Народните маси масово мислеха къде ще карат Нова година. Никой и не предполагаше, че Десети ноември щяха да го превърнат в Девети септември. Аз още пишех стихове, а от един хонорар си бях купил за двадесет лева първия телевизор "Опера". Бях на Христова възраст. Всъщност, само четиридесет дена ми оставаха да навърша Тридесет и три... Значи на моя рожден ден е трябвало да отбележа четиридесет дена от смъртта на Социализма. Няколко дена преди това ме бяха пуснали от милицията, където милиционерите още не подозираха, че след няколко дена ще станат полицаи. Още не знаех, че в Окръжния комитет на БКП е имало съвещание и са посъветвали тогавашния шеф на ДС Никола Простов да ми устроят две години и половина затвор. Но той им казал, че така ще произведат герой и след като изляза народните маси в Смолян щели да тръгнат след мен. На срещата е била и Дора Янкова, и Руска Главчева, и другаря Кучмов... Никога не съм живял със самочувствието на дисидент, въпреки че петнадесет години след това Джон Хамилтън в книгата си "Чашата на гадателката" написа и една глава "Един български дисидент по време на демокрация"... в тази глава от книгата се разказва за мен. Но тогава, на тази дата, на новия "девети септември" - година по-късно посветих едно стихотворение на Коцето Павлов, в което се казва: "През нощта на Девети септември срещу Десети ноември развърза Константин Павлов петлите и си пусна кит по водоемите - нищо не показваше, че има революционен плам сред масите. Единствената дисидентска постъпка на някои бе мечтата на Девети септември да кръшнат от манифестацията и да се съберат на печено агне в "чест на празника"... Тогава агнета имаше цяла година, а мандарините по Коледа. Пардон, по Нова година, защото Коледа не се свързваше с църквата, а с имения ден на Христовците. Та точно тогава аз си пуснах току-що закупения телевизор "Опера" (черно-бял) и научих, че дългоочаквания от революционното население Десети ноември е дошъл. И ако не бяха свалили Тодор Живков тогава десети ноември щяхме още да го пишем с малка буква, защото щеше да стои в съзнанието ни като ден, в който кроим планове къде да караме Нова година. Било е към 17.00 часа. Още не знаех, че в Окръжния комитет на БКП също са кроили планове да карам в различни условия и далеч от любимия си вече телевизор "Опера" Новата година. Живеех безбрежен живот, позволявах си да псувам - както и сега си позволявам да псувам властта. Пишех стихове, които не винаги печатаха, но като отпечатаха някое с хонорара можех да си взема чернобял телевизор втора употреба. Врътнах копчето на телевизора - нямаше дистанционно - той започна да просветва, после средната светла линия на екрана се разшири и превзе овалния размер на "Операта". И после говорителят съобщи, че са благодарили за всеотдайната и преданна служба на другаря Живков. Който пък от своя страна си бе откачил челюстта специално за случая и тя всеки момент заплашваше да му падне в скръстените под масата ръце... Чак не можех да извикам "Долу Тодор Живков", а толкова често го казвах. Стихове против този човек пишех, които Едвин Сугарев дори се страхуваше да публикува в уж нелегалното си списание "Мост"... Толкова безсмислен гледаше от екрана, колкото и безсмислени се оказаха годините от тогава до сега. Защото нищо не се промени. Освен социалния статус на предано мълчалите. И мечталите на тази дата за добро посрещане на Новата година... Излязох навън и извиках, не, не извиках, споделих на двама милиционера "Долу Тодор Живков"... Сигурно са знаели. Или вече са следили кой няма да извика "Долу Тодор Живков", готови да го приберат в моята килийка... И май натам тръгнаха нещата. Влязох в едно заведение "Евридика" в Смолян, което от тогава не работи и извиках паролата. На една маса имаше купон на съдии, една от съдийките каза, че ще извика милиция и аз я насърчих. Месец преди това, питайки ме какво чета й показах "Тъй рече Заратустра" на Ницше и тя изкрещя: "Ти четеш този фашист"... Дойдоха две милиционерчета и ми се радваха отстрани, без да прекъснат революционния ми патос. Апропо, после тези милиционери, превърнати в полицаи, пак ме арестуваха. И пак за текстове... И се чудеха защо са станали полицаи, като трудовият им стаж минаваше в арестуването ми за едно и също нещо... Та, да кажа, де: "Честит Девети септември, маскиран като десети ноември днес... "

Христо СТОЯНОВ

ДНЕС Е ДЕН НА БЪЛГАРСКАТА ПОЛИЦИЯ...

Но преди да честитя... Преди да честитя едно дете се дърпа от ръцете на майка си... Едно дете плаче в дърпащите го ръце на майката... Майката го дърпа така, както майка ми дърпаше бухналата вълна. Мама чепкаше вълната така, както тази майка чепка детето си. После ще го изпреде... Вретеното ще го навива върху себе си... После ще стане кълбо от нерви това дете... Но няма да размотае кълбото котката, защото майката с ожесточение ще кръстосва куките и ще шепти така, както днес му крещеше: "Една на лице, две наопаки... Сега ще те кажа на чичко полицай. И той ще те хване за ухото и ще те вземе със себе си... "Две наопаки, една на лице, полицаят вече не е чичко, а най-лош полицай, който като караконджол дърпа децата и ги пъха в една голяма торба. А торбата е оплетена с онази прежда, от разчепканото пред очите ми дете в Деня на българската полиция Архангеловден... И детето винаги ще се страхува от полицая. Детето никога няма да има доверие на полицая, защото от малко знае, че полицаят прибира деца в една голяма торба, оплетена от стотици други деца... Така, както са плашили детето с чичо доктор, който ей сега ще му бие една наказателна инжекция... И заживяваме в общество от наплашени хора, които от деца не вярват в институциите, защото те наказват. А полицаят е станал полицай, за да не го дадат на някой полицай...Господа полицаи, ЧЕСТИТ ПРАЗНИК ДНЕС. И не се страхувайте от онази майка, която иска да ви даде детето си. Защото и нея са я плашили с вас...

Христо СТОЯНОВ

ЗАЩО НАРОДОНАСЕЛЕНИЕТО ИСКА ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛ ДА РАЗБИРА ОТ ВСИЧКО?

Ами защото българският писател иска да внуши на народонаселението, че разбира от всичко... Имаше еди поет Воймир Асенов. Бяхме млади тогава - аз още по-млад от него. Та Войчо ме дръпна настрани и ме попита, дали дамските буби дишат. Щом са животни, би трябвало. Войчо избухна в ругатни тогава и каза, че си взел вана в "Баня "Мадара", два часа киснал и не могъл да ги удави дамските буби... Отношението към Еврото на Милен Русков ми напомни на тази история. Защото българският писател разбира - съвсем като народа си - от всичко. Българинът разбира от всичко - от футбол, от жени, от международно положение. От такива разбирачи жените ни станаха фригидни и имаме отрицателен прираст на населението. Спряхме да продаваме футболисти, защото няма какво да продадем. Освен един, който се опита да върне Кирилицата в Рим. С въглен по стените на остатъците от римската империя. Международното ни положение винаги е било на ниво да си търсим освободител в странство. Междупрочем, и писателите ни като народа. И те разбират от всичко, и заради това пишат, че Аспарух ял царевична питка хиляда години, преди царевицата да се пресели в Европа, Воловете не са му скопени, децата му са неграмотни от деца, а не по рождение, музиката им свири, вместо да се слуша... (Това са извадки от произведения на български писатели, разбирачи от всичко)... И изведнъж Русков се появи, ама с гръм. В едно изречение определи вече изгнилия Запад като лейка - ако лейката не е куха в какво ще се побере водата. Но това е въпрос на познаване на езика. Ако лейката не е куха значи, че не е лейка и не става за нищо. Обяви Западния свят за идиотски. А "Идиот" първоначално е означавала гражданин, който не участва в обществения живот, но с течение на времето значението ѝ се е променило. " Идиот означава "Свободен човек, недопуснат до политиката"... Така не мога да разбера "писателят" Милен Русков дали смята свободата за нещо негативно, или използва термина според слуховите си рецепции... Всъщност, Милен Русков доказа, че по нищо не се различава от масата, на която иска да внуши, че разбира от всичко. Неговите поддръжници изреваха, че той живеел трудно, защото бил талантлив и трябвало да пише и превежда, за да се издържа. Не е единствен - и аз го правя, но не казвам, че разбирам от всичко. Защото, ако разбирах, трябва да заседна на нивото на Милен Русков, а не искам...

P. S. Горенаписаното е моето отношение и към референдумите. Представяте ли си с какви паметници би се изпълнил Димитровград, ако има референдум за градската среда там. Ами то ще бъдат бюстове на Азис, Софи Маринова, Камелия... Защото под "бюст" масовият зрител все още разбира гърдите на Атина Палада...А относно Милен Русков в ролята му на "икономист"... Спомняте ли си момента, в който се изрепчи на Георги Господинов... Но Божана Апостолова му скръцна финансово със зъби и той три пъти коленичи пред Господинов... Явно разбира от микроикономика момчето, сега навлиза в макроикономиката...

Христо СТОЯНОВ

НАГРАДИТЕ ЛИ?

Наградата те прави различен. Тя се връчва, за да се откроиш от останалите. Тя е прожекторът, който те осветява и ти изпъкваш на фона на останалите. Тя е оня фосфор, с който бележат банкнотите и те светват в ръцете на крадеца. Наградата, с една дума, те прави различен. Ти се открояваш и гледаш на света... Пардон, вече не ти гледаш света, а той гледа теб. Нещо такова е наградата. Но тази година не е като останалите. Тази година започнаха да валят награди от началото на годината. В писателският занаят ако не си написал дори едно любовно писмо тогава няма да получиш награда. Просто няма ненаграден. Че и нови академии, че на знайни и незнайни писатели, дето награденият е по-известен от патрона на наградата. Има и такива случаи. Озърнах се и видях, че само аз не съм получил награда. И се откроявам от останалите. Много ярко се откроявам... Като единствен награден... И ти става хубаво, защото си различен.

ОТЧЕТ ПРЕДИ ПЪРВИ НОЕМВРИ

Иска ми се да дам отчет пред тези, които ми вярват какво направих тази година преди Деня на народните будители. Разбира се, на първо място писах публицистика и биех камбаните. Който чул - чул. Аз бях длъжен да го правя. Второ - не позволих Държавата в лицето на Община Варна да ме приспи с "Награда Варна"... Защото целта на подобни награди е да приспят някого с няколко хиляди лева. Успях да покажа - на който иска да види - че има писатели, които няма да коленичат пред властта на тези, които вече мислят, че светът е в краката им. Преиздадох романа си "Аз, доносчикът" - една книга, която някой трябваше да напише. Защото никой не си задава въпроса на какво са били подложени "сътрудниците" на ДС преди години. В книгата иде реч за начините на вербовка, а не за доброволните сътрудници. Поборих се малко и с живота, но, воля - дал Бог. Обикалях България, срещнах се със стотици, а може би и с хиляди хора. И разбрах, че има смисъл да се живее заради тях. Научих много неща за тези хора, на някои успях да помогна. На други се опитах да помогна. Разговорите ми с тях останаха. Един ден и те ще влязат между страниците на някоя от книгите ми. На път е да се промени един закон, за който друг път ще говоря. Но това е необходима промяна, защото... Като му дойде времето ще кажа. Благодаря на Радо Чолаков, Тома Биков, Любен Дилов-син, Младен Маринов... Спасих от битаците картини, които бяха стъпкани от продавачите си с кални обувки. Купувах картини и подскачах от радост при всяка придобивка за колекцията. Продължавам да събирам с ясната мисъл, че това е сбирка от картини и пластики собственост на родния ми град Габрово. Защото аз вече не събирам за себе си, а за колекцията, завещана на Габрово. През цялата година, в която загубих повече приятели, отколкото спечелих - с годините живите намаляват за сметка на мъртвите приятели - та през това време разбрах, че "ковчегът ремарке няма"... И всичко, което правя... И, така... Тази година съм дал повече, отколкото съм взел... На всички, които чуваха гласа ми, на всички, които вярваха в гласа ми - благодаря... И на останалите благодаря, защото доброто не може да се види, ако няма черен фон...

Христо СТОЯНОВ

ДЕН НА ТРАУР ЗА ВСЕКИ САМОУБИЕЦ ЛИ?

В Созопол обявили Ден на траур за тримата младежи, загинали при автомобилна катастрофа. Леко да им е небето на децата, но трябва ли за всеки самоубиец - карали са със 160 км/ч. - трябва да обявяваме траур. Освен самоубиец, шофьорът в случая е и убиец на двамата си приятели. Което значи, че и на всеки убиец трябва да обявим траур, ако загине заедно с жертвата си. В Уикипедия пише, че: "Ден (или дни) на национален траур се обявява(т) от правителството (или местен орган) при смърт на действащ или бивш държавен глава, духовен водач на държавата и/или забележителна личност (актьор, певец, интелектуалец, спортист) и/или събитие, довело до многобройни човешки жертви (авиокатастрофа, терористичен акт, военни действия) в памет за жертви от такива събития. Може да се обявява и в знак на солидарност с държава близнак или съюзна държава. За пръв път практиката е въведена в Португалия през 1649 г. за почитане на паметта на членове на кралската династия." и, така. Ако шофьорът - с книжка от един ден - бе оживял след катастрофата какви митинги, какво чудо щеше да има пред дома му, пред съдебната палата. Щяхме да крещим: "Убиец, мръсник, да се върне смъртното наказание"... Свидетели сме на такива митинги. Но, сега... Сега ще има Ден на траур. И тука не иде реч за двоен стандарт. Иде реч за двоен стандарт в националния морал и мислене... Трима човека са си отишли. Три млади живота са си отишли. Те не са спасявали човешки животи, не са написали със златни букви: "Жив е той, жив е"... Не са измислили нова формула и даже не са оборили формулата на Айнщайн за относителността. Ден на национален траур е нещо като опит да се покаже пред народонаселението като пример саможертвата в името на Отечеството, примерно. Три млади живота са си отишли. И ако бяха оживели щяха да бъдат порицани и овикани от тълпата. Нищо повече от това...

Христо СТОЯНОВ

ЕКОНТ - "ЕЛЕГАНТНИЯТ" НАЧИН ДА МАМИШ

Става почти весело. Дори започнах да се забавлявам. Защото си припомних времето, когато една телефонна проститутка започна да ме бомбардира с есемеси. Така около час. Аз ръсех остроумия, тя ръсеше простотии. При това го правих пред жена ми и се забавлявахме. На другия ден разбрах, че дължа на телефонния оператор около петстотин лева от тези есемеси... Същото нещо се получи сега и с ЕКОНТ. Пратих пратка до София. Аз съм верен човек и работя само с една фирма (работих само с една фирма)... Пратката обаче се забави ден, забави се два... И аз започнах да въртя до Коолцентъра. От напътствията: "Разговорът се записва до "за връзка с оператор наберете 4" представяте ли си колко време минава. След това "Изчакайте да проверим" и аз чакам. Защото съм бунак. През това време научих всички тайни на фирмата, включително и това, че нямали разносвачи в центъра на София... Е, не стигнах до петстотин лева, но шестдесет лева минах . Пратката обаче не бе пренасочена към... Но едва ли само от мен набъбва сметката. Спомних си как преди време получилият популярност с прозвището "Дядо Еконтий" освободи за Коледните празници всички държавни служители и целокупна България се юрна към ЕКОНТ да праща на роднини и приятели колети, картички и буркани с лютеница и месо до студентите си... За десет дена никой не изчисли какъв оборот направи фирмата. Ами сега. Пратката се бави и хората звънят на Коолцентъра. "0700 17 300" ти отговаря учтиво, ти чакаш, за да ти съобщят, че фирмата нямала разносвачи, но за сметка на това като телефонна проститутка ти дърпа парите от цифровия телефон. Добре замислено. Да не си се обаждал... Така пратка за 10.00 лева се доставя след време за 70.00 лева. Какво повече да кажа. Иновативност... Иновативност и български будаллък... 

П.С. Не се учудвам при това положение, че телефонните измамници са ситуирани в Румъния... Съвсем до Русе - родината на ЕКОНТ...

Христо СТОЯНОВ - спонсор на ЕКОНТ

СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ ВМЕСТО БИБЕРОН

В България качеството на живота се измерва по дължината на опашките. Колкото по-дълги са опашките пред някой магазин, толкова е по качествен животът в населеното място. Има ли опашка - има я и България. Даже веднъж ходих в чужбина. И като видях опашка на едно място разбрах, че има българска общност. Опашката е социалната мрежа на българина. Там той научава новините, дава съвети на правителството, купува си и хляб понякога - ако не забрави защо се е наредил на опашка. Защото българинът се реди не защото иска да си купи нещо. Или са пуснали дефицитни стоки. Не. Опашката за българина е някаква инерция. Той така се реди на опашка за освободители. Видиш ли опашка в Брюксел, то е, защото българи ще молят за освобождение. (Тия дни се редят на опашка с молба да се освободи Благо Коцев) Редим се на опашка за помощи, за програми... Отскоро време започнахме да се редим на опашка за освобождаване на други народи. После ще се наредим на опашка за получаване на сертификат за освободители. Русия има Сан-Стефански сертификат, Самарски сертификат... Германия има Добруджански сертификат, Франция има Ньойски сертификат... А ние лежим в 1300 годишни пеленки и се дерем на опашката. И се радваме, ако някой ни подхвърли телефона си да се забавляваме на опашката... Но сме в социалната мрежа на опашките, все пак. И чакаме на някой освободител да му излезе сертификата, че да ни гушне в прегръдката си. И ако някой ни попита какво чакаме ние повдигаме рамене и казваме: "Биберон... Биберон чакаме, че ще ви оревем орталъка иначе... " Но бибероните отдавна са свършили... Увиха ги в сертификатите и ги изхвърлиха в кошчето за боклук накрая на опашката...

СМРАДТА, КОЯТО СЕ НОСИ ОТ БЪДЕЩЕТО Е ТОВА, КОЕТО ОСТАВЯМЕ СЛЕД СЕБЕ СИ

Гледам клипове в мрежата. Имитации на Вежди Рашидов, Астор... Би могло да минат за актьорски шаржове, ако бяха изчистени от злобата в тях. Много злоба. Приличат на стихове от "Албатросът" на Бодлер:

АЛБАТРОСЪТ

ПОНЯКОГА ИЗ ПЪТ, ЩОМ СКУКА ГИ ОБЗЕМЕ,

ОГРОМНИ АЛБАТРОСИ МОРЯЦИТЕ ЛОВЯТ -

БЕЗГРИЖНИ СПЪТНИЦИ, КОИТО ДЪЛГО ВРЕМЕ

НАД БЕЗДНИТЕ ГОРЧИВИ СЛЕД КОРАБА ЛЕТЯТ.

НА ПОДА ПОВАЛЕН МЕЖДУ ВЪЖА ДЕБЕЛИ,

ТОЙ - КРАЯТ НА ЛАЗУРА! - МЪЛЧИ, СКОВАН И ПЛАХ,

НО СТАВА И КРИЛЕ ОГРОМНИ, СНЕЖНОБЕЛИ

КАТО ВЕСЛА ПЛАЧЕВНО ПОВЛИЧА ПОКРАЙ ТЯХ.

О, ПЪТНИКА КРИЛАТ С ПОХОДКА ТЪЙ НЕЛОВКА!

ПРЕКРАСЕН В СВОЯ ПОЛЕТ, КАК ЖАЛЪК Е И ВЯЛ!

ЕДИН МУ ПУСКА ДИМ В РАЗТВОРЕНАТА ЧОВКА,

А ДРУГ СЛЕД НЕГО КУЦА, МОРЯЦИТЕ РАЗСМЯЛ.

ПОЕТЪТ Е СЪБРАТ НА ПРИНЦА НА ЯТАТА,

СРЕД БУРИТЕ СЕ НОСИ, СТРЕЛА НЕ ГО ЛОВИ,

НО ДОЛУ, ЗАТОЧЕН СРЕД ГМЕЖА НА ТЪЛПАТА,

КРИЛАТА ИСПОЛИНСКИ МУ ПРЕЧАТ ДА ВЪРВИ.

Къде сполучливо, къде - не, но във всички случаи тези "имитации" приличат повече не злобни подигравки, нежели на особености на Лили Иванова, Вежди, Астор... Страшното в случая е, че хора като Астор си отидоха от този свят. Но в мрежата има повече гаври с него, отколкото дори откъси от представления. В съзнанието на младите остава не ролята, която Астор играе в нашето илюзионно изкуство, "Оскар"-ите му за илюзионно изкуство. Не. Това не остава. Остава един опростачен образ от "Шоуто на Слави", където буквално слугуват иначе талантливи актьори. И се замислям за личната отговорност на всеки от нас. Дали си задаваме въпроса: "Какво оставяме след себе си"... Или смятаме, че собствените ни фекалии са добра тор за поколенията след нас. Защото, ако така мислим, не се учудвам от смрадта, която се носи от бъдещето... Смрадта, която се носи от бъдещето е смрадта, която оставяме зад себе си сега...