ППДБ ЗАПОЧНАХА ДА УБИВАТ И ПОЛИЦАИ

ППДБ започнаха и да убиват полицаи. Първо опитаха с вмирисана риба, с развалени домати, със запъртъци, с жълт павета... После съзряха във всеки полицай ЯН Хус започнаха да ги палят. Като всяка умно-красива бабичка подпъхваше в кладите слама вместо съчки. Полицаите им стояха мирно - вместо да усмирят тълпата. Гледаха как се замерят Национални символи, как се уринира по сградите, как пълнеха протестиращите красавци с урина найлонови пликчета и замеряха полицаите, на които им бе заповядано... Накрая излязоха виновни. Сигурно в семействата им поне един път се е водил разговор от сорта: "Добре, де... Защо не напуснеш. Заради една мижава заплата ще оставиш децата сираци..." И, въпреки всичко... Момчетата и момичетата си слагаха униформите с надеждата, че точно днес няма да ги уцели камък, паве... Или няма да изгорят на някоя от кладите. А когато инстинктивно, повтарям, ИНСТИНКТИВНО се опитваха да се защитят ги разжалваха. Това водеше до намаляване на заплатата. А после ги разследваха за това, заради което във Франция, Англия и САЩ награждават... И някой да не ми каже, че починалият днеска полицай го е направил ей тъй - колкото да го оставят на мира... Това напрежение не е за всяко сърце. Трябва да си от ППДБ, за да не ти пука...

Христо СТОЯНОВ

ЗДРАВКА ЕФТИМОВА И НА КОНКУРС ЗА "МИС "МОКРА ФЛАНЕЛКА"...

Българската културна действителност става все по метакогнитивна... Виждам, че шеф на журито на варненския кино фестивал е станала Здравка Ефтимова. Нямам нищо против момичето, но скоро може да я видим на математически симпозиуми, на конкурс по кибернетика и физика. Не бих се учудил, ако я видя да дефилира на подиума на някой конкурс за красота или "Мис "мокра фланелка"... Вече няма нещо, на което да не е в състава на журито Здравчето. (Явно пиенето на сок от къртица й се отразява благотворно...) Но с шегата - до тука. Сега - сериозно. Някой мисли ли, че ще направим еволюционен скок в културата и изкуството, ако Здравка Ефтимова не е в журито заедно с Теодора Димова, й.е. (така се изписва момчето, да не му трошим хатъра) и още неколцина титани на мисълта в България. Всичко това много напомня за "Ефекта Дънинг-Крюгер... Цитирам: "Ефектът на Дънинг – Крюгер е когнитивна склонност, при която неквалифицирани за нещо индивиди имат илюзия за превъзходство, изразяващо се в надценяване на собствените познавателни способности и подценяване от тях на други, които може да са по-компетентни от тях в същата сфера"... Но вероятно това се дължи и на факта, че сме малка страна с много конкурси. Имаме вече толкова конкурси, че само няколко човека останаха да ги журират - всички останали са участници в тях... И ако някой остане свободен от участие в съответната година автоматично става член на жури, което се отблагодарява на журито, което го е наградило, чрез награда... Сега, след председателството на Здравчето очаквам разцвет в киноизкуството... И филм по неин сценарий - тя само това нямаше. Помнете ми думата... Къртицата анемия хвана от раздаване на кървища... И да не забравяме овакантеното място от Митьо Пищова на конкурсите за "Мис "Мокра фланелка"...

              Христо Стоянов - Свободен и злобен завистник

НЕДЯЛКО, УДОБНАТА ИЗТРИВАЛКА ПРЕД ПАРТИЙНИТЕ ПОРТИ

Тъжно ми е за Недялко Недялков... Наистина ми е тъжно. Не зная какво е очаквал от Бойко Борисов в личен план, но си спомням с какъв плам го бранеше преди да продаде "ПИК". Беше на барикадите, когато арестуваха Борисов... Пишеше за него... Десетки мои текстове пускаше в сайта си. Почна да заема почти гражданска позиция - закона за гласуването, например. Пресконференции... В един момент се опита да скочи срещу някои от ГЕРБ, изявявайки се почти като завеждащ "Личен състав" на партията. Започна да определя дневния й ред. И ако Борисов не му вдигнеше телефона оповестяваше това в медията си със заплахата, че Бойко Борисов не знае какво прави и само той е човекът, който може да му помогне с мъдри съвети... След това продаде "ПИК", превръщайки се в най-редови коментатор... Похвали няколко пъти новия собственик и заплаши, че ще продължи да пише, по уговорка с него... Но когато човек реши, че прелива от акъл започва да се дави в него... Сега е тръгнал да обслужва "Възраждане", наливайки излишествата си от мозък във воденицата на Костадинов... И не може да разбере, че така се обрича цял живот да бъде обслужващ персонал... Удобна изтривалка пред всяка партийна порта... Пред всяка партийна порта удобна изтривалка...

АМИ АКО СЛЕД ВРЕМЕ ОТЛИЧНИКЪТ ПО НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ...

Майката на един от биячите на полицая Кожухаров се гордее със сина си. Защото е отличник. И защото се учи добре. Ако не беше бил шефът на полицията в родния си град Русе сигурно щеше да завърши с отличие. Няма причина да си отличник в началото и да завършиш със среден успех. Просто няма такава причина. Момчето ще завърши Национална сигурност с отличие. И ще започне работа - вероятно по специалността. Може дори комисар Кожухаров да му бъде началник - ако не го пенсионират след тежките увреждания след побоя... Но, да кажем, че се стабилизира - Бог понякога вижда. Освен ако не е станал късоглед от взиране в това човечество. Не улучи на човечество Бог. Ама каквото е дробил, това сърба. Та същото това момче започва работа след завършването в някое от Районните управления на МВР в родното Русе. И започва да се катери по кариерата. Сега тука трябва да ми се следи мисълта. Катери се по кариерата, но избягва пряк сблъсък с нарушителите в града. Защото - нали ми следите мисълта - те могат да го набият. Той го знае от личен опит. Като едното нищо ще го набият само защото им е направил забележка. Като стане началник обаче може да накара някой от подчинените си да направи забележка - низшите чинове ядат по-здравословен бой. И, така. Отличникът се катери по нотната стълбица на кариерата... Докато един ден... Докато една вечер излезе със семейството си на ресторант... Отличниците след време също ходят на ресторант... И, прибирайки се някой хулиган... Даже може да не е хулиган... Даже може да е най-обикновено гаменче не мине покрай жена му, която вече е станала майка на детето му. И и дръпне чантата, дръпне плитката на дъщеричката му... Напсува някого, докато хулиганската компания си подхвърля чантата... Или корделката на дъщеря му. И вие си мислите, че нашият отличник, който е откъснал някога бъбрека на предшественика си, нищо няма да направи... Аз този въпрос искам да го задам на майка му... Която се гордее с отличните оценки на сина си, който е отличник по Национална сигурност... Ами ако се намеси и поиска чантата на жена си. Ако поиска корделката на внучката на тази, която се гордее със сина си, отличник по Национална сигурност. И ако от компанията гаменчета му откъснат бъбрека... Какво ще посъветва тази майка сина си, който е отличник сега? И в двата случая ще е "язък за момчето"... А трети вариант просто няма...

ХРИСТО СТОЯНОВ

ДОЛНИЯТ ТЕКСТ Е ОТ КНИГАТА НА ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ "ГРАДИНАРЯТ И СМЪРТТА"...

Всичко е обяснило момчето, чак Социализма е обяснило. Ще кажеш, че го е живяло този Социализъм в някакъв комунистически затвор. Някъде другаде в същото това сърцераздирателно произведение съобщава, че баща му всяка година ходил при негов приятел зъболекар да му дава бележка, че точно на Девети септември го боляло зъб и така не ходил на манифестация. И никъде не пише, че заради тези дисидентски действия баща му са уволнили като Председател на ТКЗС (Трудово кооперативно земеделско стопанство) в Генерал Тошево - Ямболско. А майка му са я премахнали от поста Заместник партиен секретар на Окръжния народен съвет в Ямбол... ( Защото не са ги уволнили, за да може Гошо да опише героичната им съпротива...) Аз лично мисля, че те се червят горе от сина си и залезите са червени като пионерската връзка, като комсомолската книжка на сина им, като дефицитна дамска превръзка (вероятно втора употреба), като потопен в талк презерватив - също втора употреба... (Апропо, в България тогава не се произвеждаха презервативи и те бяха внос и, следователно, фабрично потопени в талк. А по окумуш момчетата, Гошо, не ги опитвахме на вкус и талкът не ни пречеше, защото ги ползвахме по предназначение.) Литературата е и фикция. Но когато е такава не представяш въпросното литературно произведение като свидетелство на времето. Аз не се срамувам от безпартийните си родители. Не се срамувам, че баща ми е бил съученик с Митко Палаузов, а аз с преродения му брат. Както не се срамувах от вуйчо ми, който две години и половина е лежал в Плевенския затвор като горянин... Аз се гордея с родителите си такива, каквито са. И със себе си - такъв, какъвто съм. Не си слагам дисидентски панделки, защото с тях най-лесно можеш да обесиш честта и достойнството си...

А ето и самият Г. Г...

"Тези, които си искат Соца, получават в безплатен пакет и забрана на абортите, абонамент за „Работническо дело“, спиране на пътуванията, внезапни обиски и дефицит на дамски превръзки. (Същото получават и тези, които не си го искат.) Някак неусетно отделни неща започват да изчезват от магазините. ИКЕА напуска територията и онези, за които това е неделното вълнение, рязко осиротяват. „Пежо”, „Фолксваген” и всички западни фирми изтеглят представителствата си. Заводът „Кремиковци” се готви да заработи отново и комините няколко пъти дават залп от черен дим, за да оповестят събитието. Изчезват презервативите, на черно и с връзки все още се намират български от олекотен каучук, посипани с талк. Вестниците, нарязани на правоъгълни листчета, деликатно се настаняват в тоалетните наместо липсващата тоалетна хартия. Някогашният дисидентски акт да ползваш тъкмо парчето вестник със снимката на Главния секретар отново влиза в сила. Радиоапаратите отново стават ценни, особено старите „Селена” и ВЕФ, които ловят забранени станции в края на скалата. Радио „Свободна Европа”, прибързано закрито като ненужно във време на демокрация, отново отваря централата си в Прага. А слушащите го ще бъдат прибирани рано сутрин с милиционерските лади.

В началото хората ще мислят, че всичко това е игра, но милицията бързо успява да обясни нещата ясно и твърдо. Юмрук в стомаха, изкълчване на ръка, чупене на пръсти, палки и ритници – добрият стар арсенал отпреди либералните лиготии отново е в ход. "

                             Христо СТОЯНОВ

ПО ПОВОД...

По повод седмата награда "Александър Вутимски", връчена на Боян Ангелов. (Наградата е от единадесет години - седем от тях са абонамент за Боян) Спомням си, че Иван Цанев, докато работеше в сп. "Пламък" не публикува нито едно свое стихотворение. Нито едно и на жена си Малина Томова... Морал... Учебник по морал... Льобон в "Психология на тълпите" бе казал, че тълпата приема образа на най-ниско интелигентния от нея... СБП заприлича на Боян Ангелов. А приличаше в началото на Вазов, на Любомир Левчев, на Кольо Георгиев, на Никола Радев, на Хайтов... Сега на Боян... Тодор Климентов по повод на такива имаше една епиграма:: "И стига ми тая награда / да взема първа награда..." Много живеят като в епиграма на Тодор Климентов... 🙂 Помня времето, когато под път и над път Боян Ангелов хленчеше, че не му издават първата книга, а то нямало и какво да се издаде... Тогава дори "партийността" в стиховете не му помогна - имаше и естетически критерии... И аз чаках 11 години, но компромис не направих - нито се навих да ме минат като "работник-поет", нито да пипам стиховете си. В тях нямаше партийност и само в "Трънският майстор" съм писал "България... Ех, Боянчо, Боянчо, магесник си направо - от най-обикновен графоман стана голям графоман... На печелившите - чИстИто...

"АЗ, ДОНОСЧИКЪТ" С ПЕТО ИЗДАНИЕ

"Като син направих това, което като човек не бих направил", казва в Петото издание на романа "АЗ, ДОНОСЧИКЪТ" героят на Христо Стоянов... (Той и в първото издание казва същото)... Книгата е за компромиса. Различен, човешки поглед върху проблема. Има ли виновни, или "Всички вкупом съгрешихме, Господи"... До какви крайности се стига при вербуването на "сътрудници"... Книгата е по действителен случай...

РОМАНЪТ СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА ЕДИНСТВЕНО ОТ МЕН ЧРЕЗ НАЛОЖЕН ПЛАТЕЖ. ТЕЛЕФОН ЗА ВРЪЗКА: +359 898 536 436

ЗА ЛИТЕРАТУРНОТО САМОЗАДОВОЛЯВАНЕ, ИЛИ ЗА КОЛКО ДЕНА СЕ СТАВА ПИСАТЕЛ

Стана модно в последно време да се водят курсове по творческо писане. (Това само по себе си е оксиморон, защото писането по своята същност е творчество, другото е преписване... Паисий Хилендарски е написал, разбирай СЪТВОРИЛ "История Славянобългарския, а Софроний Врачански е само неин преписвач...) Написването на едно литературно произведение трае понякога години - "Фауст" например. Но сега под път и над път валят обяви, че някъде, срещу някакви си четири-петстотин лева някой си ще те научи за три дена как да напишеш "Под игото", "Гераците", Хаджи Димитър" и други произведение създадени по метода на "бързото писане"... Имах един учител по биология, който ни караше да научим наизуст всички ери - сто и няколко на брой. Някои ги научаваха. Това за един срок. Чудя се как за три дена ще се научат стихотворните стъпки ямб, хорей, дактил, амфибрахий, Александрийски стих... Как за три дена ще научиш ажамбани, мъжки, женски и дактилни рими... И като как срещу четири-петстотин лева ще прочетеш всичко, което трябва да прочетеш. Някога водих кръжок. За две години и половина излязоха автори като Азиз Таш, Крум Филипов, Мария Николова, Милена Минева, Емил Хаджидиев, Красимир Панайотов. Две години и половина общуване, четене, анализи, теория на литературата, срещи с писатели, които сами по себе си бяха епохи в литературата. За две години и половина тези деца получиха над двадесет и четири Национални литературни награди. Станаха автори на книги, преводачи, професори... За две години и половина трябваше да запаля тези клади, на които те продължават да горят. Две години и половина подпъхване на съчки в кладите. После техните самотни търсения, експерименти, срещи с митове... Сриване на митове... Ядене на боб в квартирата ми. Запои, любови, разочарования. Учеха се и на морал - защото литературата е и морал, и стоицизъм и много, много прочетени книги. Те разбраха, че на един интелектуалец му стига до прочете не повече от пет книги в живота си, но за да ги намери трябва да прехвърли поне пет хиляди. Вероятно новите литературни месии ще им изберат направо тези пет книги, които те за тридневен курс не могат дори да прочетат, камо ли да ги превърнат в техните книги. Най-хубавото качество на младостта е наивността. Зная, че десетки наивници, заслепени от медийната шумотевица около Г. Господинов, Теодора Димова, Камелия Кондова и други ще дадат изкараните за бърза слава пари с надеждата, че ще се върнат по родните си места готови поети и писатели. Ще има ахкане и охкане около новите титани. После ще дадат още пари, за да издадат по една книжка, която дори и първите им братовчеди няма да прочетат. И ако тези кандидати за слава разчитат на дадените четиристотин лева, за да се научат как се пише, някъде един техен връстник пише в самота своята литературна епопея... Стъпка по стъпка - ударена, неударена, две ударени - една неударена... И се учи не само как се пише, но и как НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПИШЕ... Това, което нито Георги Господинов може да му обясни, нито Теодора Димова... Спомням си връзката между Мопасан и Флобер. Дванадесет години Мопасан всеки ден носи свой разказ на Флобер, Флобер чете и хвърля в камината... Дванадесет години. Дванадесет години Флобер чете и хвърля разказа на Мопасан в камината. Докато един ден Мопасан не му занася "Лоената топка"... Мопасан очаква и "Лоената топка" да отиде в камината. Но Флобер му го връща с думите: "Можеш да печаташ"... Дванадесет години... Така се водят курсове по творческо писане... А сега от кандидат Флоберовците другите ще се научат как някога могат да водят курсове по творческо писане без въобще да са се научили да пишат. Защото те ще се научат да бъдат преписвачи като Софроний, докато някъде техният Паисий се топли на свещ...

Христо СТОЯНОВ

ХАСКОВО УБИВА И МЪРТВИТЕ СИ ПОЕТИ...

Идвахме в Хасково. Прииждахме в Хасково... Настървени за награди. Отивахме си наградени и разочаровани. Хасково беше Меката на младите таланти. Рецитирахме си стихове, биехме се в гърдите - някои се биехме помежду си. Удряхме с пестници по масите, докато Янко Добрев надуваше дудука. Бяхме като при "Странджата" - "Я надуй, дядо, кавала"... Рецитирахме стихове знаехме се наизуст. Ивайло Балабанов ни посрещаше. И ние се доказвахме пред него. Рецитирахме му патриотичните си стихове. После се черпехме, но всички се червяхме пред неговото: "ПРИНОС КЪМ ЕВРОПЕЙСКАТА ИСТОРИЯ

Ивайло Балабанов

Европа, млада и непохитена,

четеше своя рицарски роман,

когато, във зора незазорена,

загина рицарят Иван-Шишман.

Европа плачеше за Жулиета,

Европа се прехласваше по Бах...

А, с вълчи вой, в тракийските полета,

вървяха глутниците на Аллах.

Когато обкръжена от слугини,

тя тънеше в охолство и разкош,

във Солун, на пазара за робини,

гяурките вървяха пет - за грош.

Когато тя строеше катедрали,

и замъци... Във стария Балкан

скърбяха тънки липови кавали

и плачеха за Алтанлъ Стоян.

Въздигаха се кървави калета,

градени със отрязани глави.

И, всъщност, си остана непревзета

страната на хайдушките орли.

А беше колкото калпак голяма,

широка колкото следа от лъв,

но се превърна в страшна вълча яма,

покрита с кости и залята с кръв.

Със кремъклийка пушка, с проста сопа,

със камък и стрели от бучиниш,

дедите ни завардиха Европа

и турците не стигнаха Париж!

Защото това не беше стихотворение. Това беше мярка за поезия. Беше алгоритъм. Това беше "Теория на относителността"... Ивайло беше символът на Хасково. Ключът на "Южна пролет"... И мерна единица за патриотизъм. И морал. Когато си отиде от Хасково сякаш градът пресъхна. Някой го похити. И днес разбирам, че не е заслужил да бъде почетен гражданин. Сигурно им е досвидяло на общинарите за водата - във фермана, с който Фердинанд е записал привилегиите на носещия званието е и БЕЗПЛАТНА ГРАДСКА БАНЯ ЕДИН ПЪТ В СЕДМИЦАТА... Ама Ивайло вече го къпят райски дъждове и с Ваня се държат за ръце под тях...

Общинският съвет на Хасково е отхвърлил предложението Ивайло Балабанов да бъде удостоен със званието "Почетен гражданин"... Ами сега ще си внесат ли някого, защото всичките лауреати на "Южна пролет" не могат да стъпят на писеца на Ивайло... Откъде ще си внесете Ивайло... България е страната на убитите поети, а Хасково убива и мъртвите си поети... Но ми се иска да кажа нещо на всички носители на Южна пролет: "Какво правите... Или си храните със зоб пегасите от бронз, вместо да ударите с пестник по масата, на която седеше Ивайло, докато му досаждахте със стихове, писани за награда"...

Христо СТОЯНОВ

ГОСПОД ДАВА ТОЛКОВА, КОЛКОТО МОЖЕМ ДА НОСИМ... ОСТАНАЛОТО Е ИЗНАСИЛВАНЕ НА ГОСПОД

Съжалявам, че трябва да го кажа, но на Валя Балканска вече трябва да й се плаща, за да не пее... Ужасно е, когато човек, притиснат от нуждата, яхне мъртвия си глас... Обидно е да я разкарваме из събори така, както се разхожда бяла мечка. Все пак, тука не е ареалът за бели мечки, пък и е твърде горещо. Аз обичам Валя. В един период бяхме и приятели. Но човек трябва да знае кога да спре. Така спрях на четиридесет да пиша поезия. Същото ще направя и с прозата. Защото талантът е и осъзнатият момент за "край"... Трябва да осъзнаем, че някои неща си отиват преди нас.

Че гласът на певеца умира преди самия певец, че талантът се изчерпва преди тялото... Господ е налял толкова, колкото можем да носим. И ни е дал още малко време да се радваме на това, което сме направили. За останалото народът го е казал: "Нека да не акаме на метеното"... Защото Господ е дал толкова, колкото можем да носим - останалото е изнасилване на Господ...

Христо Стоянов

ДЕЕЦЪТ НА КУЛТУРАТА НЕ ВИНАГИ Е КУЛТУРЕН ДЕЕЦ

Днес влязох в твърде безсмислен спор. В тъй нареченото "Море от книги" във Варна се опъна шатра с предизвикателното наимование: "Културна шатра"... Това изтъкване на нейната "културност" автоматично определя останалите шатри със сергии за книги като "НЕкултурни". Това ми напомни времето, когато имаше "клубове на дейците на културата", в които алкохолът показваше не най-културните особености на посетителите. Които пък от своя страна наричаха тези "Клубове на културните дейци". Има епитети, които могат да бъдат прикрепени единствено към одушевената природа. Културен може да е човекът, но не шатрата. Едно е да си "деец на културата", друго е да си заведение за култура... Явно работещите в тази шатра работят по някакъв "културен" проект, но в никакъв случай проект ЗА култура. Може би и това е причината работещите по този проект да са повече от зрителите, които трябва да го легитимират като културен проект, пардон, като проект за култура. Има разлика, нали...

КЕРКАТА

Няколко дена репетирах при него в VI основно училище "М. Палаузов". Защо му бе хрумнало, че ще излезе музикант от мен?... Свирих на цугтромбон. После идва вкъщи да кандардисва нашите, но аз се оказах по - прозорлив от Керката и не се научих да свиря. Сигурно защото вече бях написал първото си стихотворение.... След много години го срещнах, продаваше лотарийни билети пред "Детмаг". Позна ме. След десет години ме позна... От благодарност започнах да си купувам билети всеки ден от него... Не си спомням да съм спечелил от тях. Сигурно защото Керката бе билетът, който така и не проверих... Някога...

                              Христо Стоянов

ГЕОРГИ ХРИСТОВ И АЗИС ДА СЕ ГУШНАТ В ИНТЕЛЕКТУАЛЕН ДУЕТ

Песента "Черно и бяло" чествала четиридесетгодишен юбилей... Трябва да се осведомим за местата на честване... Между другото предлагам по време на всенародните тържества да не се допускат хора, които знаят наизуст "Край Босфора шум се вдига" или "Тих бял Дунав"... Също така не се допускат и хора, които си тананикат - наум дори - "Хаджи Димитър"... Не разбраха ли тези хора, че чалга има и в естрадата, в "поп" музиката... Иска ми се да запитам текстът на "Черно и бяло" какви естетически езикови висоти е достигнал... Музиката към този текст . също... Разбира се, че нямам нищо против "забавните" жанрове в изкуството, но да им се дава приоритетно път в медиите говори твърде лошо за работещите в медиите... Както и за зрителите... Да, гледах интервюто на Георги Христов и сега асимилирам дълбочината на прозренията му. Искам да Ви кажа, че с Азис могат да си спретнат един интелектуален дует... Поне имат гласове... А нашата задача е да изпадаме в овчи възторг пред екраните...

С ПОГНУСА КЪМ РУСЛАН ТОШЕВ

Тошев, зная, че ще изтриеш това... Но съм длъжен да ти кажа няколко думи. Първо - когато в едно семейство се карат не си размятат чаршафите пред комшиите. Кръвта по тях със сигурност вече не е следа от разкъсания химен. Кръвта по тях със сигурност е от насилие. Ти се опита да използваш ГЕРБ като невеста. Но си в ситуацията на "заврян" зет. И толкова си е повярвал, щом е решил, че бащата ще хареса повече него от чедото си... Кариера, Тошев, с рамене, лакти и нахалство не се прави. Ако и в медицината така правиш кариера то ти вече работиш при Василий II Българоубиец като желатин. Но и като такъв не можеш да си свършиш работата... Защото хората вече имат избор и не остават при лекар, който им вади очите - и в буквалния, и в преносния смисъл. Искаше ти се сто и петдесет човека ослепени да тръгнат след теб - единственият едноок, но хората взеха, че прогледнаха. (В този смисъл бих ти казал, че ти око не можеш да извадиш, пък си тръгнал да лекуваш очи...) Да си пробиваш път в ГЕРБ чрез доноси в Прокуратура и полиция - по твой донос бях викан да давам обяснение, - та да си пробиваш път чрез доноси е най-малкото абсурдно. И ако се върнем в началото на текста нямаш ли усещането, че като заврян зет се опитваш да изнасилиш момата... В дома на баща й... И после размахваш чаршафа със следите от насилие, не от любов. Примири се с мисълта, че си от страната на нежелания мъж. Има такива моменти в живота, когато и боядисаната коса не може да скрие бялото - цвета на мъдростта. Оказва се, че не можеш да прикриеш липсата на мъдрост с къна - така и липсата се набива, и къната не ти отива. с погнуса: Христо Стоянов

РУМЕН ДЕНЕВ - ОРЕОЛЪТ НА НАШЕТО ПОКОЛЕНИЕ

Румен Денев... Поетът, когото от 1986 година ползваха за ореол. "Животът на дъжда" беше, и си остава явление в българската литература. После го емнаха провинциалните грижи и, аха, да се изгуби. От време навреме лъскахме с ръкав ореола, колкото да изпъкнем на неговия фон. Румен обаче не е бил в провинцията. Той е бил в своята Ясна поляна - Казанлък. Думите са зреели в друг ритъм и, ето ти "Бреговете на Бохемия". С известен страх посегнах към нея. Защото можеше да се окаже шнурчето, което да изгаси ореола. И потънах. Потънах така, както съм потъвал в стиховете му. Не искам да говоря за фабулата, не искам да говоря за персонажите. Някои от тях са фикция, някои са исторически персонажи. Но когато фикцията стане жива и плътна като историческите образи значи, че писателят си е свършил работа. От дългия си опит в прозата съм си патил точно от желанието на публиката да си "поръчва" сюжета. И никой не си задава въпроса, дали литературата не е всъщност затваряне в думите. Малко съвременни писатели работят така с думите - Виктор Пасков, Кембъла (колкото и странно да е), Красимир Дамянов, Златомир Златанов... Отвъд думите сюжети много. А относно ореола Румен Денев - той досега е бил с половин ореол. Сега ги съедини...

БОЯН РАДЕВ НЕ Е МЪРША ЗА ЖУРНАЛИСТИ, ТОЙ Е СКЕЛЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА

Всички медии, като чакали над мърша се надпреварват да съобщят, че борецът Боян Радев е в болницата. И нито една медия не съобщи, че в болница е влязъл един от най-големите колекционери на България. Човекът, който може да изгради основите на българския Лувър, Ермитажа и Третяковската галерия... Защото сбирката, която е събрал Боян Радев е епохи в изобразителното ни изкуство. Но къде по-лесно е да споменем няколко спортни титли от това да научиш кой е Златю Бояджиев, Майстора, Бенчо Обрешков, Илия Петров, Дечко Узунов, Вукадинов, с когото до скоро делиха стая в Дом за стари хора... Лесно е да бръкнеш и да извадиш няколко титли от ГУГЪЛ, вместо да изучиш като носителя на тези спортни титли Историята на българското изобразително изкуство. Какво му е коствало на шампиона с четвърто отделение да се превърне в един от най-добрите познавачи на българското изкуство. Дори да не беше колекционер, дори да не беше шампион това натрупване на познания и култура го прави в един от най-великите българи. Ама кой да им го каже на чакалите. Те търсят мърша, а Боян Радев е скелет на българската култура... И толкоз...

КАК ЕДНО БЕБЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОЛЗВА ЗА ФИЛМОВ РЕКВИЗИТ, или СЕМЕЙСТВО КОЦЕВИ И "БРОНЕНОСЕЦЪТ "ПОТЬОМКИН"

За такова нещо иде реч. Като че ли някои си ползват бебетата само за извинителна бележка. Но поне дават вид на хора, гледали Сергей Айзенщайн. Като във филма "Броненосецът Потьомкин" си разнасят бебето семейство Коцеви. Не бебе, а реквизит... По стълбите на морската, по стълбите на Съдебната палата, по празненства във Варна... Не бебе, реквизит. Не майка - реквизитор, който пази в склада бебето и го изважда за подходящи нужди... Мисля, че Коцеви надминаха Айзенщайн.

ПРОТИВНИЯТ БЪЛГАРИН

Не зная какво искаме... Искаме политиците да влязат в затвора, пък като вкарат някого - протестираме. Искаме съдебната система да работи, ама в наша полза. Искаме да не се краде, ама знаем, че ако сме на мястото на политиците ще крадем и заради това крещим: "Не може да не крадете"... Някого вкарат зад решетките и тутакси се разделяме на две - във всички случаи едната половина е по-честна от другата. Но и двете половини са честни. Защото едните защитават арестувания, а другата половинка... С една дума - и двете половинки от обществото са против. Едната половина е против другата, която е против противната. Едните са против задържането на някого, а другите са против... освобождаването... Даже вече не сме против, а сме противни. Един на друг... Усещате ли някакво объркване? Аз усещам. И ако тези дни падат светкавици от небето бъдете сигурни, че не са светкавици. Просто Господ е психиатър и ни удря електрошокове...

КОЦЕВ, БЪЛГАРИЯ Е И МОЯ РОДИНА - НЕ Я ОПОРОЧАВАЙТЕ

Ама нямате право да вкарвате децата в съда. Коцев, като ромско семейство сте в съдебна зала. Няма да се учудя, ако съпругата-майка разкъса дрехите си пред съдията и изплаче: "На кого оставяш детето, другарю съдилище"... Противно е. Остана само по стара ромска традиция да разголиш гръд и да накърмиш детето пред съдебния състав... И тук не иде реч за политически пристрастия, а за... За цинизъм... Децата не трябва да се превръщат в изкупителни жертви... Ами вие, ако обвинението се окаже вярно и бъдете осъден дали няма да кажете: "Аз заради тия две деца го правя"... Господин Коцев, по Закона за защита на децата те трябва да ви бъдат отнети... Съжалявам. И партията трябва да ви я отнемат. Че на процеса на Георги Димитров в Лайпциг не влезе великата баба Парашкева... Моля ви, не пипайте децата. И не разкарвайте като бели мечки разни дипломати из съдебните зали... Излагате и себе си, и България. А България е и моя Родина - поне моята Родина не опорочавайте...

ОТВОРЕНО ДО КАМЕЛИЯ, ИЗВЕСТНА КАТО ЖЕНАТА НА БЛАГО КОЦЕВ

Госпожо, прочетох сърцераздирателното ви писание по повод ареста на съпруга Ви. Наистина децата не трябва да стават свидетели на арести, пък било и на родители. Също така не би трябвало да живеят на кръстопътя между училището и свижданията в затвора. Второто зависи изключително от родителите. Юнг бе казал, че „Всеки изпада в характерна за себе си ситуация.“  Ами ако характерната ситуация е пътят към затвора? По какъв начин детето ще разбере кой път води към затвора?. .. Страшното в случая е, не че детето става свидетел на арест – ние ги правим свидетели на подобни арести непрекъснато в новините, с филмите, които гледат… Колко пъти сте спрели филм с показно арестуване в него?. Мислите ли, че децата не „участват“ в тези сцени по някакъв начин? Тези сцени – кино, новини – са нещо като ваксина за това, което става. Това е интелектуална имунизация. Ако щадим децата те не би трябвало да четат „Граф Монте Кристо“, да гледат картината „Бурлаки на Волге“ от Репин, икони със Светото разпятие… В случая не е страшно, че децата са станали свидетели на обиска в дома ви. Страшното е, че вие се криете зад техните гръбчета… Вие използвате децата си за жив щит… Преди много години за мен се говореше, че съм най-арестувания български поет. Оказа се после, че имам две доста обемисти досиета – едното над 230 стр., другото над триста. Арестували са ме пред децата ми, но аз не позволих те да се срамуват от това. Милиционерите, които ме арестуваха в ДС после станаха полицаи, които ме арестуват. Синът ми бе тригодишен, когато пред очите му ми сложиха белезници, за да ме заведат при тогавашния Окръжен прокурор на Смолян не безизвестния Славчо Кържев. Помолих полицая, който преди 1989 г. също ме е арестувал, да не го прави пред сина ми. Той само ми каза: „Така ми наредиха“. Погалих сина ми и казах, че скоро ще се върна. И не го излъгах. В очите на сина ми после бях герой. Ако Благо Коцев е обещал да се върне и го направи децата Ви ще посрещнат герой. Но, ако не изпълни  обещанието си, не им създавайте от сега комплекс за вина. С децата не трябва да се постъпва като с жив щит. Те нямат никаква вина за родителите си. Защото така Вие участвате в най-страшното престъпление. Достоевски беше казал: „Щастието на целия свят не си заслужава, ако за него е пролята и една единствена детска сълза“… Не унижавайте децата, показвайки ги като златни рибки в аквариум. Децата имат право не на показ, а на щастие. И не са длъжни да изкупуват вината на родителите си. Между другот синът ми още се гордее с баща си. И не само за това, че удържах на думата си и се върнах, а защото в очите на полицая четеше възхищението му към мен И където го видеше вдигаше ръка за козируване и казваше съвсем възпитано: „Здравей, ченге“. И ченгето му козируваше, но синът ми знаеше, че той козирува на баща му. Въпреки десетките арести никога, ама никога не съм размятал децата си като пачаври, с които се забърсват срамните остатъци на обществената трапеза…

 

                               Христо СТОЯНОВ