ГОСПОД ДАВА ТОЛКОВА, КОЛКОТО МОЖЕМ ДА НОСИМ... ОСТАНАЛОТО Е ИЗНАСИЛВАНЕ НА ГОСПОД

Съжалявам, че трябва да го кажа, но на Валя Балканска вече трябва да й се плаща, за да не пее... Ужасно е, когато човек, притиснат от нуждата, яхне мъртвия си глас... Обидно е да я разкарваме из събори така, както се разхожда бяла мечка. Все пак, тука не е ареалът за бели мечки, пък и е твърде горещо. Аз обичам Валя. В един период бяхме и приятели. Но човек трябва да знае кога да спре. Така спрях на четиридесет да пиша поезия. Същото ще направя и с прозата. Защото талантът е и осъзнатият момент за "край"... Трябва да осъзнаем, че някои неща си отиват преди нас.

Че гласът на певеца умира преди самия певец, че талантът се изчерпва преди тялото... Господ е налял толкова, колкото можем да носим. И ни е дал още малко време да се радваме на това, което сме направили. За останалото народът го е казал: "Нека да не акаме на метеното"... Защото Господ е дал толкова, колкото можем да носим - останалото е изнасилване на Господ...

Христо Стоянов

ДЕЕЦЪТ НА КУЛТУРАТА НЕ ВИНАГИ Е КУЛТУРЕН ДЕЕЦ

Днес влязох в твърде безсмислен спор. В тъй нареченото "Море от книги" във Варна се опъна шатра с предизвикателното наимование: "Културна шатра"... Това изтъкване на нейната "културност" автоматично определя останалите шатри със сергии за книги като "НЕкултурни". Това ми напомни времето, когато имаше "клубове на дейците на културата", в които алкохолът показваше не най-културните особености на посетителите. Които пък от своя страна наричаха тези "Клубове на културните дейци". Има епитети, които могат да бъдат прикрепени единствено към одушевената природа. Културен може да е човекът, но не шатрата. Едно е да си "деец на културата", друго е да си заведение за култура... Явно работещите в тази шатра работят по някакъв "културен" проект, но в никакъв случай проект ЗА култура. Може би и това е причината работещите по този проект да са повече от зрителите, които трябва да го легитимират като културен проект, пардон, като проект за култура. Има разлика, нали...

КЕРКАТА

Няколко дена репетирах при него в VI основно училище "М. Палаузов". Защо му бе хрумнало, че ще излезе музикант от мен?... Свирих на цугтромбон. После идва вкъщи да кандардисва нашите, но аз се оказах по - прозорлив от Керката и не се научих да свиря. Сигурно защото вече бях написал първото си стихотворение.... След много години го срещнах, продаваше лотарийни билети пред "Детмаг". Позна ме. След десет години ме позна... От благодарност започнах да си купувам билети всеки ден от него... Не си спомням да съм спечелил от тях. Сигурно защото Керката бе билетът, който така и не проверих... Някога...

                              Христо Стоянов

ГЕОРГИ ХРИСТОВ И АЗИС ДА СЕ ГУШНАТ В ИНТЕЛЕКТУАЛЕН ДУЕТ

Песента "Черно и бяло" чествала четиридесетгодишен юбилей... Трябва да се осведомим за местата на честване... Между другото предлагам по време на всенародните тържества да не се допускат хора, които знаят наизуст "Край Босфора шум се вдига" или "Тих бял Дунав"... Също така не се допускат и хора, които си тананикат - наум дори - "Хаджи Димитър"... Не разбраха ли тези хора, че чалга има и в естрадата, в "поп" музиката... Иска ми се да запитам текстът на "Черно и бяло" какви естетически езикови висоти е достигнал... Музиката към този текст . също... Разбира се, че нямам нищо против "забавните" жанрове в изкуството, но да им се дава приоритетно път в медиите говори твърде лошо за работещите в медиите... Както и за зрителите... Да, гледах интервюто на Георги Христов и сега асимилирам дълбочината на прозренията му. Искам да Ви кажа, че с Азис могат да си спретнат един интелектуален дует... Поне имат гласове... А нашата задача е да изпадаме в овчи възторг пред екраните...

С ПОГНУСА КЪМ РУСЛАН ТОШЕВ

Тошев, зная, че ще изтриеш това... Но съм длъжен да ти кажа няколко думи. Първо - когато в едно семейство се карат не си размятат чаршафите пред комшиите. Кръвта по тях със сигурност вече не е следа от разкъсания химен. Кръвта по тях със сигурност е от насилие. Ти се опита да използваш ГЕРБ като невеста. Но си в ситуацията на "заврян" зет. И толкова си е повярвал, щом е решил, че бащата ще хареса повече него от чедото си... Кариера, Тошев, с рамене, лакти и нахалство не се прави. Ако и в медицината така правиш кариера то ти вече работиш при Василий II Българоубиец като желатин. Но и като такъв не можеш да си свършиш работата... Защото хората вече имат избор и не остават при лекар, който им вади очите - и в буквалния, и в преносния смисъл. Искаше ти се сто и петдесет човека ослепени да тръгнат след теб - единственият едноок, но хората взеха, че прогледнаха. (В този смисъл бих ти казал, че ти око не можеш да извадиш, пък си тръгнал да лекуваш очи...) Да си пробиваш път в ГЕРБ чрез доноси в Прокуратура и полиция - по твой донос бях викан да давам обяснение, - та да си пробиваш път чрез доноси е най-малкото абсурдно. И ако се върнем в началото на текста нямаш ли усещането, че като заврян зет се опитваш да изнасилиш момата... В дома на баща й... И после размахваш чаршафа със следите от насилие, не от любов. Примири се с мисълта, че си от страната на нежелания мъж. Има такива моменти в живота, когато и боядисаната коса не може да скрие бялото - цвета на мъдростта. Оказва се, че не можеш да прикриеш липсата на мъдрост с къна - така и липсата се набива, и къната не ти отива. с погнуса: Христо Стоянов

РУМЕН ДЕНЕВ - ОРЕОЛЪТ НА НАШЕТО ПОКОЛЕНИЕ

Румен Денев... Поетът, когото от 1986 година ползваха за ореол. "Животът на дъжда" беше, и си остава явление в българската литература. После го емнаха провинциалните грижи и, аха, да се изгуби. От време навреме лъскахме с ръкав ореола, колкото да изпъкнем на неговия фон. Румен обаче не е бил в провинцията. Той е бил в своята Ясна поляна - Казанлък. Думите са зреели в друг ритъм и, ето ти "Бреговете на Бохемия". С известен страх посегнах към нея. Защото можеше да се окаже шнурчето, което да изгаси ореола. И потънах. Потънах така, както съм потъвал в стиховете му. Не искам да говоря за фабулата, не искам да говоря за персонажите. Някои от тях са фикция, някои са исторически персонажи. Но когато фикцията стане жива и плътна като историческите образи значи, че писателят си е свършил работа. От дългия си опит в прозата съм си патил точно от желанието на публиката да си "поръчва" сюжета. И никой не си задава въпроса, дали литературата не е всъщност затваряне в думите. Малко съвременни писатели работят така с думите - Виктор Пасков, Кембъла (колкото и странно да е), Красимир Дамянов, Златомир Златанов... Отвъд думите сюжети много. А относно ореола Румен Денев - той досега е бил с половин ореол. Сега ги съедини...

БОЯН РАДЕВ НЕ Е МЪРША ЗА ЖУРНАЛИСТИ, ТОЙ Е СКЕЛЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА

Всички медии, като чакали над мърша се надпреварват да съобщят, че борецът Боян Радев е в болницата. И нито една медия не съобщи, че в болница е влязъл един от най-големите колекционери на България. Човекът, който може да изгради основите на българския Лувър, Ермитажа и Третяковската галерия... Защото сбирката, която е събрал Боян Радев е епохи в изобразителното ни изкуство. Но къде по-лесно е да споменем няколко спортни титли от това да научиш кой е Златю Бояджиев, Майстора, Бенчо Обрешков, Илия Петров, Дечко Узунов, Вукадинов, с когото до скоро делиха стая в Дом за стари хора... Лесно е да бръкнеш и да извадиш няколко титли от ГУГЪЛ, вместо да изучиш като носителя на тези спортни титли Историята на българското изобразително изкуство. Какво му е коствало на шампиона с четвърто отделение да се превърне в един от най-добрите познавачи на българското изкуство. Дори да не беше колекционер, дори да не беше шампион това натрупване на познания и култура го прави в един от най-великите българи. Ама кой да им го каже на чакалите. Те търсят мърша, а Боян Радев е скелет на българската култура... И толкоз...

КАК ЕДНО БЕБЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОЛЗВА ЗА ФИЛМОВ РЕКВИЗИТ, или СЕМЕЙСТВО КОЦЕВИ И "БРОНЕНОСЕЦЪТ "ПОТЬОМКИН"

За такова нещо иде реч. Като че ли някои си ползват бебетата само за извинителна бележка. Но поне дават вид на хора, гледали Сергей Айзенщайн. Като във филма "Броненосецът Потьомкин" си разнасят бебето семейство Коцеви. Не бебе, а реквизит... По стълбите на морската, по стълбите на Съдебната палата, по празненства във Варна... Не бебе, реквизит. Не майка - реквизитор, който пази в склада бебето и го изважда за подходящи нужди... Мисля, че Коцеви надминаха Айзенщайн.

ПРОТИВНИЯТ БЪЛГАРИН

Не зная какво искаме... Искаме политиците да влязат в затвора, пък като вкарат някого - протестираме. Искаме съдебната система да работи, ама в наша полза. Искаме да не се краде, ама знаем, че ако сме на мястото на политиците ще крадем и заради това крещим: "Не може да не крадете"... Някого вкарат зад решетките и тутакси се разделяме на две - във всички случаи едната половина е по-честна от другата. Но и двете половини са честни. Защото едните защитават арестувания, а другата половинка... С една дума - и двете половинки от обществото са против. Едната половина е против другата, която е против противната. Едните са против задържането на някого, а другите са против... освобождаването... Даже вече не сме против, а сме противни. Един на друг... Усещате ли някакво объркване? Аз усещам. И ако тези дни падат светкавици от небето бъдете сигурни, че не са светкавици. Просто Господ е психиатър и ни удря електрошокове...

КОЦЕВ, БЪЛГАРИЯ Е И МОЯ РОДИНА - НЕ Я ОПОРОЧАВАЙТЕ

Ама нямате право да вкарвате децата в съда. Коцев, като ромско семейство сте в съдебна зала. Няма да се учудя, ако съпругата-майка разкъса дрехите си пред съдията и изплаче: "На кого оставяш детето, другарю съдилище"... Противно е. Остана само по стара ромска традиция да разголиш гръд и да накърмиш детето пред съдебния състав... И тук не иде реч за политически пристрастия, а за... За цинизъм... Децата не трябва да се превръщат в изкупителни жертви... Ами вие, ако обвинението се окаже вярно и бъдете осъден дали няма да кажете: "Аз заради тия две деца го правя"... Господин Коцев, по Закона за защита на децата те трябва да ви бъдат отнети... Съжалявам. И партията трябва да ви я отнемат. Че на процеса на Георги Димитров в Лайпциг не влезе великата баба Парашкева... Моля ви, не пипайте децата. И не разкарвайте като бели мечки разни дипломати из съдебните зали... Излагате и себе си, и България. А България е и моя Родина - поне моята Родина не опорочавайте...

ОТВОРЕНО ДО КАМЕЛИЯ, ИЗВЕСТНА КАТО ЖЕНАТА НА БЛАГО КОЦЕВ

Госпожо, прочетох сърцераздирателното ви писание по повод ареста на съпруга Ви. Наистина децата не трябва да стават свидетели на арести, пък било и на родители. Също така не би трябвало да живеят на кръстопътя между училището и свижданията в затвора. Второто зависи изключително от родителите. Юнг бе казал, че „Всеки изпада в характерна за себе си ситуация.“  Ами ако характерната ситуация е пътят към затвора? По какъв начин детето ще разбере кой път води към затвора?. .. Страшното в случая е, не че детето става свидетел на арест – ние ги правим свидетели на подобни арести непрекъснато в новините, с филмите, които гледат… Колко пъти сте спрели филм с показно арестуване в него?. Мислите ли, че децата не „участват“ в тези сцени по някакъв начин? Тези сцени – кино, новини – са нещо като ваксина за това, което става. Това е интелектуална имунизация. Ако щадим децата те не би трябвало да четат „Граф Монте Кристо“, да гледат картината „Бурлаки на Волге“ от Репин, икони със Светото разпятие… В случая не е страшно, че децата са станали свидетели на обиска в дома ви. Страшното е, че вие се криете зад техните гръбчета… Вие използвате децата си за жив щит… Преди много години за мен се говореше, че съм най-арестувания български поет. Оказа се после, че имам две доста обемисти досиета – едното над 230 стр., другото над триста. Арестували са ме пред децата ми, но аз не позволих те да се срамуват от това. Милиционерите, които ме арестуваха в ДС после станаха полицаи, които ме арестуват. Синът ми бе тригодишен, когато пред очите му ми сложиха белезници, за да ме заведат при тогавашния Окръжен прокурор на Смолян не безизвестния Славчо Кържев. Помолих полицая, който преди 1989 г. също ме е арестувал, да не го прави пред сина ми. Той само ми каза: „Така ми наредиха“. Погалих сина ми и казах, че скоро ще се върна. И не го излъгах. В очите на сина ми после бях герой. Ако Благо Коцев е обещал да се върне и го направи децата Ви ще посрещнат герой. Но, ако не изпълни  обещанието си, не им създавайте от сега комплекс за вина. С децата не трябва да се постъпва като с жив щит. Те нямат никаква вина за родителите си. Защото така Вие участвате в най-страшното престъпление. Достоевски беше казал: „Щастието на целия свят не си заслужава, ако за него е пролята и една единствена детска сълза“… Не унижавайте децата, показвайки ги като златни рибки в аквариум. Децата имат право не на показ, а на щастие. И не са длъжни да изкупуват вината на родителите си. Между другот синът ми още се гордее с баща си. И не само за това, че удържах на думата си и се върнах, а защото в очите на полицая четеше възхищението му към мен И където го видеше вдигаше ръка за козируване и казваше съвсем възпитано: „Здравей, ченге“. И ченгето му козируваше, но синът ми знаеше, че той козирува на баща му. Въпреки десетките арести никога, ама никога не съм размятал децата си като пачаври, с които се забърсват срамните остатъци на обществената трапеза…

 

                               Христо СТОЯНОВ

ЧЕСТИТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ПРАЗНИК НА ПОЛИЦИЯТА

Честит празник на всички момчета и момичета, които ги палиха със слама, замеряха ги с яйца и вмирисана риба, газиха ги емигранти с автобуси, които ни спират по пътищата, за да проверят промилите алкохол и съдържанието на наркотици в носоглътката, които нямат време да се приберат при семействата си защото са ходили по сигнал да спасяват други жени след побой от пияните им мъже, които правят всичко това въпреки мизерните си заплати... За които няма адекватен закон, който да ги защити тогава, когато извадят пистолет пред очите им... МОИТЕ ПОЗДРАВИ, МОМЧЕТА И МОМИЧЕТА... И се връщайте винаги живи и здрави при семействата си... Бъдете...

Христо СТОЯНОВ

РЕВОЛЮЦИИ ЗА ВРЕМЕННА (зло)УПОТРЕБА

Октомврийската издържа 70 г., Харвардската и 7 не докара

60 напускат, 40 подават заявление за влизане в ПП. Ами то съвсем по Ленински - "Две назад, една - напред"... И математиката излиза, и заветът: "Вся власть Советом" - също... И сега на кого ще отчетат яйцата, рибата, сламата, с която палиха полицаите пред МС... Октомврийската революция поне издържа 70 години, Харвардската и 7 години не докара. Но затова пък опустошенията, които направи ще се помнят 70 години... На заблудените - Честито. А на останалите "Аз съм Наско" пожелава плам в очите и приятен уикенд... Каквото и да значи това...

                     ХРИСТО СТОЯНОВ

МЕЧТАТЕЛИТЕ С ПРАВО НА МЪЛЧАНИЕ, или ОБЩОТО МЕЖДУ ЦК на БКП И ОТВОРЕНО ОБЩЕСТВО

Щом критерий за литература е Г. Господинов е нормално да бъдат изучавани Бешлийска и Ефтимова. Критерий за успял човек в изкуството е този, който вади в Америка малко българско знаменце от горния си джоб - как напомня това на: "Аз Булгар, Булгар"... Ние нямаме ценностна система. Ценностната система е цената на парното, тока и доматИто, а не се измерва в естетически категории... Когато медията определя стойността на едно литературно произведение, а не Светлозар Игов, Тончо Жечев, Здравко Петров, то иде реч не за изкуство, а за продукт. Медиите се пълнят с "атрактивни" писатели и художници... Няма ги Кеворк, Тома и Дмитри, които знаеха кого канят... С малки изключения. Малцина от "водещите" журналисти са чели произведенията на интервюираните. Останалите дори не знаят в каква сфера на изкуството са гостите в студиото. Изключение прави БНТ, където има слот за култура, но са принудени, притиснати от другите медии, да канят медийни продукти със съмнителни качества. Пърформънсът взима връх и е с предимство, въпреки че не познавам колекционер да си сложи в хола инсталация, представяйки я за визуално изкуство. Или пък да си закупи инсталация с човек, покрит със салами. Всъщност, единственият пърформънс в световното изкуство, останал няколко хилядолетия, е на Диоген - обръсната наполовина глава, престой в бъчвата и търсене на Човек със запален фенер посред бял ден. Все по-често в книжарници и киносалони се чува гласът на читатели и зрители: "Ама, защо ни пробутват Г.Г., З.Е., й.е. и толкова ли няма днешен Вазов, Талев, Хайтов, Радичков?..." А Димитър Димов го подмениха с дъщеря му... Последните обаче писаха в една друга среда. Тяхната ценностна система се оформяше не от себеподобни, а от д-р Кръстев, Мутафов, Игов, Жечев... Вярно, те живееха и работеха във време на цензура, но сега също има цензура. Все по-често се чуват гласове против "Отворено общество", което налага друга ценностна система. А Съобразяването с тази ценностна система те изкарва напред. Свободомислещите - колкото и странно да е, в днешната "свободна България" все още има мечтатели за свобода - имат право на мълчание. Да. В България свободомислещият винаги е имал право на мълчание... Не иде реч само за "Отворено общество"... Има различни брандове, програми... Скоро един младеж на премиера на негова книга (Иван Димитров) разказваше как написал нещо, специално за проект на Министерството на културата и как му дали 2 000 лева. Опитах се да му обясня, че това е поставяне в зависимост. Че това го имаше преди 1989 г. и се наричаше "контрактация". (Вазов пред кого представя проект за написване на "Под Игото"... )  И бе начин да се запушат устата на много талантливи писатели, които заминаха да пишат за Републиката на младостта "Странджа-Сакар", но никога не се върнаха в литературата... БКП сключваше договори, Окръжните комитети, СБП... За ненаписани произведения. Останалите останаха без контрактации - някои дори останаха в литературата - Борис Христов, Виктор Пасков, Златомир Златанов, Бойко Ламбовски, Румен Денев, Константин Павлов, Иван Радоев и Радой Ралин... А защо не и пишещият тези редове Христо Стоянов... Ние останахме независими, защото разбрахме, че "Отворено общество" е новото ЦК на БКП в културата. Достатъчно е да кажеш, че имаш намерение да "сътвориш" нещо и вече те произвеждат в писател. Преди време един писател, или поет, се измерваше не по наградите, а по НЕнаградите. НЕнаградата е зов за свобода. Доказателство, че читателят в твоята книга ще поеме глътка свобода. Малцина се отказаха от награди - ще изкарам някои на "бис". Като Борис Христов и Константин Павлов, Иван Радоев и Радой Ралин... И, толкоз... Най-добрата среда е читателската среда. Но не медийно манипулираната среда. Не средата на З.Е., Г.Г., й.е., Т.Д... А средата на НЕнаградените. Ако трябва да сме точни - неВЪЗНАГРАДЕНИТЕ за своето послушание...

                              Христо СТОЯНОВ

РАЗПРЕДЕЛИХА ЛИ СИ СВЕТА ПУТИН И ТРЪМП

Ударът на САЩ срещу Иран е косвен удар срещу Русия. Иран бе основен доставчик на оръжие - предимно дронове . за Путин. Този удар на Тръмп е обърнат много, много напред във времето. Той много добре знае, че Русия е с огромен ресурс на природни изкопаеми. А черният пазар никой не може да го спре, така че, каквито и икономически рестрикции да й бъдат наложени, тя ще възобновява икономическата си мощ. В момента обаче Тръмп удари източниците на оръжие. Защото какъвто и потенциал - финансов и икономически да имаш - при липса на доставчици парите са само хартия за претопяване. Но зад всичко това може да се крие някаква договорка. Не бяха случайни ежедневните разговори на Тръмп с Путин. Интересна е и закъсняващата реакция на Москва сега, след удара. Москва още не е реагирала. Или вече светът е разпределен, или...

ПО ПОВОД "КРЪВ ОТ КЪРТИЦА"

По повод "Кръв от къртица" за тези, които не четат: А сега прочетете "Сърцето на Данко" от Максим Горки. И ще видите същата фабула и повтарящи се мотиви. Не е трудно да наложиш върху готова схема нов езиков реал. На тази база може да се напишат десетки вариации. "Лимфа от едноклетъчно", например. Или "Бъбрек за втора употреба"...

ИНСТАЛАЦИИТЕ В ГАЛЕРИИТЕ КАТО БУЛДОЗЕРИ НА АРБАТ

Живеем във време, когато бездарието се представя за модернизъм. За авангардно изкуство. И се дават като извинителна бележка времената, когато се появяват експресионизмът, импресионизмът, символизмът, кубизмът... Само че преди авангардистът на авангардистите Пикасо да навлезе в различните си периоди той може да прави всичко. Той познава до съвършенство анатомията, перспективата, композицията... И прескачането е игра на Homoludens... Тези дни влязох в една галерия. Държавна - често посещавам галерии - частни и държавни. На втория етаж с картини от Майстора, Златю Бояджиев, Бенчо Обрешков, Светлин Русев, Стоимен Стоилов... На Първия етаж имаше телевизори, инсталирани в някакви обори, легла... Красиви момичета, които обясняваха неща, които не знаят. Те дори не подозират колко много не знаят. Трябваше да им обяснявам кой е Рабинадрад Тагор, защото дори "авторът", който бе вмъкнал в инсталацията си стихотворение от Тагор не е знаел чие е и се съобщаваше на публиката, че е народно творчество. А публиката изглеждаше на част от инсталацията. За всичко това са се дали някакви пари... Някакви пари, с които можеше да се реставрират част от картините на Златю Бояджиев, Майстора, Обрешков... И неминуемо си представяш как булдозерът на "модерното изкуство" прегазва класиката като на Арбат... Като на Арбат, ако някой знае за какво иде реч...

                              ХРИСТО СТОЯНОВ

СПОЙВАЩОТО ВЕЩЕСТВО НА ТЪЛПАТА Е МЪСТ

 

 (Само едноминутното мълчание защитава българския полицай)

Единственото нещо, което сплотява тълпата е мъст. Тълпата не се нуждае от закони. Тълпата се нуждае от отмъстители. Тя иска да привлече Държавата на своя страна. В Държавата тълпата вижда палач. И не се нуждае от закОни. Тълпата действа със закАни. Тя е неуправляема по своему. Докато не се намери някой да я оглави – Хитлер, Сталин, Ленин, Ким… В наши условия отмъстителите стават айдуци и после други тълпи се надъхват с песни за тях - по Льобон. Не случайно почти всички „протести“ се оглавяват от „националисти“. Поне в България е така. Личното желание за мъст се представя за гражданска позиция. Досещате се вече, че иде реч за Явор, починал от свръхдоза кокаин. И това не е изолиран за него случай. Да ме извинят отмъстителите, но случая по нещо прилича на неволно самозапалилия се младеж пред общината на Варна. Тълпата пак поиска мъст, не законови промени. Единственият резултат е купчината камъни, които никой не смее да изрине за срам пред чужденците… Желанието за мъст се представя като протест против беззаконието. Защото, ако бе протест на гражданското общество, протестиращите за Явор може да ги видим да протестират и тогава, когато полицаите в Бургас излязоха със сведени глави да помълчат за двамата загинали под колелетата на летящия автобус с емигранти… Но там не видяхме защитниците на Явор, Пламен… Скоро бях в Цалапица. Там има лампа на Читалището, която почва да мига при всяко новородено. Но медиите не го отразяват, медиите отразяват майката на Димитър и желанието й синът й да бъде отмъстен. Няма законодателни инициативи, защото там пак е виновна полицията. Единствен, който не поиска отмъщение е бащата на Саяна. Той дума не пророни и не поиска най-тежкото наказание за шофьора. Той поиска закони. И то веднага. Но той знае какъв дълъг процес е това. И не стана част от тълпата. Та за разликата между загиналите полицаи и Явор. Иде реч за млади българи. За загинали българи – едните при изпълнение на служебния си дълг, другия… Другия при опит да бъде озаптен от други, които изпълняват служебния си дълг. Да си представим хипотетично… За миг само да си представим, че надрусания с кокаин – който и да е той – се беше отскубнал и беше убил някое от двете полицайчета. Възможно е. Та бих попитал дали тази тълпа, защитаваща Явор, който под въздействието на наркотика би убил някого от полицаите, та дали при такова стечение на обстоятелствата щяха да излязат в защита на униформените????... Но тях няма кой да защити. Единствено едноминутното мълчание на колегите. Само това защитава българския полицай – едноминутното мълчание на колегите. Останалото е мъст…

ХРИСТО СТОЯНОВ

ЗАЩО НЕ СЕ НАМЕСВАМ В "ЛИТЕРАТУРНИЯ СКАНДАЛ" ПО ПОВОД НАГРАДАТА В ТРЯВНА

ЗАЩО НЕ СЕ НАМЕСВАМ В "ЛИТЕРАТУРНИЯ СКАНДАЛ" ПО ПОВОД НАГРАДАТА В ТРЯВНА

Бих се намесил... Но не го правя по една единствена причина - не искам да падам на нивото на това нещо й.е. (така той се изписваше под текстовете си) Да ми говори той за познаване на стихотворната стъпка е най-малкото абсурдно. Аз лично не съм прочел нищо от него, което би напомнило за ямб, хорей, дактил, амфибрахий, мъжка, женска и дактилна рима, силаботоническо стихосложение и ред подобни и непознати нему стихотворни техники. Салвадор Дали бе казал: "Научи се да рисуваш като старите майстори, а после прави каквото щеш"... Точно й.е. не е еталон за познания в стихо-творенето. Но въпросът не е само в това. През 1990 и някоя година в "Литературен вестник" това нещо публикува текст, обвинявайки Христо Фотев в плагиатство. Ицо се поболя после, после си отиде. И направиха награда на негово име. Първият й носител бе гуруто на й.е, г.г, б.п., п.д. Михаил Неделчев - въпреки че наградата е за поезия - които вече се изявяваха на кръга "Мисъл" и на снимки го докарваха - за другото се иска литературна подготовка и морал... Носител на наградата "Христо Фотев" стана й.е., който... Който видяхте какво направи с патрона на наградата. Ами, това е... Хартията не гори и всеки би намерил "Литературен вестник" от тогава...

ХРИСТО СТОЯНОВ

ОЩЕ НЕЩО ЗА ДОМОВЕТЕ ЗА СТАРИ ХОРА

След три дена и това ще премине. Когото хванали от собствениците на тези домове - хванали. Ще се снишат малко, ще пооправят малко нещата, че четвъртият ден ще дойде и никой повече няма да си спомни за старците. Колкото си спомняхме за изгорелите живи старци в един такъв дом. Докато не разровихме малко жарта и се посипаха искри от нея... Разбира се, ще се пипне някой закон социален на юруш. Де видели, де не видели. Някой от собствениците ще "опере пешкира", че "Пак поглеж - дий, воле, дий"... Защото проблемът с тези домове не е в лошото законодателство. Проблемът е в разпада на патриархалното. Проблемът не е дори в децата, захвърлили родителите си в тези домове. Проблемът е в самите родители. Преди години писах, че след промените през 89 година ние лишихме децата си от любов. Прибирахме се с пазарски чанти, уморени от работа на няколко места, казвахме на децата да ни оставят, нали виждат, че хладилниците са пълни... А децата искаха внимание. Искаха приятел вкъщи, искаха любов. Но им показваха за сметка на желанията им камерите на хладилниците. Ние превърнахме сърцата си във фризери. Отчуждението постепенно превзе домовете ни, връзките се разпадаха. Авторитетите се сриваха. Бюстовете на довчерашните герои се сриваха от пиедесталите, улиците сменяха имената си. Децата се възпитаваха от уличните герои... Тръгваха по чужбина. Изоставяха родители така, както се изоставя... Не знам дали сте забелязали, но това отношение се пренесе и към отвъдното. Нямаше кой да прекопае гробовете на близките, внуците не знаеха къде са погребани дядовците и бабите им. Вместо на гробища водехме децата на психолози и психиатри. А отношението към мъртвите е отношение между живите. Децата спряха да се прибират от чужбина. Родителите все повече приличаха на изхвърлени и непотребни лодки. В най-добрия случай докарваха родителите си до някой старчески дом и ако не се наложи да им съобщят за смъртта на някой близък забравяха пътя към дома. Всеки ден ходих по няколко пъти в продължение на две години до един такъв дом при стринка ми. Носех храна, защото знаех, че не е добра "котловата". Налагах друго отношение към стринка ми. Съседката й по легло беше забравена. При живи деца, които се появиха да уредят наследствената къща. Беше дала всичко леля Ваня на тези деца. Само не патриархално възпитание. Заради стринка ми персоналът превърна в оазис стаята на леля Ваня и стринка. Защото знаеха, че съм там и виждам. Че изисквам специално отношение. Но аз съм възпитаван по друг начин и в друго време. Включително и от стринка ми, която бе авторитет за мен. От дете. Но другите в дома не бяха авторитети и с тях правеха каквото си искат. Един приятел, леко да му е небето, преди месец почина в един такъв дом. Беше зам. директор по екологията в АЕЦ "Козлодуй". Домът, в който почина бе на двадесетина метра от къщата му. Децата го изхвърлиха там. Беше му трудно да се справя заради паркинсоновата болест. Опитваше се да придобие някаква самостоятелност, но все по-трудно се получаваше. Беше разглезил до разхайтване децата си. Купуваше им апартаменти, те ги продаваха и изиграваха на комар. Плати инвитрото на единия от синовете, които забраниха дори на внучките му да го поздравяват, ако случайно минеха покрай дома. Единствената ми надежда обаче е, че децата копират родителите си. Че отношението на децата към родителите автоматично става отношение на внуците към децата... Но това се нарича възмездие. Това не е промяна. Това е възмездие. Време е да върнем малко патриархат. И да не се извиняваме, че това е 21 век, че светът се променя, и че патриархатът... Но патриархатът в Япония върши работа - сигурно там не го наричат така, но по същество... Спомняте ли си Жан Жак Русо: "Назад към природата"... Време е за патриархат... Другото е разпадане на обществото...

Христо СТОЯНОВ