ПРОИЗВОДСТВО НА ВОДАЧИ

Да се говори за някакъв „български етнически модел” е абсурдно, защото процесите, които текат в света, няма да ни отминат. В този смисъл не може да се говори за специфичен български етнически модел, без да се вземат предвид две неща: миналото и бъдещето в контекста на настоящето.
Ако нещо ни е спасявало до сега то не се нарича българска политическа класа или Ахмед Доган, а колкото и странно да звучи – атеистичното ни възпитание през последните десетилетия в България. Липсата на религиозност в хората доведе до там, че в средите на вярващите сега все още не могат да изпъкнат водачи.
Борбите в БПЦ и в средите на мюсюлманите не можем да го отдадем само на разпределяне на имоти, или както биха го казали мюсюлманите от турски етнически произход келепир, а в излъчването на водачи.
Атеизмът в България е различен от руския атеизъм, имам предвид съветския, тъй като това разделяне на републики ние го нямаме. Както и в съседна Югославия – спомняме си допреди събитията в Косово какво представляваше тя. Струпването на еднорелигиозно и етнорелигиозно – различни понятия са това – население на едно място и обособявайки република от подобно малцинство е смъртоносно – както се и оказа – за една държава. Защото по естествен начин се раждат водачи сред населението на тази автономна област – в началото те са довереници на централната власт, както беше в СССР и Югославия. Събитията, които станаха в тези страни показват, че бившите водачи, които са били слуги на едни господари, вече искат да произведат водачи свои слуги. И, разбира се, това доведе и до катаклизмите в Чечения, Косово, Македония, бивша Югославия като цяло. В САЩ не може да има такива проблеми, защото щатите на тази страна не са от компактно религиозно и етническо общество. Принципът на производство на водачи в САЩ е друг. Водачът не е обвързан с общности – освен с партии. А партиите не са на религиозна и етническа основа създавани. Така водачът там е по-скоро водач заради самото лидерство, заради спорта повече, отколкото обслужващ нечии интереси.
Ние нямахме подобни автономни области и водачи бяха само хора, излъчени от държавната ни власт тогава. Но те не бяха по етнически и религиозен признак излъчвани. Те не ставаха водачи тогава заради своите качества, а напротив – заради липсата на качества. В този смисъл БКП правеше една наистина кадрова политика и не създаваше от тези хора кадри. Тя ги назначаваше под формата на съжаление към тях и така ги превръщаше още в началото само на послушни кученца.
Някои от тях пък, успели да извлекат дивиденти от позицията си тогава, които Партията /БКП/ тогава бе излъчила от турското и помашко малцинство в България, сега са част от политическото ни пространство. Но те не бяха станали водачи преди и сега се стремят да станат.
Когато някои от тях наистина се превърнат във водачи, тогава България няма да бъде отмината от световната война на религиите.
Защото религиите произвеждат не само богове, но и водачи...

Христо СТОЯНОВ