ПОЕТИЧНИ РЕКЛАМАЦИЯ
Здраво сме заседнали с поета Христо Стоянов (той тогава още не посягаше на прозата!) в самото начало на поредния литературен празник „Южна пролет“. И може да се каже, че сме равнопоставени. Т.е. пием по равно. Макар че аз вече съм лауреат на хасковската „Южна пролет“, а той – евентуален. Е, разликата съвсем ще изчезне, паднем ли под масата. Но дотогава има много време...
И ние не падаме, колкото и да си падаме по пиенето. Даже не бързаме с настаняването в хотела. В края на краищата все някога ще се настаним, па макар и колкото да си изплакнем очите.
Обаче организация – образцова! Тоталитарният механизъм работи безупречно – организаторите не ни разрешават разни своеволия, тревожат се за нас, канят ни най-настойчиво да си оставим поне багажа в стаите. Добре де, масата ни няма да избяга. Нито пък ние ще хукнем в чужбина.
Отиваме и попълваме формалностите на рецепцията. И беззвучно скърцаме със зъби, дето ни натикват цялото его в една нищо и никаква адресна регистрация. Абе, не може поет да не се бунтува. Поне вътрешно...
Качваме се в стаята. Ицо хвърля сака си на далечното легло. Демонстрира уважение към мен. Аз ще спя до вратата, та да съм по-близо до ресторанта.
Той се замисля. Така и така е бил път – отива до банята, където е и тоалетната. След малко оттам ечи мощният му глас:
– Простаци! Хартия сложили, а молив не оставили!...
Е, как да не възкликна:
– Майната им, Ице, бегом към ресторанта! Ще вземем молива на сервитьора...
ВАСИЛ СОТИРОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар