вторник, 27 март 2012 г.

ЯЙЦА ПО ПЕНСИОНЕРСКИ


ЯЙЦА ПО ПЕНСИОНЕРСКИ

Яйцата, които ядат пенсионерите нямат нищо общо с яйцата на техните деца. Даже с яйцата на техните внуци нямат нищо общо. Особено, ако пенсионерът пък е от Панагюрище…
Представете си панагюрски пенсионер да яде яйца по панагюрски… Бъдете сигурни, че всячески ще ви разбие представата за представи…
Никой не може дори за миг да допусне какво може да е изпълнило погледа и целият му взгляд на панагюрския пенсионер, докато яде яйца по панагюрски.
А то може да бъде само едно – съкровище. И то не е каквото и да е съкровище, а панагюрското съкровище…
Защото един панагюрски пенсионер докато яде яйца по панагюрски си представя панагюрското съкровище като пълни кофички с кисело мляко…
Защото какво са яйца по панагюрски, които са по-скъпи от жълтици, ситуирани в няколко златни таса без ни най-малък намек за кисело мляко. С чесън…
Дали си мисли панагюрският пенсионер за поскъпването на живота от времето на траките до наши дни, или, както би казал Сандбърг: „За пенсионерите всичко е лесно…” Нали си спомняте неговото стихотворение „Палачът”, в което си представя как палачът се прибира от работа, как си играе с децата и когато едно „подаде му въженце и каже: Ето въжето, да поиграем на конче… Дали си казва палачът в хубав, прекрасен свят ние живеем. Или си казва, май днес на въже се наситих… А може би за палачите всичко е лесно”…
Всъщност да изложиш панагюрско съкровище в Панагюрище във време, когато яйцата по панагюрски струват повече от метала, с който е правено това панагюрско съкровище напомня на това деца да подадат въженце на палача, за да играят с него на конче…
И само като си помислиш, че тези пенсионери, в чиито земи е намерено това панагюрско съкровище няма да могат да го видят, защото пред очите им не пердета, а тежки завеси и щори са се спуснали…
От една страна плюшени завеси в очите, от друга тежките щори на кризата… И човекът, в чийто земи е намерено това съкровище всъщност никога няма да успее да го види…
А ще си го представя…
Като как може да си представи един панагюрски пенсионер едно панагюрско златно съкровище във време, когато яйцата са на цената на цветния метал, с който е направено съкровището.
Само по един начин може да си го представи – като кофички за кисело мляко, което му липсва на яйцата по панагюрски, забулени като очни белтъци в пердето на очите му…
А яйца по панагюрски без кисело мляко си е все едно цигански таратор – без краставици и кисело мляко…
Ето заради това панагюрския пенсионер, понеже не може да вижда, си представя.
Представя си, че яде яйца по панагюрски, като си загребва чеснов сос от ония тракийски кофички под формата на ритони, по които барелефите разказват как тракийските пенсионери ходят на лов и за да не се морят тракийската държава им е осигурила едни каляски специално за целта…
Ами това е…
Добър апетит на цяло Панагюрище…

                                                                                Христо СТОЯНОВ

Няма коментари: