СМЯНА НА НОСИТЕЛИТЕ
Те влизат в книжарниците.
Говорят по телефоните си и те карат неволно да установиш, че разликата между
книжарница и библиотека е само в телефона. В библиотеката изключваш телефона,
книжарницата я ползваш за телефонна кабина. Бил съм свидетел на десетки случаи
как хората влизат в книжарницата, за да проведат телефонния си разговор далеч
от уличния шум. Дори обикалят стелажите. Дори играят роля на букинисти направо.
Случвало се е дори да разгърнат книга. После не могат да я върнат на мястото й,
защото едната ръка е заета с телефона.
Други влизат, за да се
възмутят, че младите не четат, пък книжарницата пълна с млади хора, които си
купуват книги. Те заделят от закуски, от цигари и бира, за разлика от
родителите си, които заделят от мръсните си думи по адрес на децата си и ги
хвърлят в книжарниците.
Знаете ли колко мръсни думи по
адрес на младите се хвърлят за пет минути в книжарниците? Буковски и Хенри
Милър нямат толкова по страниците си. Заедно…
А те не се четат за пет минути…
И най-много са тези, които се
изчервяват при споменаването на последните две имена…
Този тип хора се срамуват от
мислите си и заради това се изчервяват от гласното произнасяне на Буковски и
Милър.
Но нека да ги оставим да се
червят. Това е тяхно право. Даже, бих казал, това е тяхно задължение. Но защо
попържат младите?
При това попържат, без да се
изчервят. Попържат ги, защото не четели, пък един път не си купуват книга от
книжарницата. Не заради липса на пари. Просто имали толкова много книги вкъщи,
които трябвало да изчетат. И като знам, че тези книги са от „Овчарчето Калитко”
до „Винету” се чудя като как ли са чували имената на Б.(уковски) и М.(илър).
Господи, само като си помисля в
скоби как някои от тези старчета на моя възраст отварят Буковски и сменят
жанра, и както не знаем на тази възраст дори съществува ли някаква връзка със
съседния пол каква реакция, дори каква ерАкция
биха придобили от смяната на „Винету” с Милър и Буковски, направо не ми се говори
за седми блок на АЕЦ…
Което и ще направя…
Всичкият този апокалипсис ще
бъде избегнат за не повече от десет години. Чрез смяната не на жанра, а чрез
смяната на хартиения носител. Защото светът, колкото и голям да е, върви нататък.
Представете си само –
книжарниците ще станат средище за букинисти и антиквари, ще се превърнат в
галерии. Защото няма да ти се налага да си говориш по телефона в книжарницата,
а ще си седиш вкъщи и ще си я теглиш книгата от електронната книжарница. И там
няма да се въртят разни дъртаци на моите години и да попържат, изчервявайки се,
че младите не четели, защото ще бъдеш сам с книгата и ще дишаш чист въздух.
Чистият въздух ще пълни
дробовете ти благодарение на неизсечените за хартия гори. Горските стражари
разбира се ще бъдат съкратени и във Велинград ще се препитават с чистия въздух
от неизсечените гори и минералните извори. А ти ще можеш да си сложиш в нетбука
няколко гигабайта художествена и научна литература, която не прашасва по
рафтовете на библиотеката, заради което си хванал малко алергии и силикоза.
И когато една книга не си на
кеф точно сега да прочетеш дори и в гората – която съществува точно заради
това, че книгата ти се мери в гигабайти, а не в кубични метри дървесина – ще си
изтеглиш най-новия роман, който критикарът на младите не е чел, защото е
разглеждал електронните вестници, от които се осведомява какво точно е направил
до този момент, тъй като единствения, когото отразяват в реално време и
нереални размери в България е Негово величество Недоволният…
Светът наистина ще се промени.
Вярно е, че ще има закриване на
отрасли – дърводобив, дървообработваща промишленост, печатари, производители на
печатарско мастило в химическата промишленост, консултант-продавачи в
книжарници, които не са прочели нито една книга… Издателите ще бъдат по-малко,
разпространители, борси…
Площад „Славейков” ще го
закрият и на негово място ще поставят друг площад със същото име. Както
навремето се опитвахме да докажем, че „Илиадата” не е написана от Омир, а от
друг грък със същото име, така сега ще открием друг площад „Славейков”, който
по нищо не прилича на предишния, а ще заприлича повече на по-предишния площад,
където имаше две кина - едното филмотечно…
Носталгично правнуците ни ще
минават от там и ще казват: „Пред това кино са се запознали прадядо и прабаба”…
Ако има откъде да го прочетат…
Апокалипсисът при смяната на
хартиения с електронен носител книги в началото ще бъде пълен…
Ако преди това не настъпи ден
след рождения ми ден апокалипсисът на маите… Които са записали това на някакъв
мънистен носител, съшит с бели и червени конци. И кой го е прочел това, един Кетцакуатъл знае…
Ами това е…
Христо СТОЯНОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар