четвъртък, 12 април 2012 г.

КОНФЛИКТ НА ПОКОЛЕНИЯТА – ІІ


КОНФЛИКТ НА ПОКОЛЕНИЯТА – ІІ

Азиз е мой ученик… Азиз е ученикът, с когото се гордея.
Той е младо момче. Знаещ осем (8) езика. Говори с еднаква лекота английски и български, арабски и турски, руски и… Дето се вика – аз езиците му не мога да изброя, пък той ги и говори… При това има и какво да каже…
Виж, в пеенето никакъв го няма…, Не че други ги има, нищо че му носят името… Защото, съгласете се, да си поддържаш задника не е като да си поддържаш гласа. За гласа се иска освен талант и труд. За задник се иска силикон и скалпел. Не че съм специалист, ама в жълтите медии съобщават. Нали медиите станаха доброволен пиар на „Пайнер мюзик” – все за експонатите на тая телевизия хортуват… Понякога имам чувството, че ей сегинка точно някоя гръд ще избие от екрана и ще ми изпръска целия хол със силикон. А иди разправяй после на жена си, че силиконът избил от телевизора…
Ще бъдеш заподозрян в силиконен развратник.
Вече се чудя при толкова силикон как функционират сексшоповете. Дали от там ще си вземеш надуваема кукла, или от сцената е все едно – материалът вече е един и същ…
Изразът „спуках я от секс” вече приема реални размери…
Ето и как един поет като Азиз Таш вече асоциира с чалга. А той е човекът, който не понася чалга. И силикон не понася…
Нищо че е ходил в Силиконовата долина на един традиционен литературен семинар, посещаван и от Орхан Памук…
Сега Азиз преподава в един от Истанбулските университети средновековна отоманска култура. Издават му стихосбирките и стиховете в тях въобще не стават за текстове на песни…
Беше години наред част от семейството ми в Смолян.
Дори нещо повече – семейството се разпадна, приятелството ми с Азиз – не…
Идваше вкъщи, сядаше на пода, опираше къдравата си глава в леглото, синът ми го обкрачваше, бъркаше в косата му и крещеше, че Зизи (така му викаше – Зизи), та крещеше малкият ми двегодишен син, че Зизи имал въшки…
Като се замислиш – наистина, като въшки подскачаха вътре едни езици. Буквално като в някакво Вавилонско стълпотворение…
Толкова Азиз бе част от семейството ми, че, имах чувството, ако понапъна малко мозъка си сигурно щях да си спомня неща от живота му, на които не съм бил свидетел.
Има такива хора. До такава степен сте си близки, че помниш неща от живота им преди запознанството си още с тях…
Та помня, че Азиз трябва да е бил около тригодишен тогава.
Всъщност това ми го е разказвал баща му на Зизи, ама добре звучи това: „Помня, че Азиз трябва да е бил около тригодишен тогава”…
Било е толкова отдавна, че дори името му е било пак Азиз. Защото като се запознахме държавата вече ми заповядваше да му казвам Асен. Не си позволих да се обръщам към него с „държавното” му име…
Та тригодишен Азиз отива да детска градина тогава. За да могат да работят техните, защото и брат му Бейхан е трябвало да ходи на училище и въобще е трябвало по някакъв начин родителите им да работят. Даже се чудя защо е трябвало да се сменя името на Бейхан, като неговото име си е направо една българо-турска дружба – хем БЕЙ, хем ХАН…
Завеждат Азиз на детска градина. Азиз нещо хортува по пътя, подскача и не спира да говори. Като че ли е искал да се изприказва целият, защото вечерта Азиз вече е ням…
За пет години Азиз онемява.
Защото в детската градина домашната култура се сблъсква с…
До този момент Азиз говори само на турски, в детската градина се сблъсква с един непознат език.
И така – сблъсъкът на култури. Внезапен и убийствен. Може би заради това му се удават езиците.
Защото две години мълчи не на един, а на два езика… Но при други не е така.
Те говорят глупости на три езика. Даже на един език могат да говорят глупости…
И дори да ги пеят… Господи, секскукли, пък пеят…
Докъде стигна техниката…
Ами това е…

                                                  Христо СТОЯНОВ  

Няма коментари: