ЗА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ КАСТИ
На Роско
Българинът обича да е равен с
останалите, но не обича останалите да са равни с него. Той обича да нарушава
чуждото пространство, но не обича да нарушават неговото. С удоволствие би се
пресегнал до откъсне от общото дърво със съседите крушата откъм комшийската
страна, но би изгорил дървото дори ако съседът направи същото с неговия плод,
надвиснал над собствения му имот.
Това, на пръв поглед няма нищо
общо с кастовото разделение на обществото. Но само на пръв поглед.
Преди години в Смолян някакъв
местен графоман представяше своя книжка. И се започна един безкраен хленч за
това как спонсорите го пренебрегвали, как държавата не давала пукната стотинка
за културата – за това, което той си въобразява като културен продукт, т.е.,
собствените си писания – и как той се бил принудил да заложи кравата си, за да
си издаде книгата. Подтекстът на всичко това беше: „Купете да си запазя
кравичката.” Тогава станах и казах, че всеки залага каквото си има.
Той си залага кравата, аз си
залагам таланта…
Странно, но никой не завижда на
кравичката на другия, а на таланта в България се завижда. Въпреки че ТАЛАНТ в
България значи бедност, недоимък, титаничен труд, отритнат от обществото.
ТАЛАНТ в България значи връщане на смисъла на думата ИДИОТ: „ЧАСТНО ЛИЦЕ,
НЕДОПУСНАТО ДО ПОЛИТИКАТА”…
Талантът винаги е свързан с
аристократизъм. Т.е., талантът е друга прослойка, особеност на отбрано
общество. И, странно, въпреки неудобствата от житейски план, които са характерни
за таланта, към него се стремят всички.
Защото талантът те отличава от
тълпата…
Разбира се, че не всеки може да
го открие – в по-голямата си част не го откриват, защото го нямат, но за сметка
на това пък си имат кравички.
Но въпросът е до кастите.
Талантът, като особеност, те причислява към друга прослойка, друга ГЕНЕТИЧНА
ПОДБОРКА НА ОБЩЕСТВОТО. Тя не е голяма, тя е малцинството, но за това пък
създава моралната ценностна система, представите за друг свят. Благодарение на
възможността да се образова – образоваността не е само продукт на училището.
Когато десетки години си образовал себе си, сетне децата си, самите те своите
деца и внуци, се стига до една „образованост на генофонда”…
Самите гени вече попиват в
наследство друг вид информация, на което му казват еволюция. А еволюцията,
както знаем, е ЕСТЕСТВЕН ПОДБОР.
Една каста създава морални
устои…
Превъзходството на тази каста –
в интелектуално, умствено, ако щете и в материално отношение – създава в
останалата част от обществото стремеж за изравняване с нея.
Всъщност революциите са опит да
се прескочи генното модифициране на низшите видове в стремежа им да се изкачат
по еволюционната стълбица.
В този смисъл всяка революция е
опит да се прескочи еволюцията. Да се прескочи нормалното развитие. Революциите
обаче в основата си таят завист, а не развитие. Не генетично развитие. В този
аспект революциите са опит да се изнасили природата и резултатите са видими за
всички.
Там обаче, където революциите
са водени от кастата, където има борба на касти и по-силната успява,
подпомогната от плепса, обществата се развиват нормално и кастовото разделение остава.
Но там – имай предвид ТУК, -
където няма смяна на касти, а се унищожават касти, общественото развитие трябва
да започне наново. Защото пътят към съвършеното общество не е разрушаване, а
усъвършенстване на разделението.
Кастата по принцип е общество
от водачи. Общество от водачи, създали като защитна реакция друг морал –
независимо от различията помежду им – други етични норми – ако приемем, че
морал и етика имат различия… На базата на тези постулати те позволяват свободно
развитие на гена на това общество. Те създават условия за развитие на тези гени
– включително и елитни училища, на затворени групи…
Така с течение на годините все
повече нараства желанието на околните да се присламчат към тази група, която е
обвита в тайнственост. Но тя винаги ще бъде обвита в тайнственост по простата
причина, че никой не може да обясни – в това число и по научен път – като как
гените в тази група градират, а в низшите слоеве на обществото еволюцията
отдавна е забравила обектите, подлежащи на промяна…
Колкото и странно да звучи, но
затворените общества, които правят генетичен подбор на вида си, раздвижват
обществата, дават стимул на етноса или нацията да се развиват и вървят напред…
Дори позволяват на тези от
ниските слоеве, които са стигнали някакво по-високо ниво на развитие, да
прекрачат онази невидима линия и да преминат в другата йерархия.
Нека да си спомним за миг само
какви поразии нанесе Октомврийската революция на света – защото след нея
започна едно друго раздвижване на обществата.
Тя заличи – Октомврийската
революция – кастовото разделение, като наложи атеизма. Атеизмът от своя страна
срина Върховния авторитет Бога и го замести с далеч по-достижимия авторитет на
партийния секретар.
Вече много по-лесно бе да
станеш партиен секретар, отколкото да станеш Бог. Стремежът към божественото бе
унищожен. А божествен е талантът, еволюцията, благодарение на този талант… Така
се лишихме от касти. Защото в никакъв случай партийните олигарси не можеше да
бъдат наречени представители на касти… Там не авторитетът налага подчинение, а
подчинението налага авторитет… Така се лишаваме от едно нормално еволюционно
развитие.
От времето на първия жрец, даже
не от негово време… От времето на единака, който е естественият водач на
глутницата, се създават елитни общества. Те се генетичният резервоар на вида.
Приспособимите не носят добрите гени, те могат само да бъдат репродукторите им.
Останалото го върши елитът…
Не краварят трябва да пише
стихове. Той може само да отглежда кравите.
Еволюцията я вършат тези, които
усъвършенстват гените си. Останалите само репродуцират това. Защото когато и те
се включат в надпреварата за еволюционно надмощие се раждат уродливите общества
– СССР, Северна Корея, Китай, Куба…
Япония и Англия не са между
тях, нали…
Време е да започнем отначало…
Ами това е…
Христо
СТОЯНОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар