петък, 15 юни 2012 г.

ПИАР С ДЕМОКРАТИ НА ШИЯТА




Поредните пиар акции на правителството завършиха с крах.
Но на Вальо му остана прякорът „Топлото” и странното чувство на консуматорите на парно в България, че са му напълнили джоба с милиони, които той някъде е успял да скатае, да скрие, да спастри… Разбира се, че и майка му не остана на сухо. И на нея й лепнаха някакви странни имена и провинения, а най-страшното обвинение май бе това, че е майка…
За военния министър Цонев пък остана гледката как едни здрави момчета с камери в ръце го тръшкат на пода, как го псуват на … нещо си и му слагат белезниците. Лично за мен тези белезници имах чувството, че щракаха върху китките на българската армия, която не е губила битки.
Всъщност с такова отношение към военните министри не е учудващ фактът, че битки загубени нямаме, но за сметка на това сме губили всички войни. Може би, защото войните се губят от политиците, които си арестуват спечелилите битките пълководци.
Всъщност бившият министър Цонев като военен министър също спечели битката, но войната отдавна е загубена.
Сега зная какво ще се получи. Двамата ще заведат искове срещу държавата, и, твърде вероятно е тези дела да бъдат спечелени още тук. Да не се ходи до Страсбург.
Защото това ще бъде естествената реакция на всички с нарушени права и свободи в България.
Въпреки това пиар-акциите продължават. Тръшкат се знайни и незнайни елементи, страшни престъпници, които после биват освобождавани, а главният пиар на държавата, пардон, главният премиер на същата през зъби прецежда, че те ги хващали, пък съдът ги пускал. Странно е защо казва „Ние”, след като не е полицай в момента или е забравил като какъв е назначен в йерархията на тази географска ширина и дължина…
Под ширина трябва да се разбира гърбът, връз който играе дължината на палката.
А по географията на плещите магистрално синеят „синила от бича”, както бе казал дядо Вазов.
През това време вече започват да арестуват собственици на медии, докато в други медии вече има забрана да се пише срещу правителството. Това бе причина да се откажа да сътруднича на един такъв вестник, на който бях заделил двайсетина години от живота си.
Но да оставим това.
През последния месец се случиха някои странни неща. И като че ли никой не допусна, че едни братя от Дупница странно напуснаха страната. Дали пък не напуснаха живота, отнасяйки неща, за които загатваха. Като че ли такава версия не се е появявала до сега, но чини ми се толкова вероятна, колкото и вероятността някой да си играе на демокрация в тази страна.
Защото братята се държаха точно като недосегаеми. Така се държат само хора недосегаеми. Хора, които са си надвили не само на масрафа, а и на телефоните.
Като казах телефони не остана ли само прякорът на Красьо от Плевен, който е колекционирал телефонни номера.
От всички тези истории и от десетките и стотици минали по страниците на вестниците виждаме, че някой в България няма интерес от борене на престъпността. Напротив, някой има интерес в моменти, когато започва срив на обществено доверие към кабинета да извади някой „престъпник” от нафталина, да го тръшне публично в присъствието на премиера на страната, докато той коментира как те ги хващали, пък други ги пускали.
А те ги хващат, защото това е пиар кампания, докато тези, които ги пускат, се съобразяват с доказателствен материал. Но някой няма интерес да събира доказателства.
Окам в прословутия скалпел казва, че най-трудно се забелязва това, което се набива на очи.
И излиза, че това, което се набива на очи, а именно, добро впечатление, никой не иска да забележи като недостатък.
Защото полицията в България в момента работи за разкриваемост, а не за доказуемост.
За тези, които не искат да разберат тънката червена линия между двете. Разкриваемостта нищо не струва, ако няма доказателствен материал пред съда.
Качествен доказателствен материал.
Не от рода на чинка му рекла на учинайка му, как вуйчото на стринка му разбрала от тейкото на баба си, че еди кой си бил имал два лева в повече и трябвало да декларира произход. И понеже не ги бил декларирал тези два лева били от тъмни сделки със свещи например. Въпреки че какво тъмно има в една запалена свещ?
Така пред света полицията в България бори престъпността, защото цял свят вижда как едни дето не се знае чичковци ли са, или батковци, тъй като са с качулки на главите, та как едни такива тръшкат едни хора, които после съдът няма начин да не пусне.
Защото единственото доказателство срещу тези хора е присъствието на премиера по време на акцията. Или на неговия заместник…
Толкова показни убийства в България – нито един осъден. Не бяха килърите, не бяха сумистите…
Какво стана с тях?
Разхождат ги с едни закрити камионетки из страната и накрая, тъй като няма доказателства, ще ги пуснат някъде. А ако някой от тях избяга може да се окаже някога, че не е избягал, ами само е хукнал да бяга, но според патоанатомът сърцето му не е издържало от спринта…
Спомняте ли си Юлиус Фучик. Прословутото му есе „Репортаж, писан с примка на шията”…
Дали пък сега не се прави един пиар… с демократи на шията…
Ами това е…

                                                                                             Христо СТОЯНОВ

Няма коментари: