КАМА СУТРА ПО БЪЛГАРСКИ
Единственото, което ни отличава
от животните, е осъзнаването, осмислянето и отдаването на удоволствията. Само
човек убива за удоволствие и само човек прави секс за удоволствие…
Откъдето може да заключим, че
Бог може да е българин, но българинът не е човек…
Защото българинът не убива за
удоволствие, а за територия. Да сте чували някога българин да заколи брат си за
нещо друго, освен за територия. За междата, разделяща бащинията на две. В
по-мащабен вид, ако се вгледаме в историята, ние не сме водили война за хубавата
Елена, а за територия… Защото за хубавата Елена сме приготвили друго нещо. Ние
нея я проклинаме да изпита всички сексуални мъки и несгоди. И нея, и родителите
й – особено майка й, - и децата й, когато хубавата Елена вече е само
нарицателно и от хубостта й е останал само снимков материал…
Българинът чуе ли думата „смърт”
изчервява очи, а на думата „секс” поруменява така, че само искрите показват
къде се намират червените от жестокост очни дъна.
Странно нещо е българинът… Даже
от смъртта не изпитва удоволствие. Той изпитва удоволствие от причиняването на
смърт. От агонията изпитва удоволствие. И е измислил различни обреди за това –
кучешкото весене, например… Кучето квичи, но българинът крещи до него, че така
ще избягат демоните от къщата, от селото… И уж ще избягат демоните, пък на
другата сутрин ги гледаш българята как наизлизат от къщята си и все заничат
през плетовете дали могат да откраднат от съседа малко територия. Пък съседът
ги чумосва със сексуални намеци и българката наостря уши в очакване на чудото,
което никога не се случва. Защото българинът не е най-добрият любовник, а най-добрият
ебач на света. Това, за любовника, го измислиха учените глави. Иначе българинът
не обича да е любовник, той обича да е ездач на жената…
Ако тя е пресолила манджата, той
се заканва, че като си легнат ще я спука от ебане… Не мога да си изкривя езика
и да напиша, как българинът хока гальовно жена си и й се заканва, че ще правят
любов до зори… Тя до зори трябва да е спукана и заради това след година-две
брак българката се влачи из двора като свински мехур на Коледа…
И ако, не дай си Боже, не успее
да я спука от чукане, българинът я спуква от бой…
Туй, за сръбската музика, е
само опит да покаже, че има непревзети територии на запад от нас…
Попадали сме всички в
задръстване. От колите, ако потекат заканите, всички жени от това кръстовище
непразни ще си отидат. А колите ще буксуват дълго след това поради невъзможност
да се изпързулнат от най-хлъзгавото кръстовище на света… Всички мъже ще бъдат
бащи и синове едновременно на водачите от съседните коли, защото неозлочестена
майка не остава…
И всичко това, защото се
срамуваме от секса… Не случайно „Кама сутра” се крие в къщите като
порносписание, а жените масово си слагат силикон, за да може, при първата
осъществена закана, да гръмнат в ръцете на този, който си е позволил някакви
срамни движения и безсрамно пръхтене връз тях. Защото българинът не се срамува
да пръхти и грухти, той се срамува от нежността…
Някой да е виждал българин да
гледа влюбено жена си… Не. Той я гледа заповядващо, разсъбличащо – така я
съблича с поглед, че дрехите й пращят по шевовете – онождащо я гледа…
Да. Българинът не люби,
българинът оножда жената…
А на врага оножда майката…
В най-добрия случай – сестрата…
Сексът като наказание…
При това положение и с оглед на
българския манталитет се чудя защо в Наказателния кодекс няма и такова
изтърпяване на наказанието…
И вместо да се дават пари за
отделни мъжки и женски затвори най-добре ще е да ги обединим…
Вярно, че от други страни ще
идват да правят престъпленията си тук, за да изтърпяват в смесените затвори
наказанията си…
Виж как Парламентът ни е смесен…
И без това вътре някои
депутатки откровено канят Премиера, ако е мъж, да излезе навън с тях…
А Премиерът сигурно и заради
това си няма любима. Да не се срами пред народа си. Първо, да не се срами, че
прави нещо с жена. И, второ, да не кажат хората, че не е моногамен.
Просто Премиерът не иска да
изневери с жена на народа си и в сексуално отношение е верен на своята нация.
Само с нея прави това, което трябва да се прави…
Ами, това е…
Христо СТОЯНОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар