събота, 10 ноември 2012 г.

М О Д Е Л


М О Д Е Л
          На Веселин Дамянов-ВЕС

Има вид на човек, който няма вид… Живее зле. Толкова зле, че мечтата му е да живее кучешки живот. Но не живее кучешки живот и никой не го изкарва сутрин и вечер на разходка, защото той си е изкаран по рождение. Изкаран е извън семейството и не знае какво е семейство. Има вид на дебил, но знае за книгите и киното повече, отколкото местен сноб би могъл да знае. Не анализира филмите, а се възхищава. Неговата ценностна система не е противоборство на два полюса – грозно-красиво, добро-зло…
Неговата ценностна система е: красиво-красиво, добро-добро…
Той няма да открадне, за да се нахрани, но ще вземе храна, за да я даде на друг. И ако вземе каишка от врата на нечие куче, то ще е, за да я сложи на себе си.
Но понеже е роден без стопанин – сигурно представата му за семейни взаимоотношения са представата, която създават хората разхождащи кучетата си сутрин, когато той чака да отвори някоя библиотека. Защото не знае родителите си, което значи, че и родителите му не искат да знаят за него.
Вече е на години, на които всеки нормален гражданин вече има поне един развод зад гърба си, а той дори не се е целувал с момиче. Въпреки че е заобиколен от такива, но е верен на една отпреди двадесет години.
Тя, разбира се, не знае, че някъде я чака все още един човек, който няма друга мечта, освен нея. Тя дори не знае, че не е жена, а мечта. Всяка друга на нейно място би дала всичко, за да се превърне в мечта. Сигурно и тя би дала всичко, за да бъде нечия мечта, но не знае, че най-съкровеното желание на жената е вече сбъднато и тя не е плът, а мечта…
Има толкова щастливи жени, които дори не подозират колко са щастливи, защото щастието е незнайно за осъществилия го…
За него щастието е осъществимо само на големия екран и той знае за киното толкова, колкото играещите в някой филм не знае. Но се интересува не само от актьора, който язди кон, а и от коня, язден на големия екран. „Сигурно конят е отдавна починал, казва, но аз искам да знам откъде е този кон, кой го е докарал да го снимат във филма?!”…
Той не смята, че едно животно може да умре, да бъде убито. Той казва, че конят може да е „починал”…
Няма човек, който да смята, че животното има право на вечен покой…
Да, никой не прави алея на славата за коне или кучета, но те вече си имат свои алеи на славата, които представляват мозъчните гънки на…
Представете си каква алея на славата само!... Разхождате се в главата на някого, над вас хълмовете се възвишават, вашата алея обаче е добре подредена, разминавате се с хора, с които никъде другаде не бихте могли да се срещнете, освен в мозъка на този селски идиот, който живее в града, оценен единствено от художниците му…
Да…
Единствено от художниците на този град, които са го взели в художественото училище да позира…
И никой не подозира, че този селски идиот, който живее в града, е опитно поле за гении. Дори да не е опитно поле за гении, да е опитно поле само на един гений си заслужаваш живота. Дори ако това е живот на идиот – пак си го заслужил…
Освен този, който понякога има вид на човек…
Той дохожда в училището преди всички и си отива след всички. Търпеливо седи на стола и гледа малко срамежливо…
И когато последният от гениите – защото всички са гении в неговите очи – и когато последния от гениите прибере въглена, молива и четката, когато приберат платната и тръгнат да се целуват с простосмъртните момичета и момчета, той слиза от стола, постлан с ленено платно, което толкова прилича в картините на балдахин и отива в киното да прибере някой от актьорите в алеите на славата…
И само ако знае този актьор, който се смята за неудачник, че докато пробива със сълзата си някоя кръчмарска маса, чакайки някой да го почерпи с поредната чаша бистра и пареща самозабрава, че в момента се разхожда в една съвършена алея на славата, никога, ама никога няма да се върне този актьор в старата опушена кръчма…
Понякога някой успял актьор може да го разочарова, но това не променя ценностната система от – добро-добро и красиво-красиво, защото той знае, че гениите в началото винаги са равни…
Понякога дори може да оцени злото, въпреки че не вярва в съществуването му. Когато даде на актьор списък с ролите в киното, изиграни от него, а той смачква листа презрително с думите, че знаел къде е играл и в кои филми и нямало смисъл един селски идиот да му прави списък…
И ако киното не работи, той ще прекрачи прага на библиотеката, ще зарови нос в някоя книга, защото е друго да прочетеш това, което си гледал…
После тихо ще вземе от голямата градска библиотека една книга, тихо ще я сложи под палтото си и също така тихо ще я занесе в една малка читалищна библиотека, в която няма толкова книги…
И така от градската библиотека ще изнесе над двеста книги, за да ги подари тайно на онази малка читалищна библиотека, която няма бюджет да си ги купи…
И в такъв момент ти се иска да извикаш, не, в такъв момент ти се иска да изкрещиш направо в ухото на Господ:
-           Господи, пази идиотите, Господи…
Ами това е…


                                                              Христо  СТОЯНОВ


Няма коментари: