Те редовно се обаждат
по телефоните. В сутрешните блокове на телевизиите. Когато сутрешните блокове
свършат те започват да се обаждат до радиостанциите – там също отварят директни
линии. След това сядат пред компютрите си и се вживяват като главни съветници и
медийни регулировчици. В смисъл, че регулират новинарските потоци в
електронните медии. Някои ги наричат хейтъри, но аз не мога да повярвам, че
тези хора чак пък толкова могат да мразят. Не може добрият дядо Боже да
имплантира толкова омраза в човешка душа.
Защото тези хора не
мразят. Те не понасят. Не понасят никой и нищо. Включително и себе си. Но
сигурно, когато стане мисъл за тяхна собствена величественост те махат с ръка и
казват, че не трябва пък да са чак толкова придирчиви и си прощават сами. Все
пак имат някаква милост, което ми дава надежда, че не всичко е безкрайно. Дори
омразата на хейтъра има личен запазен периметър.
Характерното за тези
хора е анонимността. Или шизофренията. В пространството – извън тяхното лично
пространство – те са „Наполеон”, „Херакъл”, „Българин”, „Знаещият” и т.н. Има
Хектор, разбира се. Има Шаро и други кучешки имена. Има. Само собствени имена
нямат. Разбира се носещите кучешките имена се опитват да облаят пространството.
На тези хора може да не им се обръща внимание, защото не казват нещо
съществено. Единственото съществено нещо в тях е съществителното, което са си
прикачили. Страшното е, че в пространството те вече са част от медията. Толкова
редовно се обаждат в някое телевизионно студио, че с водещите вече си говорят
на „Ти”, водещите внимателно ги изслушват – иначе пак ще завъртят телефона и току
виж някакъв медиен скандал са спретнали… Ако се вгледаме внимателно и се
заслушаме в гласовете на водещите протестите на „Орлов мост” ще установим, че
това не са обикновени водачи. Това са необикновените „бунтовници”, които
безобидно наричаме хейтъри. Получава се един странен феномен. Ако се вгледаме в
плакатите на протестиращите в страната, ако се вслушаме в гласовете на
най-гръмогласните от тях ще видим в лозунгите хейтърските призиви в
електронните медии, ще чуем гласовете, леко променени от телефонната слушалка…
Както и ще разберем,
че тези анонимници с кучешки имена, за които с пренебрежение махахме с ръка
като за нещо толкова маловажно, та същите тези анонимници вече превземат не
само публичното пространство, но превземат и нашите мисли, стават част от
нашето мислене.
Основната,
характерната им особеност е егоизмът. Техните възклицания са от рода на: „И
какво като се оправят нещата, като аз няма да съм жив тогава”… Те не искат да се
променя света от тях, те искат светът да се променя заради тях. Те са знаещите –
но не можещите. Те са свикнали Държавата да им решава проблемите, но никога
няма да си мръднат пръста – освен средния, разбира се – да променят Държавата.
Излизайки да
протестират те не излязоха, за да променят нещата. Те излязоха да им се решат
няколко лични проблема, свързани с цената на тока и водата. Те не протестираха
срещу правителството на Бойко Борисов – те искаха Бойко Борисов да им реши
проблема на парче. Само този проблем. Без да знаят, какво ще стане след това - като
това, което се случи със заводите в Сопот. Бойко реши еднократно проблема, но
не премахна проблема. И сега той се появи – проблемът – отново.
До такава степен тези
хора се сляха с медийното пространство, че мнозина четат електронни вестници не
заради статиите на Дмитрий Иванов или Тома Томов, заради Георги Коритаров и
Иван Гарелов, а заради тъй наречените „мнения” под статиите, под анализите, под…
Тези хора иззеха функциите на сериозната публицистика, на сериозно мислещите в
тази страна и се сляха и адаптираха така с медийното пространство, че някои от
електронните издания вече са разпознаваеми заради група хейтъри, кръжащи и
облитащи конкретна медия. Чоли боли, Хан Крум, Къдравия, HIV, Европа и т.н Има
имена на наши революционери, на чужди революционери… Широката им култура в
редки случаи се простира до Айнщайн и Нютон… Но това е елитът, тъй да се каже…
Вече се появиха и
имена като Ерепето, Веикато, Първа Атомна, Белене… Посредствеността е
характерна не с поглед, взрян в бъдещето, заобикаляйки през миналото, а с
поглед, забит в скъсаната обувка под очите на носещия…
Тъй като работя
свободна професия имам възможност да пускам сутрин каналите и понякога дочувам
познати гласове. И между гласовете на Бойко Борисов – той има много гласове
както знаем, някои от тях приличат на гласа на Станишев, други от гласовете на
Бойко Борисов приличат на гласа на Лютви Местан и Ахмед Доган – та между
гласовете на Бойко Борисов дочувам и други познати вече гласове… Странно е, че
това, което говорят в ефир чрез онова откритие на Бел – последният хейтър ли
беше, или беше измислил телефона – та това, което чувам чрез телефонната
слушалка в ефир след няколко часа го прочитам в електронните варианти на „Труд”,
„24 часа”, „Новинар”, „Сега”…
А вечерта, променени
малко от рупорите, рупорите, променени малко от записа на телевизионната камера,
същите гласове чувам от хората, оглавили протестите на Орлов мост или пред
общината на Варна.
Вероятно това бе и
една от причините същите да не допуснат интелигентни хора на протестите. Защото
езикът ще бъде сменен.
А те искат вече не да
са вторичен език. Те не искат да бъдат езикът сянка – какъвто са до сега в
медийното пространство. Те вече искат да са езикът майка…
Ами това е…
Христо СТОЯНОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар