четвъртък, 26 юни 2014 г.

ЦВЕТЯ ВТОРА УПОТРЕБА

                                                                           На Христо КАРАСТОЯНОВ

Понякога си мисля – и животът им е втора употреба. На циганите и животът им е втора употреба. Само на мангалите животът е последна употреба. Няма равенство на тоя свят, щом и там има разделение. Но поне циганин от мангалски произход, ако погребваш, то цветята за венеца са безплатни. Защото и те са поне втора употреба. Минат покрай някой прясно закопан, оберат му цветята, вареното жито, парастаса, дето се вика и – ето, спретнат си и те едно погребение. При това – за чудо и приказ… И когато на панихидата вечер извадят калъчките, то е не, защото спорят за наследството на умрелия, а защото не могат да докажат кой колко цветя е донесъл за погребението… Щедрост е това. То погребението е излишно упражнение понякога. Особено ако живееш като мъртвец. Оксиморон, ще каже някой. Някой, който не е влизал в гето. Там се усеща живот някога само когато Айшето се разкрещи под гневните юмруци на пияния Хасан… Така. Жените проговарят в циганското гето два пъти – когато Хасан бие или когато имат микрофон пред себе си… Иначе мълчат. Като влязат в магазина мълчат да не би да им чуе мисълта продавача какво му кроят… И си мисля в такива случаи дали ако бяха в Австрия щяха да са същите… Дали щяха на вересия да живеят живота си втора употреба… Да му се чуди човек на дядо Боже защо е пуснал и там магазин за души втора употреба. От нас, българите ли видя?... Дори едно старо писание на Иван Кулеков тези дни ми доказа, че Господ е българин… Има си вода, има си пръст – прави ни кал…Ама поне да засеем ние нещо, а то – не би… Но да се върнем на Австрия… Между Залцбург и Оберндорф има градини. С лалета, ягоди, градини… Тия хора нямат ли домати, си викам, ами засели лалета. Картофи можеха да засеят… Цветя… У нас цветята ги сеем между лехите с лук… Сигурно е за маскировка. Да не видят хората арпаджика и да ни завидят. И го маскираме с китки… Не, че китката не може да се открадне… Но пък китката е удобна в случай на смърт. И за рожден ден става. Няма да ходиш до магазина, да купуваш… Пък са и свежи – не са втора употреба. Тръгнеш нанякъде и откъснеш – според случая – или четно, или нечетно число цветя… Така е в България. В Австрия обаче било друго…Домакинята ни каза – няма да хукна сам из странство, аз си взимам жената на път… Иначе как ще оправдаем термина „спътница в живота”…Въпреки че се намесва една жена в мислите ти винаги – как разбират тия жени какво си мислим точно в този момент не знам, ама някак си веднага допълват твоята мисъл и те карат да се чувстваш неудобно… Ама като свикнеш пък това ти липсва. И за да не ми липсва си я взех спътницата в живота. Та Анжела Хайдигер – българка, живееща в Оберндорф – ни показа две градини, едната с ягоди, а другата с лалета – и съобщи с тон, очакващ изумление, че те били обществени. Демек, някакви хора се грижели за тия две градини и всеки, който иска, можел да спре колата – има и паркинг пред тях – и да си накъса цветя или ягоди. Като се замислиш – това с ягодите е хубаво. Колко изпотрошени ръце и крака се икономисват, защото децата не се качват по черешите на комшията, който от скоро време се въоръжи и с въздушна пушка. Вероятно въздушната пушка е австрийско производство… Ако това беше у нас, би възкликнал някой, щяха да кукнат някои пред градината и да чакат цветето да цъфне, че да го откъснат. Щяхме да изпотъпчем градините при надбягването в нея да откъснем първи плода… Като в магазин за дрехи втора употреба, където опашката пред магазина при ново зареждане е километрична и си трошат краката и лактите пукат ребра, само и само да се докопаш до най запазения парцал… Тъжно е, като се замислиш. Спрях колата пред тези градини, видях семейство с дете при ягодите… Откъснаха, колкото да не му стане нещо на детето – ягода, поизтриха я с пръсти, дадоха му да я „куси”, запалиха колата и… И не напълниха торбите с ягоди, детето не излезе с издут като наяла се с люцерна крава корем, очаквах колата да спре на двеста-триста метра, че това малко австрийче да го изкарат да повръща от преяждане…, Ама не би… Засрамих се. Не за друго, а от това, че и нашите цигани заприличаха на българите… Защото и в Австрия циганите им австрийски. Защото не може да ги няма. Има ги. Ама култивирани… Като обществена градина за цветя култивирани… Ами това е…

Няма коментари: