неделя, 25 януари 2015 г.

БОЖАНА ЦИГАНКАТА

                                        На Петьо Маринов


Петьо Маринов е фантастичен художник, но твърди, че не е от Габрово. Не е от Габрово, пък за Габрово знае повече от габровец. Ей тъй като го гледаш, ще речеш, че Рачо Ковача излязъл най-после от реката.
Рачо Ковача също не е от Габрово като Петьо, защото като дошъл тъдява, градът още не е съществувал даже като селище. Като село го е нямало още и му се е наложило на ковача да го основава.
После му търсили място в града за паметник и като не намерили, го побили в реката.
С това става известен градът - че за основателя си не намерил място и му направил паметника в реката, а кораб построили габровци в гората.
Петьо обаче не основава град, Петьо създава митове.
Защото няма град без митове.
Нека да си представим Рим без Ромул и Рем... Ромул и Рем за Рим са това, което е Божана циганката за Габрово. А ако не е Петьо да разкаже тия неща, то все едно и нея я е нямало. А щом Божана циганката я е нямало, то за какъв чеп Рачо Ковача е основал града - и бездруго щяха да си го хвърлят в Янтра подир...
Петьо Маринов не е основал Габрово, но е неговият митолог направо.
Като етнически чист град явно бил замислен Габрово, защото доскоро там нямаше нито едно ромско семейство. Даже циганско семейство не е имало... Най-много осемнайсет-двайсет цигани да е имало в града и всичките те от Божана циганката били...
Шестнайсет деца има Божана, но някои може и да не са били от Дико, защото не му позволявали битовите и физически сили да реализира щенията на циганката, която по онова време не е подозирала дори, че е ромка...
Нито в циганския, нито в ромския - пък да не говорим за мангалския - фолклор, няма толкова легенди, митове и най-паче слухове, колкото за Божана и Дико.
Аз за Божана и друго съм чувал и добре че не е между живите Дико, щото от мен ще тръгне да дири сметка за похожденията на баща ми.
Хубавица била Божана, заслужавала си е мъж като баща ми...
Ами ако баща ми е попрекалил със страстите, колко ли е черна сестра ми, дето Божана циганката... По-добре да не се притеснявам, щото може и брат да е, нали...
По-успокоително е да имаш черен брат, отколкото такава на цвят сестра... После разправяй, че сестра ти е от Божана циганката, което си е все едно да нямаш сестра...
Това с Петьо не съм го споделял не от нежелание и пазене на тайна, а защото отвори ли Петьо дума за това габровско семейство, ти отидоха две-три кила ракия и загаряне на манджата.
Всъщност манджата я готви Петьо, а той не е загоритенджера... Петьо го е страх да загори тенджера, щото всички ще си помислят, че е прихванала тая тенджера от Божана...
- Дико, момчето - хортува Петьо Маринов, който от трийсет години е във Варна, - с Божана и децата спели на един нар. Най-голямото дете до задника на баща си, най-малкото - накрая на нара...
Общо осемнайсет спели на тоя нар, на който ги правели децата, на който ги раждали същите тия деца, че и отглеждали... Доколкото им стигат силиците...
Страстен любовник бил Дико. И все му се струвало, че всички спели, с изключение на Божана...
Попреметнал крак връз нея Дико, под фустата бръкнал - любов да прави. Само че най-малкото не разбира от тия работи. Поне на заспало да се престори, пък то току се обади от края на одъра:
- Тате, остави на нас да спим, ба тате...
Диковите страсти за миг поохладели, ама чул равномерно дишане след малко и пак чак от другия край на одъра дотърчало гласчето на най-малкото:
- Тате, ба...
Въздъхнал Дико и пак зачакал...
Докато не получил от най-големия до себе си един лакът в ребрата:
- Тате, почвай... Малкият заспа...
Страстен любовник бил Дико - шестнайсет деца, плюс-минус две-три, не се правят без страст и мерак. Хем страстен, хем мераклия бил Дико в любовта.
Това като компенсация за работата. Щото там бил с леви ръце и един нар като хората не можел да скове.
Шестнайсет деца с родителите си одъра издържал, ама страстта любовна на Дико не издържал нарът...
Особено като се включила в любовта и Божана - щото без нея любовта не е любов - и дървеното творение от крадени дъски връз две магарета за рязане на дърва не издържало. Не издържало творението и се сринало направо на пода ли, на пръстта ли.
Направо на земята се сринало творението и след изохкването на шестнайсет гладни гърла се чуло пискливото гласче на най-малкото:
- Абе, тате, едно дете ша направиш, десет ша убийш, ба...
За седемнайсето дете никой в Габрово не е чувал - явно след това падане на нара се е съпикясъл нещо Дико, не си довършил работата...
Почнали внуци да растат на Божана и Дико - заприличвал Габрово на цигански вече. Приказки за Божана се носели, ама за да се превърнат в митология тия приказки, трябвало някой да си отиде от тоя свят.
Божана преварила Дико и той с бутилка мастика почнал да я навестява в гробищата.
Реве Дико и шишето навдига:
- Божано, ма, на кого, ма, Божано, остави. Върни се, Божано, децата да видиш...
И тъкмо изрекъл последните думи, пръстта в гроба се размърдала, стреснал се Дико и извикал:
- Сус, ма, Божано, недей... Ти от майтап не разбираш...
Една къртица обаче подушила Диковия крачол, но бързо отпрашила, щото гробарят дошъл и попитал Дико що реве.
Чистосърдечно си признал той, че е за Божана.
- Дико, бе, че това не е Божаниния гроб. Той пет гроба е по-нататък...
- И аз се чудя що не ми е толкова мъчно и не ми идат сълзите, пък аз на друг гроб съм ревал...
А като се заговори за женски гроб, обикновено всеки замечтано поглежда снимката на тъщата...
Петьо две снимки вади...

Не прави изключение и вдига страстна като Диковата любов наздравица за това...

Няма коментари: