петък, 29 януари 2016 г.

НЕ МИНИСТРИ, БЪЛГАРИТЕ ДА СЕ СМЕНЯТ

България плаче за ремонт. Не министри трябва да се сменят, а българите. Трябва да се сменят българите в Държавата. Тогава нещата биха тръгнали. Иван Динков бе написал: „Бих обичал своето Отечество, ако нямах съотечественици”… Любомир Левчев каза: „Човек за човека е българин”… Тези дни се поискаха – и се получиха – оставки на министри. Министърът на образованието си отива след натиск на улицата. Не натиск на българите, а на улицата. За една дума в учебника по история. Думата е „съжителство”. Дали са съжителствали два етноса – българи и турци. А не две държави – защото по онова време ние не сме имали държава – за около петстотин години. Но, докато сме нямали държава, сме имали българи, които наистина са съжителствали с комшията си турчин. Както и сега съжителстват българи и турци в смесените села. И не само в смесените села. Тогава не е имало дори вълнения сред българите по отношение да се учи ли на майчин език, или да не се учи. Дори по презумпция се е учило на майчин език в българските училища, а не на турски. Някой да е чувал робите-негри по същото това време в даваната за пример Америка да са имали училища, дали са учили на майчин африкански език в тях?... Не си спомням в раздела за робовладелския строй да се е изучавало такова нещо. Значи или на американското робство нещо му куца, или на българското някой от краката са му къси, да не кажа и двата… За пример може да се даде и Индия, където са оставили дори официалния си език англичаните, в някои арабски страни се говори на френски, из Южна Африка – също. Но изведнъж населението на България (не казвам „българите”, защото това, което излиза на улицата не е нищо друго, освен население) та населението се вдигна и поиска оставката на министъра, защото имало една думичка, която няма да официализира примерно побоя на тяхното отроче над някое турче или мангалче в училище. Защото и аз съм скачал да бия единственото турче тогава в Габрово, което, за лош късмет, бе от съседния клас, след прочита на „Време разделно”. Не на учебника по история, а на книга – художествена книга. Аз биех Ибряма и дори учителите наблюдаваха тайно отстрани и нищо не правеха. После отидох в Смолян и пак, благодарение на тази книга, псувах помаците и никой не ми забраняваше, защото бе по времето на Възродителния процес през 1970 година. Сега медиите нагнетяват нещата, ако цигани осквернят паметника на Левски, портрета на Левски… И не си задаваме въпроса, че тези циганчета или турчета също учат в училище, че не сме имали „съжителство”… Техният мозък се формира по същия начин, по какъвто се формира и мозъка на техните връстници от нашето население (пак не казвам българи)…Защо никой не си зададе въпроса, че формираме по този начин врагове… Най-лесно се манипулира такъв мозък. Но ние не отчитаме това, защото не ни е до това… Защото сме патриоти, нали. А какво значи патриотизмът и дали пък той не включва и Националната сигурност на една страна. И каква Национална сигурност може да имаме, след като в детството ние създаваме врагове… Нали и те учат по тези учебници. Нали и на тях им се втълпява, че не сме приятели, а врагове… А това са деца. Да кажем, че циганчетата не ходят на училище. Но ние имаме турско малцинство, а те ходят на училище. И още от деца им се втълпява, че не сме приятели, че не е имало комшулъци, че никога българин или турчин не е ходил до комшията си за сол и захар… Историята е пълна с доказателства, че турчин не е предал българин-революционер, а напротив – затваряли са си очите. А да си спомняте някой от тези революционери да не е предаден от българин… В този смисъл българин с българин не съжителства… Така че, нека не произвеждаме вътрешни врагове. А, ако трябва и принципно да се каже нещо – нека да не изопачаваме историята… Това обслужва само такива като Божидар Димитров, който… Който вятър го вее на бял кон… Където няма кон – има кобила. Ветровете ние ще си ги създадем… Историята никога не е по мярка. Тя не е риза, която да си купиш от някой бутик, за да се накиприш. Тази история понякога ти стяга, понякога ти е широко в нея, понякога е раздърпана и дрипава, но никога - тамън... Ами това е…     

Няма коментари: