неделя, 19 февруари 2017 г.

КАЗУСЪТ ЕЛИН ПЕЛИН

Някой може ли да допусне, че народ, който така настървено гони избягалите от войната в Сирия, някога е спасявал своите евреи. И то тогава, когато войските на Вермахта са били в двора му, ССовците са били в къщата ти, а собствената ти държава на всичкото отгоре е била в съюз с Хитлерова Германия. Аз лично не мога да повярвам в тази легенда вече. Подобно отношение към хора, чийто домове са разрушени, децата и родителите им – избити, прокудените от бащино огнище просто само защото са имали късмет да не са избити до крак, но за сметка на това умиращи от студ, глад и жажда по пътя, обирани от разбойници, каналджии и динковци (като австралийското диво куче дин(К)го, та не е присъщо на нация, която някога е спасявала някого да напъжда клетите хора. Ако се вгледаме в историята си, ние себе си не сме спасявали като нация и сме си позволявали лукса да ни спасяват други народи от византийско иго и Отоманско присъствие, но сега сме тръгнали да се спасяваме от едно семейство… Като опит да избием комплексите си от неосъществяваните освобождения, сме тръгнали седем милиона да се освободим от… едно сирийско семейство в Елин Пелин… И комитети правим, като пред въстание, организации и съзаклятия, клетви и клетвени листове, въоръжаваме се по шопски със сопи... На оружие, братя, че това сирийско семейство превзе България...Сега сме тръгнали да се освобождаваме от тях, а дали евреите въобще сме ги спасявали, след като трябва първо да се спасим от себе си. Не вярвам на този мит. Но все повече вярвам на Иван Динков, който писа в „Моминството на войниците“: От този ден нататък българинът разбра, че не е създаден от кал, а от кир“…
Случайността не е историческа закономерност.
Но нещата опират до казуса Елин Пелин…
И понеже зная тази страст на българина да се нахвърля, заради това ще кажа още нещо.
Познавам сирийците, тяхната култура, обичаи, история. Сирия, която приютява над милион и половина арменци в началото на миналия век след геноцида над арменците в Турция, над три милиона иракчани и още толкова ливанци по време на войната в Залива... Сирия и нейният народ, който знаят тегобите на бежанците, на бягащите от войните и геноцида, сега, като благодарност, ги гонят тогава, когато трябва да им се подаде ръка. На тези, които петстотин години са търпели гнетта на Отоманската империя заедно с нас - ама кой да го каже това... Нали и за нас се опитваме да съдим от тези гледни точки, плюс национализма. Не може заради шепа радикални ислямисти да унищожаваме...
А, бе, заради една бълха не се гори юрган.
Ако внимателно следите атентатите, идиотщините по света трябва да сте разбрали, че няма нито един сириец атентатор. А и още нещо - ако съдят в чужбина по нашите цигани за българина, ние не трябва от Калотина нататък да припарим. Всъщност, те започват да ни приемат и заради тях по този начин навън. Защото в очите на англичани, французи, германци, италианци ние сме изнасилвачи, крадци на колите и домовете им, лежащите на социалните им системи, изнасилвачи, пияници, които им ритат момичетата в подлезите и т.н. и т.н.... Нали не искате така да гледат на нас. И аз не искам. Но също така искам моят приятел, д-р Уафик, който знае за нашата история повече, отколкото всеки българин, да бъде приет така, както подобава. Защото той пък е спасил като лекар - при това съвсем безкористно - за тридесет години е спасил повече българи, отколкото всеки средностатистически лекар в България. Безкористно и добросъвестно. Трябва ли да го мразя само за това, че тези от Елин Пелин искат да го мразя...
Ами, това е…


Няма коментари: