понеделник, 20 февруари 2017 г.

АБСУРДНИТЕ КУЛТУРНИ ПРЕДАВАНИЯ



Гледам "ДЕНЯТ ЗАПОЧВА С КУЛТУРА" и ме осени мисъл. Даже две мисли ме осениха. Едната ми е в лявото полукълбо на мозъка и ми съобщава, че цялата българска култура се прави от не повече от двадесет човека - Ивайло Дичев, Сашо Кьосев, Божана Апостолова и сина и, Божидар Манов, Пламен Дойнов, йордан ефтимов, Недялко Славов, Александър Секулов... Май са по-малко от двадесет човека. Другата мисъл пък ме подпира от другата страна и казва, че екипът на предаването просто не знае какво се прави в културата по тези географски ширини. Защото има стотици автори, художници, музиканти, актьори, за които екипът не е чувал - ударението на чувал не е на А, защото ще излезе, че от живописта тези хора признават само зеблото, което се опъва, грундира и... толкоз....
Как да обясниш на това котило, че ПРОВИНЦИЯТА СЪЩЕСТВУВА. И то съществува така, както винаги е съществувала. Въпреки опитите им да я неглижират. Да си припомним само, как й.е. оплю "провинциалистът" Фотев, но прибра награда на негово име. Как Божана Апостолова нахълта в черквата, където опяваха големия Красимир Обретенов с мотива, че шофьорът и имал много работа и бързал и тя нямала време да чака опелото. Въпрос до морал и духовна отговорност - май трябва да говорим за това. На тях въобще не им пука, че един от големите поети на България от нашето поколение Румен Денев от Казанлък изнемогва в родния си град, но, въпреки това, създава поезия, непозната по техните географски ширини. Как художникът Владимир Киров от Троян дава цялата си заплата, за да подари на свой ученик в инвалидна количка едно летене с делта планер. Владимир Киров, който само миналата година има изложби в Лондон, Париж, Ню Йорк. Как в Рогош Тодор Чонов все още "от високите пловдивски хълмове "много здраве им праща"... Ангел Малинов, който на 30 километра в Перник подчини поезията на учителстването - дори негова ученичка е една от водещите, но тя няма да се сети за големия Ангел Малинов като поет, защото има такива светила като Ани Илков, примерно. Честно, за някои дори не се сещам, въпреки катадневната им поява на екрана, като една поетеса, която развява своята некадърност от "Денят започва с култура" през "Библиотеката" и Националното радио, където, между другото разправят, била назначена на работа... А, сетих се - Силвия Чолева... Как можах да забравя. Ама, наистина не се помни. Няма с какво, освен с непрекъснатото и навиране в тези предавания... Някой да знае един неин стих, не хейт, стих...И тука нещата не опират до провинциални и непровинциални автори, а иде реч за автори и неавтори. Навремето Владимир Левчев написа в "Пламък" една статия за агресивната посредственост.
Дами и господа, тя продължава да съществува. Но сега посредствеността е облечена в интелектуални цитати. Но са цитати, дами и господа. Цитати са. И като свалиш воала на тези цитати ще видиш сипначивите им лица, набраздените от едра шарка души, разораната като целина некадърност...
И телевизионния екран, който стои пред тях като огледалце, в което те каканижат: "Телевизорче, телевизорче, няма по езвестни на света от нас, нали"... И телевизорчето отговаря, че не може да има, защото няма други, освен тях самите...
Тъжно ми е да призная това. Много е тъжно.
Това предаване - поради липса на друго съм длъжен да го гледам - доказва, че наистина културата в България е мафиотска структура (семейна структура)...
Ами, това е...

P.S> "БИБЛИОТЕКАТА" не прави изключение, тъй като се прави от едни същи хора с ограничени познания за българската литература и култура...

Няма коментари: