Сигурно много, ама много съм остарял. Сигурно ставам все по-консервативен и по-консервативен. Въпреки че това може да бъде казано и по друг начин. Оставам верен на изкуството - писане, актьорско майсторство, живопис, пластика, музика... Но "консуматорите" на култура да бъдат обявени за културно събитие говори само за ниското ниво на създателите на изкуство. Или на неговите популяризатори. Защото все по-често в информационните предзавания за култура се появяват ВЛОГЪРИ (дори не зная как се изписват), ПЪРФОРМАТОРИ (вероятно така се наричат тези, които правят пърформънси)... Колкото по-малко знаеш за класичността в изкуството, толкова повече си поет, художник, артист въобще. Ако не знаеш що е мъжка, женска и асоннасна рима, ако не знаеш какво е ямб, хорей, дактил, амфибрахий - толкова по-добре, по освободен "автор" си ти. Ако не знаеш какво е анатомия, перспектива, баланс в скулптурата - толкова по-добре. Ти си човекът, който прави изкуство. Майната му на Дали и неговото: "Научи се да рисуваш като старите майстори, а после прави каквото щеш"... Важното е да произхождаш от някакъв кръг, за да си артистът, готов да се появи с шапка в някоя медия така, както с шапка влиза в галерия, книжарница, библиотека... Защото шапката е дрескод, а навремето бе признак на неуважение...
Както и художници, които още не са се научили да рисуват, но са синове и дъщери на други художници и трябва да бъдат назначени за такива. На това трябва да се казва приемственост, но иначе се нарича по друг начин. Преди много години се опитах да изброя наследствените поети в България - по пряка линия. Стигнах до 68, като първи бе Пенчо Славейков, а последен тогава в списъка бе Владимир Левчев. Между другото, ако имахме литературна критика то тя би се заела с този феномен, в който май Славейков-син е надминал баща си... Но въпросът не е в това. Въпросът е в неистовия ищах медиите, представящи култура, да представят консуматорите на култура като културни събития - влогърите, примерно. Бум в това отношение прави "Денят започва с култура" по БНТ. И докато влогърки и влогъри, нарекли себе си съвсем НЕцинично ДРЪЖ МИ ПУКАНКИТЕ се вихрят на екрана, без да знаят дори какво да кажат, талантливи и ИМАЩИ КАКВО ДА КАЖАТ писатели, художници, музиканти, артисти са наритани в кюшето, като дори хрониките им са недостижими. Достъпът до хрониките е нодистижимост някаква. Т.е., ЕРЗАЦ КУЛТУРАТА е в настъпление. Всичко, което не знае що е култура е обявено за културно събитие. Може би това е комплекса на група журналисти, мълчали преди 1989 г. и сега правят опити да избият комплексите си като първооткриватели. Културни събития биват подминавани, а през същото това време се обявяват за събития в литературата дори текстове (трудно ми е да кажа ПРОИЗВЕДЕНИЯ) които преди години бяха подминавани от издатели не поради цензура, а поради ЕСТЕТИЧЕСКА ПРЕЦИЗНОСТ. Хора, обявени сега за явления от нискообразовани журналисти (образоваността не е продукт на образователната система, а непрекъснато самоусъвършенстване), та хора, обявени за явления сега преди години щяха да въртят куйруци край някое от издателствата с надеждата да бъдат забелязани. Но сега те са еталон в културната ни продукция. През това време сериозни автори биват подминавани, в медиите никой нищо не казва за тях, защото... правят изкуство. Защото правят литература, музика, живопис, пластика - все непонятни за "пиарите на изкуството" в някоя от телевизиите ни. Може би само BIT прави някакво изключение.
Както и художници, които още не са се научили да рисуват, но са синове и дъщери на други художници и трябва да бъдат назначени за такива. На това трябва да се казва приемственост, но иначе се нарича по друг начин. Преди много години се опитах да изброя наследствените поети в България - по пряка линия. Стигнах до 68, като първи бе Пенчо Славейков, а последен тогава в списъка бе Владимир Левчев. Между другото, ако имахме литературна критика то тя би се заела с този феномен, в който май Славейков-син е надминал баща си... Но въпросът не е в това. Въпросът е в неистовия ищах медиите, представящи култура, да представят консуматорите на култура като културни събития - влогърите, примерно. Бум в това отношение прави "Денят започва с култура" по БНТ. И докато влогърки и влогъри, нарекли себе си съвсем НЕцинично ДРЪЖ МИ ПУКАНКИТЕ се вихрят на екрана, без да знаят дори какво да кажат, талантливи и ИМАЩИ КАКВО ДА КАЖАТ писатели, художници, музиканти, артисти са наритани в кюшето, като дори хрониките им са недостижими. Достъпът до хрониките е нодистижимост някаква. Т.е., ЕРЗАЦ КУЛТУРАТА е в настъпление. Всичко, което не знае що е култура е обявено за културно събитие. Може би това е комплекса на група журналисти, мълчали преди 1989 г. и сега правят опити да избият комплексите си като първооткриватели. Културни събития биват подминавани, а през същото това време се обявяват за събития в литературата дори текстове (трудно ми е да кажа ПРОИЗВЕДЕНИЯ) които преди години бяха подминавани от издатели не поради цензура, а поради ЕСТЕТИЧЕСКА ПРЕЦИЗНОСТ. Хора, обявени сега за явления от нискообразовани журналисти (образоваността не е продукт на образователната система, а непрекъснато самоусъвършенстване), та хора, обявени за явления сега преди години щяха да въртят куйруци край някое от издателствата с надеждата да бъдат забелязани. Но сега те са еталон в културната ни продукция. През това време сериозни автори биват подминавани, в медиите никой нищо не казва за тях, защото... правят изкуство. Защото правят литература, музика, живопис, пластика - все непонятни за "пиарите на изкуството" в някоя от телевизиите ни. Може би само BIT прави някакво изключение.
"ДЕНЯТ ЗАПОЧВА С КУЛТУРА" и производното и "БИЛИОТЕКАТА" дават път на графомания - откровена, при това. Някаква Силвия Чолева, Г. Г., й.е., П.Д и ред графомани не слизат от екрана и размахват, начело със своята вождка и учителка Божана Апостолова, та размахват пръстчета от екрана и сочат що е това култура. Поради липса на база за сравнение хората приемат това на доверие, на принципа "Видях по телевизията" и тотално смъкват критерия си за изкуство. Какво повече да кажа, освен че ме е гнус...
Ами това е...
Няма коментари:
Публикуване на коментар