вторник, 19 декември 2017 г.

България се е превърнала в офшорна зона за криминално разпространение на крадени книги

ИНТЕРВЮ В BIG 5


1. Г-н Стоянов, вие сте в дъното на сигнала до ГДБОП с който беше блокиран сайт разпространяваш незаконно над 39 000 заглавия. Има ли ефект това действие до момента?

- Да. Затвориха една платформа за електронни книги. Беше качена в Ясперс. И две групи във фейсбук. Но това е само началото. Защото се образуват нови групи. Съвсем наскоро в една от тях българка, живееща в Германия писа, че, живеейки в Германия, не можела да сваля книги, защото това било много строго там и глобите били солени, а и се носело наказателно преследване. Заради това искаше книгите да бъдат сваляни тука и да й се пращат по електронната поща. Излиза, че ние сме офшорна зона за криминално разпространение на крадени книги…

2. Какви промени трябва да се направят в НК за подобно нарушение на авторското право? Какви трябва да бъдат наказанията?

- Низкият праг на наказуемост на подобно деяние връзва ръцете на следствие, съд и прокуратура. Тъй като може да се извършват обиски за деяние, за което е предвидено наказание за над пет години лишаване на свобода, а в случая е предвидено до пет години, не може да се изиска обиск и събиране на доказателствен материал – компютри, носители, облачни пространства, пощи… Има и друг проблем. В Наказателния кодекс се преследват тези, които дават помещения за проституция и криминални деяния. Ние живеем вече в един виртуален свят – просто трябва една алинея към този 155 член от НК, който да регламентира акаунти, сайтове, платформи, на чиято „територия“ се извършва разпространение на пиратски копия на книги, филми, музикални произведения и други, като виртуални къщи. Не е неконституционно и един ден трябва да стане. Събирането на трафични данни от операторите… В момента те се пазят до половин година – в България има 120 оператора с лиценз за разпространение на интернет. Знаете ли, че дори разпространителите на детска порнография остават ненаказани, защото шест месеца след качването в интернет изчезва айпи адресът. В някои страни – бели, както ги наричаме – има задължителен софтуер, който следи какво се качва. Да се задължат фирмите, разпространяващи интернет да качат такъв софтуер и тогава да им се издава лиценз. Между другото, в Германия има само пет оператора, разпространяващи интернет. Това значи ли, че Германия е по-малко демократична?

3. Какви промени трябва да има в Закона за авторското право според Вас? И очаквате ли те да се случат?

- Странно е, че в Закона за авторското право и сродните му права няма нужда от големи промени. Може би в частта за доказване на нарушаването му. Санкциите трябва да се вдигнат. Но нещата опират и до доказуемост, а това става от органите и по НК. Но би могло да се помисли за условно признаване на 3000 бройки щета. Т.е., ако се установи, че има нерегламентирано копие от филм, книга, музикално произведение или друго, защитени от Закона за авторското право, по презумпция да бъде наложена глоба в размер на стойността на минимум 3000 бройки. Ако книгата струва 10 лева, този, който я е качил без разрешение на носителя на авторските и права – автор, изпълнител, издател – да бъде наказан със себестойността на три хиляди копия, което прави тридесет хиляди лева... Та да видим как би се отразило това на платформата, която разпространяваше 39 000 книги. 39 000 книги по 30 000 лева прави приблизително около 1 117 000 000. лева, нали… Това би довело до един възпиращ ефект. Да видим дали някой може да си позволи такава сума… Но за целта трябва операторите да бъдат въоръжени със съответния софтуер – както вече казах, това не е конституционно. Защото, от друга страна, къде отива моето конституционно право на труд? Значи, излиза, че не е конституционно правото ми на труд, а е конституционно правото на крадеца да краде…

4. Има ли автенитична култура у нас, но такава достъпна до хората, или всичко е копи-пейст?

- Всеки културен продукт е автентичен. Ако е произведение на културата, разбира се. Имаме великолепни писатели, художници, музиканти… Е, някои от тях правят ерзац култура. Но така е във всяка страна. Остава накрая най-стойностното. Спомням си една история навремето. По споразумение трябва да се издаде във Франция антология на българската поезия. В един момент французите казват, че не искат да правят антология на българската поезия, а искат да издадат антология на Ламар. Нашите казват, че, видите ли, ние сме вкарали такива поети като Младен Исаев, Джагаров, Левчев… На което французите отвръщат, че такива поети те имат, но такова самобитно чудо като Ламар нямат и това ще представлява интерес за френската публика. Бай Лалю Маринов все още смятаме, че не е гениалния български поет, но той наистина е един от най-самобитните поети на 20 век. Различен е. Автентичен е. Тази самобитност на Ламар не бих я заменил за 1 000 (тъй като го подкарах на цифри) та не бих заменил Ламар за 1 000 Георги Господиновци, който ме учи как не трябва да се ползва българският език. Но това е друга тема за разговор. 


5. Има ли живот в книгата? Питам за книгата, а не за писаното слово?

- Разбира се, че има живот. Но той не е дълъг. В момента на електронната книга все още се гледа така, както свикналите да четат папирус са погледнали на печатната книга. Аз съм за електронната книга. Разлистването на хартиен носител е навик. Не може да разлистваш тридесет, или петдесет години книжка и изведнъж да се наложи да не… плюнчиш пръста, условно казано. Да не говорим колко гори ще бъдат спасени от набезите – да си го признаем – на хилядите графомани. Така, както вестникът загуби пръв тази война с електронните медии. Аз самият съм с електронна книга – няма нито една книга, която да не е платена, или с изтекли авторски права. Последното важи само за българските автори, защото книгите на чужди автори – дори Шекспир и Достоевски, които са изтекли права, всъщност са с авторски права на преводачите. Така че тези, които уж качвали само книги на чужди автори с изтекли вече права да си направят труда и да видят кои са преводачите на тези книги.

6. Мислите ли, че е възможно заради масовото навлизане на технологиите, българския език постепенно да остане на втори план?

- Забелязва се едно унифициране на езика. Той постепенно става все „по английски“… Но така е било с езика ни и след 1878 година. И по време на Отоманското владичество. Пък и преди. Мисля, че сега езикът ни е с около 40 % турцизми. Всъщност, от първообраза на българския език са останали десетина думи. За справка, в унгарския прабългарските думи са около 300. Излиза, че в Унгария говорят по-български език от нашия сега. По автентичен български. В този смисъл ми се иска да споделя нещо, което не е разглеждано в критиката ни и в изследванията за Ботев. Той, ако се вгледаме внимателно, не е архаичен дори от днешна гледна точка. Автори като Лилиев и Траянов, писали до петдесетте години на 20 век са далеч по - архаични от него. Но Ботев е знаел седем или осем езика – турски, румънски, украински, полски, руски, френски и още няколко. Някои от тези езици са били завършени по онова време. Мислейки с граматиката на тези езици, но на български, не можеш да не промениш собствената си реч. Това е и причината, според мен, поезията му да не бъде разбрана от съвременниците му. Стамболов има далеч по-голяма популярност тогава. И това се дължи не на посланията в поезията на Ботев, а на непознатия му език. Една от задачите на писателя е и да съхранява – развивайки – езика. Да съхранява думи. Хайтов в „Бодливата роза“ казва, че голяма част от езика ни се съхранява в жаргона. И е абсолютно прав. Т.е., писателят създава собствен сленг, кодиран език, познат само на неговите читатели. Зависи колко широко скроен е писателят. Така че аз би трябвало да бъда доволен, че в съвременното ни литературно пространство бродят еднодневки като Георги Господинов, йордан ефтимов, разни дойновци, пенчевци, сугаревци и други разни, завършващи на „вци“…

7. Какво е езика? Как ще обясните вие на подрастващите неговото значение?

- Жива структура. Биологичен организъм, който извървява своя път от раждане до смърт. Но с каквито и финтифлюшки да го кипрят, той може да бъде спасен само със собствен генетичен материал. Т.е., колкото и турцизми, англицизми и русизми да го кичим, на него могат да бъдат присадени само думи от собствената му генетика. И това съхранява езика.

8. Мислите ли че у нас днес шефстват графомания и плагиатството?

- За графоманията вече отворих реч. За плагиатството – винаги ги е имало. 

9. Какво мислите за творческите съюзи? Минали им времето и какъв е техния смисъл днес?

- До известна степен творческите съюзи обслужват предимно персонажи от предишния въпрос – графомани и плагиати. Нещо весело и трагично ще кажа. Когато внесох предложението за промени на НК в Народното събрание пратих писмо до СБП да се присъедини към каузата. След седмица ми бе отговорено, че е трябвало да го дам първо на тях и то да бъде внесено от тяхно име в Народното събрание. Ето ви доказателство за сборище от графомани и плагиати на едно място. Защо не подкрепят едно такова нещо? Има ли някакво значение кой го внася? Аз преди петнадесет години връчих един поцинкован ибрик на СБП с гравирана табела „ПЪРВА НАЦИОНАЛНА НАГРАДА НА СБП – ПОЦИНКОВАН ИБРИК ЗА ПОДМИВАНЕ НА ЗАДНИ МИСЛИ.“ И им заявих, че, тъй като не мога да членувам в организация, носителка на подобна награда, напускам съюза. Те не разбират, че всяко изчакване на тези промени в Наказателния кодекс и в Закона за авторското право обрича на изчезване професията „писател“. От тази професия един ден ще останат само кавичките. Защото се обезсмисля. За съжаление, поради свития пазар у нас, дори и преди 1944 година не е имало писатели, които да се издържат от тиражите на книгите си. Традицията продължава – те са или наредени пред някоя партийна централа, или пред някой спонсор. А това задължително води до загуба на свобода. Свободата май се оказва само икономическо понятие. Ако ти не можеш да живееш от труда си, от професията си значи, че тази професия не се търси, не е атрактивна вече на пазара и ти трябва да се преориентираш…

10. Какво мислите за политическата ситуация у нас? Харесвате ли например Борисов, ГЕРБ и Патриотите?

- Отговорът ще Ви изненада. Аз имам книга със заглавие „България, писана с Бойко Борисов на шията“… Но смятам, че той извървя един доста дълъг път в сравнително късата си политическа кариера. Лошото е, че този път бе вървян по гърба на този народ. Но не можем да отречем, че тогавашния Бойко няма почти нищо общо със сегашния. Да вземем само инициативите му на Балканите. Македония не е антибългарски настроена – и това като държавна политика. Македонците махат паметници, признават наши Национални герои, поети, писатели като наши. Отношенията ни със Сърбия и Гърция са на друго ниво. Това са безспорни успехи. Аз разпространявам сам книгите си и на година правя по 170 хил. километра. Огромна разлика има в пътищата преди, и пътищата сега. Огромна е разликата. Дори в междуселските пътища. Разбира се, че има още много да се прави. Но нещата опират и до нашата инициативност. Ще разкажа една история. Пада поледица във Видин, а аз съм с летни гуми. Набелязвам гумажийница, която отваря в 8.30 (според работното време) и към 10.30 преди обяд с 400 лв. ръка казвам „Добър ден“ в тази гумажийница. Собственикът ми казва своето добър ден и аз му съобщавам, че искам нови гуми. Той още по-недоумяващ ме поглежда и в 10часа и 35 минути вече ми казва, че още не са закусили, после трябвало да пият кафе и … да съм дошъл по-късно, защото въобще не му трябват тези 400 лева. Последното не го каза. Но аз реших, че тука няма да сменям гуми. Ако ще на шейна да изляза. И, тъй като не пуша, не чопля семки, не дъвча дъвки отивам в една баничарница – нещо трябва да дъвча, докато поледицата мине. Жената ме погледна, попита ме учтиво какво искам, посочих баничка, тя… плю на пръстите си звучно, разлисти с плютата ръка хартия, хвана с плютата ръка баничката, после я постави върху плютата хартия… Най-много отрицатели на Бойко Борисов има в този край. А са фантастични хора. Но ги тресе синдромът на Дънинг-Крюгер. Те могат и разбират от всичко, само тези, които са над тях нищо не разбират. Смятам, че всеки в себе си носи по един Бойко Борисов. Трябва да изкореним този Борисов в нас. Нека, освен недостатъците му, да видим и какво се прави. За останалото има съд и съответните наказания… Но нека първо да накажем онази представа за Бойко Борисов в нас. Не съм негов защитник. Бих могъл да говоря много против политиката му. Но нека да кажем и нещо добро. Защото го има, нали… А относно Валери Симеонов – имам една фраза отпреди тридесет години. Често я ползвам: „ВЪВ ВРЕМЕ НА КРИЗА НАЙ-КОНВЕРТИРУЕМАТА ВАЛУТА Е НАЦИОНАЛИЗМЪТ“… Мисля, че прекалено много внимание обърнахме в това интервю на Валери Симеонов, нали?!

11. Какво мислите за президента Радев? С народа ли е действително или си постила за бъдеща политическа кариера?



- Един добър Президент. А наши президенти доказват, че след мандат обикновено търсят да се свържат с метеорологичния институт. И им е слънчево перманентно. Знаеш ли какво е характерното за дебила? И двете страни на лицето му са абсолютно еднакви… И усмивката му не слиза от лицето. 80 % от нацията се опита да заприлича на едно такова нещо. Радев не дава подобни ищмари… Пък и каква политическа кариера може да има един Президент след мандата си? Освен да продължи да работи за България в качеството си на Президент… Радев се опитва да го направи отсега – създавайки съвет от президентите ни. Е, единият ще го раздава като нещатен метеоролог, но дано да е вярна поне прогнозата… 


1 коментар:

Unknown каза...

Ице, Ице! Узурпирал си я тази титла “писател” и я слагаш под път и над път като фамилно име. Все едно аз да си лепна етикет “сърдечен хирург” или “професор по ядрена физика” и така да си ходя по улиците. Все някой ще ми повярва.