Окончателно ме убедиха от "БИБЛИОТЕКАТА", че "авторитетите" в тази литература - съзнателно не слагам ЛИТЕРАТУРА в кавички - та окончателно ме убедиха, че е пълна с дебили тази литература.
Светозар Желев ми представя две "гениални" книги, едната дори била събитие на българската литература, която надграждала първата част и т.н. (Иде реч за втората част на "Сестри Палееви)... Той не бил чел втората част, но тя била от най-доброто, което е излязло в България през 2017 година. Машалах, ашкоолсун и аферим на такива, дето ме убеждават авторитетно да чета това, което и те не са прочели.
Другият персонаж - Силвия Чолева... И тя ми критикува поезия и ме убеждава да ползваме задължително издателства, защото редакторите... и т.н... Пази Боже, не дай си, Господи, да ме редактира такова нещо като нея... Че аз по-скоро ще се откажа от писането, нежели Силвия Чолева да ми бъде редактор... Били графомани тези, които се самоиздавали. А ти, Силвенце, пиле шарено, къде си тръгнала да се слагаш барабар Петко с поетите? Не научихте нито стихосложение, нито видовете рими, нито що е метафора и как се прави такова нещо. Тя, метафората, няма сложни изисквания, но има едно условие - трябва да носиш таланта на поет. Това долу, ако е еталон на твоите размисли за това, как не трябва да се пише и на какъв редактор не трябва да се попада - съгласи ме. За такъв пример го приемам. Но после се оказва, че било твое стихотворенийце. Е, това наистина е пример как не трябва да се пише...
"ПЪТУВАНЕ
Къде е Индия, къде е?
Онази бременна, която носи хляб,
дали тя знае пътя?
Пеша, с кола или на кон да тръгна за натам?
Разбягва се пейзажът -
такава постна равнина - къде да се опреш?
Все тичаш, бързаш да опиташ
подправките и камъните, музиката,
прозрачните воали по бедрата - всичко,
което змията или дракон би прошепнал.
Къде са кравите,
водите на Реката,
къде е Владетеля на пустотата?
Къде е хлябът - ужасен глад е тука.
Засищат ли зрънцата от ориз
на пътника стомаха изчовъркан?
Стоя си върху стола и повръщам
думи."
Така и не стана ясно до края на този набор от логически несвързани думи, разделени от препинателни знаци, коя е бременна - Индия, някоя случайно преминала през мислите ти, безпътница, шофьорка на появила се кола, пешеходка или конничка... Изяснявайте ги понякога тези неща. Може с местоимение, пълен член, препинателен знак - може да се получи. Но, явно редакторът в това издателство е нескопосан. Пейзажът се разбягвал, пък бил постен - животинка да имаше някъде, а то - само вегански пейзаж. Постничък е пейзаж без прасенце, без кравичка, без говедце някакво - трябва да се задоволи читателят с единият автор, ама и той постен ще се окаже. И, уж всичко постно, грам мръвка в този пейзаж няма - пък изведнъж някакви воали, някакви бедра... Освен ако не са бедра на равнобедрен триъгълник, който напомня в кубизма на пупис... И тук не се изяснила степента на постите... Но поне този равнобедрен триъгълник с воалите си го посолила малко, малко мерудия си му турила - подправки, демек, както казваш. Да се чуди човек после как на такъв постен пейзаж е налетял дракон, че и змия на всичкото отгоре. Дракон, или змия... Или читателят да си подбере. Но, за да си строшат зъбите тези митични същества, подправките са омесени с камъни... Тъй им се пада... Туй Кумчо Вълчо от "Червената шапчица" камъни да яде пред тези птеродактили... Птеродактили в постен пейзаж. И, след като ни засити с камъни, змии и гущери защо реши, че ще хапнат и ориз? Вероятно оризът го поднасяш за гарнитура. И пътник накрая... В началото нещо бременно се появи, ама накрая, само след 13 реда - не бих ги нарекъл стихове, защото стихът има друго изражение в теорията - и практиката - на литературата - та бременното нещо в началота се оказва от мъжки пол. Пътник. А повръщащите сме всички ние...
И ти ме учиш как се пише поезия. Недей така, бе, чадо нескопосано. Съжалявам, не мога да не изрека тези съкровени думи къмто теб...
С една дума - не повръщайте думи... Това нещо ме убеди окончателно, че тези, които пишат в България, т.е., новите законодатели на българската литература нямат нищо общо с литературата...
А, да не забравя - и онова същество от Пловдив, което си създаде клакьори покрай издателството ... Господи, колко пари хвърля тази графоманка, за да я потупат по гърба? Да беше дала тези пари в сиропиталищата поне...
Няма коментари:
Публикуване на коментар