вторник, 16 януари 2018 г.

КОЙ СЕ СТРАХУВА ОТ ИСЛЯМСКА ДЪРЖАВА

Органите и медиите по света се държат като дете, което иска да отърве пердаха за сторената през деня беля от него. Държи се като дете, което има брат или сестра, но не иска да го натопи директно. Въпреки всичко насочва родителите към него. Детето, сторило белята, още при влизането на родителите вкъщи ги посреща не с „Добър ден“, а с думите: „Аз не бях“… Което води автоматично към брата или сестрата преди още да се разбере какво не е бил той… После чак се разбира, че той (или тя) не е строшил(а) вазата, фруктиерата, прозореца, дръжката на вратата, ключалката на шкафчето, в което се държат бонбоните… Нещо такова се получава сега при информация за катаклизъм, природно бедствие, производствена авария, катастрофа, взрив на газова инсталация… Но взривът, катастрофата, катаклизмът дори без жертви вече заемат постепенно челни места в информационните бюлетини. Като лидът се допълва и с Кой не е… Към петте „К“ се прибавя още едно – подсигуряващо спокойствие „К“ към информацията. След първото „Какво“ се добавя веднага шестото „К“ – за подсигуряване. Успокоително, валерианово „К“. Разбира се, ние излизаме да протестираме, по-скоро да демонстрираме нашата решителност в борбата срещу ислямския фундаментализъм. Ние се правим на непукисти на тези демонстрации. Но това подсигуряващо „К“ ни издава. То трябва да ни успокои, да ни вдъхне увереност, че, едва ли не, сме се справили. Разбили сме Ислямска държава и вече няма терористи по цялото земно кълбо. Само че не е така. И това подсигурително: „Няма сведение за терористичен акт“ издава нашия страх. Да. Ние се страхуваме. Ние се гледаме в метрото и автобуса. Ние не забелязваме вече, че ученикът е забил поглед в айфона, за да не забележи, че до него прави стърчат бременна жена и немощна старица. Ние не забелязваме скъсването с морални и етични ценности. Не забелязваме седналия ученик, но забелязваме чантата в краката му. Ние не го питаме защо не отстъпва място на бременната и старицата, а го питаме учтиво тази чанта дали е негова, готови при отрицателен отговор да избягаме от превозното средство. Ние се оглеждаме вече в магазина за авариен изход и се радваме, че поне няма вече кина. Защото в киното може да се заложи най-лесно бомба под прикритието на тъмнината. Да… Ние не се страхуваме официално от терористите, но официално се успокояваме, че загиналите в катастрофата не са загинали от терористичен акт. Даже и страхът вече е официализиран. Ние официално не се страхуваме, но самият факт, че го казваме крещейки показва само страх… Огромен страх, който ние искаме да пропъдим, сливайки се с множеството по площадите със светещ айфон над главите ни… Но на умрелите не им пука кой е управлявал возилото, помело ги на спирката. Всеки гръмнал домакински бойлер в света вече се отразява в медиите с думите: „Няма сведение за терористичен акт“… Ние крещим по площадите колективно и се опитваме с този крясък да надвикаме страха. Да уплашим страха… Преди поне гръмналите бойлери не ги отразяваха. Сега и те влязоха в новините. И, бъдете сигурни, че ако утре – вдругиден изпука клечка в гората под тежките стъпки на мечката, то ще бъде отразено в медиите със застраховащото: „Няма сведение за терористичен акт“. И ще бъде по успокояващо от това, че, всъщност, мечки вече няма и те са изчезнали от лицето на земята… Но поне не са изчезнали от терористичен акт, нали?... 

Няма коментари: