вторник, 10 март 2020 г.

СКЪПИ МОИ АКТЬОРИ,

Вие може великолепно да играете лекари, но не сте такива. Може великолепно да играете министри, но не сте. Великолепно да играете икономисти, но не сте. Може прекрасно да умирате на сцената, да умирате с апломб, но сте живи и не знаете и не усещате как се издува от газове коремът на мъртвеца, как се разхождат в очните му ябълки червеи, как се разсипва костната му система... Вие може великолепно да изиграете човек със съвест, но всъщност да я нямате. Можете да имитирате отговорност и милосърдие, но не сте. Защото представете си, че в залата, която сте напълнили по време на карантина се намира само един заразен, който ще пръсне вирусите в нея. И как само един, само един единствен човек умре заради това, че вие сте искали да играете пред него безотговорно. Само един човек да си отиде от този свят заради вас. Дори не да се отиде от този свят. Само един човек от тази публика да изпита страха от приближаваща смърт, от болката в гърдите, от раздиращата го кашлица, от страха за детето му, жена му, родителите му... Вие нали сте актьори... Хайде, изиграйте това без публика. Бъдете добри актьори и го направете без публика. Защото е лесно и красиво да умреш пред публика, но не е същото да я умориш тази публика...

Няма коментари: