АЛЕКСАНДЪР КЬОСЕВ, ЗА ЯСЛАТА ЛИ ПЛАЧЕТЕ
Чудя се Александър Кьосев за времето на социалистическия реализъм ли плаче, щом се е ядосал толкова много на Вежди Рашидов, задето е казал, че културата е каприз на лукса. Че на кого е каприз културата, Сашо. Да не би на бедните пролетарски слоеве, тънещи в „безграмотност“. Щом отричаш това значи е време да върнем „социалистическия реализъм" ли, що ли? Защото нали на това ни учеха в ония времена, когато започна да прави университетска кариера Александър Кьосев. На професора Кьосев ли трябва да обяснявам (лично аз бих се страхувал да пратя детето си да учи при такъв професор), та на него ли трябва да припомням как възниква Възраждането. Как тънещите в лукс пет рода в Италия стават първите меценати. Да му припомня какво правят Медичите ли… Да не би пък нашето Възраждане да не тръгва от опита за добиване на Църковна независимост (кои застават начело - орачите, копачите ли, кои?)… Да се върнем към Хьойзинха и иг-раещия човек ли, господин Кьосев трябва, за да разбереш, че не цитирането на Конституцията ражда изкуство. Или вече си на друг акъл, защото, доколкото имам спомени, ти нещо не харесваше тази Конституция и други песни, не толкова пролетарски пееше по онова време. Не защитавам Вежди за това, че ме е споменал в БНТ. Явно фактът, че за първи път някой не споменава в БНТ храненикът на епохата Георги Господинов повече е вбесило Кьосев. И споменаването на моето име от Вежди Рашидов вече е повод да бъде обвинен в безкултурие. Вероятно въпросния интелектуал` не знае, зает с възхвала на пърформанси и инсталации скулптурните портрети на Вежди. Защото едни от най-хубавите портрети на Васил Сотиров, Виктор Пасков, Васил Цонев, Пенчо Славейков са негови. Или е бесен по-скоро на факта, че едно момче от сиропиталище – защото така израства Вежди – може да стигне толкова високо в изкуството. Не зная Александър Кьосев, зает с толкова интелектуални упражнения и фитнеси на мозъка да се е захващал с други каузи, освен с искане на пари за изкуството и… (При положение, че изкуството по Конституция не е продукт на лукса и би могло да мине без тези средства)… Та не зная въпросното съоръжение на „Америка за България“ да се е захванало с някаква непечеливша кауза, за разлика от Рашидов. Да припомня ли, че точно Вежди възобнови гробищния парк в Орландовци и специално онова място за българските интелектуалци. Да припомня ли, че той пръв се юркаше да праща самолети навсякъде по света, за да приберат болни интелектуалци – включително и актьори и режисьори. Че се превърна в погребален агент и погреба и Светлин Русев, и Любо Левчев, и Хайтов… Или те не са съвсем интелектуалци и писатели. И нямат място в пантеона на българската култура. При това аз споменавам твърде малко от тях. Разбира се, че това са твърде човешки неща, далеч от елитарния мозък на Александър Кьосев. На което бих казал, че има и елитарни сърца, защото Вежди наистина е такъв. Много е лесно да скочиш срещу него, защото е непонятно в днешно време да намериш човек с кауза… А Вежди е от този вид хора. От „Летящите хора“, както би казал Валери Петров. Относно това смешно изречение: „Споменаването на големи български писатели и композитори е за парлама, той стигна до Христо Стоянов и там и остана, очевидно се запъваше, не знаеше нито едно име на съвременен български композитор.“ Явно на професорът по литература му се е запънал от пяната на устата езикът, щом и мен причисли към композиторите, тъй като Вежди се бил запънал и не продължил да изрежда имената на съвременните композитори (освен мен)… Но това не е важно. Важното е да се каже нещо. С Вежди се познаваме от много отдавна. Тогава имаше кафене на писателите. Не на художниците, на писателите. С Вежди растяхме и попивахме от хора като Исак Паси, Здравко Петров, Джагаров, Тончо Жечев, Любен Дилов- баща, Венко Христов. В компанията беше Георги Трифонов, Витята Пасков, Васко Сотиров, Васил Цонев (дон Базилио), Дончо Цончев, Ценко Минкин (композитор, ако не знаеш, Сашо)… Господи, аз самия си завиждам на учителите ни… Тогава Вежди се бе върнал от Франция – имаше „Възродителен процес“, Сашо, ако не знаеш – и чух най-човешкото определение за „Родина“ от турчина ВеждЮ Радишев тогава. Бяха му предложили да остане във Франция и тогава той каза: „Родината е там, където имаш един гроб, на който можеш да отидеш ако щеш един път в годината свободно, за да се пречистиш“. Не зная Александър Кьосев да се е застъпил за някой турчин против смяната на имената им тогава със страстта, с която обслужва сега „Америка за България“… И само да кажа – ако Вежди бе пренебрегнал своето верую и бе останал в Париж, сега щяхте да му се кланяте и лижете подметките така, както го правите на доста бездарни екземпляри, напуснали България. Така щеше да бъде… Лошото е, че в живота няма втори път. А относно джибрито… Хайде, знаем се. Единственият, който спря да мирише на джибри от двадесет и пет години насам съм аз. Е, вярно е, някои сменихте джибрито с уиски – Вежди и там не ви пасна, защото остана на водка. Малка водка при това. Е, какво повече да ти кажа. Много ниско си паднал, Сашо. Ама много ниско…
Христо СТОЯНОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар