"Svetlana Lazarova
Бих гласувала само и единствено в подкрепа на закон ограничаващ гласуването за хора, които не са живели в България повече от 18 месеца.
(за сведение: живея в чужбина 10 месеца и 2 в България, вече 30г. Не съм гласувала нито веднъж - намирам такова гласуване неморално)"
И сега, какво... Хора, чиято връзка с България е скайпа, ще решават съдбините ни... Това е въпрос, който трябва да бъде решен с мораториум, а не с амбициите на опозицията да вкара още няколко гласа повече, защото... Ами защото емигрантите гласуват не "за", а "против". Защото те ще гласуват не за този, който би променил България, а против този, който не им е харесал в интернет... Това не е женитба в мрежата. Дори такива бракове са бързо разпадащи се... Или да бъде поставен някакъв ценз. Присъствен, примерно. Колко време в годината и за колко време си бил в Родината си. Защото едно е през няколко години да идваш за по месец, друго е да си се задържал няколко месеца. Защото на всички ни е познато онова романтично възприемане на родното място по време на отпуска, друго е да се заровиш в неговите проблеми за няколко месеца. Едно е човек да отиде да види родителите си на село за няколко дена, друго е да се грижи няколко месеца за тях, за стопанството в двора, за прехраната на стоката, за плащането на тока, за ниския волтаж на мрежата, благодарение на който може да се изпържат само едни яйца. . По време на отпуската на село може да не ти гръмне лаптопа при токов удар, ама то е, защото през това време не си пържил яйца на котлона. Може да си улучил на сухо време по време на отпуската и да бъдеш лишен от възможността да пуснеш децата в калта на улицата, където ямите са големи като микроязовири... Не искам отвън да ми казват къде да сложа в моята стая дивана или масата, защото не знаят размера на стаята. И нито диванът, нито масата ще паснат на посоченото отвън място... Как ще гласува за моето бъдеще човек, който знае за мен само това, което му казвам, а не това, което комшията ще му каже за моя милост... Абсурдно е такова гласуване от хора, които плащат данъците си в други страни и не допринасят с нищо за състоянието на моята Родина. И единственото нещо, което я свързва с тях е чалгата по телевизията. Та те не могат да направят вече разлика между чалга и автентичен фолклор... Не искам такива да ми решават живота в моята къща. Искам да си подредя къщата така, както ми харесва, а не гости да ми подреждат къщата така, че да не мога да си намеря книгата, която ми трябва там, където съм я оставил вчера... Защото виртуално може да си готов да умреш за България в чужбина, но присъствено може да умреш само на Околчица...
Няма коментари:
Публикуване на коментар