ПОЛИТИЦИ, СТЕГНЕТЕ СЕ... ИСКАМЕ ДА СИ СВЪРШИМ РАБОТАТА

Няма да отрека, че не от русофилия, но съм сторонник на Некрасовото: "Поет може да не си, но гражданин си длъжен да бъдеш"... Защо политиците ни не си зададат въпроса, че с липсата на политическа култура и държавническо мислене лишиха България от Нобелова награда за литература. Защото колко поети, колко български писатели зарязаха своите текстове недописани, дори незапочнатите си книги изоставиха, за да пишат публицистика. Да вливат ум и разум на безотговорни политици. И думата ми не е за убитите поети, умрелите от туберкулоза заради беднотията и недояждане, а за тези автори, които се втурнаха да пишат бездарна журналистика и публицистика. Защото в много случаи талантливият поет може да се окаже доста бездарен журналист. Както и талантливият журналист в повечето случаи е нереализиран поради неможенето си поет. Но заради лоши политици тези от талантливите ни писатели, поети и художници трябва да отделят от времето за писане, за да бият камбаната с непривични за тях текстове, с непривични за тях неща. Като революции, например. Ботев, З. Стоянов, Яворов, Дебелянов, Вапцаров... Всички те оставиха недописани и неначенати текстове. През това време техните колеги от нормално развиващи се дори в ненормални условия страни пишеха своите стихове и романи. А публицистиката им бе по-скоро философски опити. Или естетически концепции и послания... А революционната им дейност е повече прищявка, някакво допълнително украшение към обезсмислянето от други лично житие. Но колкото повече на изток върви изкуството, толкова повече то бива изместено от гражданско поведение и жертвоготовност на талантливи, но, лишени заради безотговорност и държавническо мислене политици, от своята гениалност. Представете си със заряда на Яворов и Вапцаров колко наистина гениални текстове не са написани заради въвличането им в несвършената от политиците работа. Славейков, който се отдава на творчество единствено дори се докосва до Нобеловата награда. Може би единственият от българските поети и писатели, който не е съблазнен от политиката и нейните пажове. Та, моля ви, излезте от политиката и нека в нея да влязат тези, които са призвани да бъдат такива. И когато това място се запълни от можещи, а не от бездарни сценаристи и текстописци на чалга парчета, българският поет и писател ще се оттегли в своите води. И ще напише своите текстове. Освен, че кандидатполитиците са лишени от словесен талант, те лишават от слово и България, въвличайки насила можещите в непривична за тях област. С една дума - оставете ме да пиша. Искам да си напиша книгите. Не искам да ми ги пишат нито Сираковци, нито Тошкойордановци, нито още по-бездарни и некадърни Ивайловълчевци, които са родени за прислуга и обслужващ персонал, нежели за слово и политика...