ЗА ДА ПРОЧЕТЕТЕ ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ ПРОСЛЕДЕТЕ ЛИНКА ПОД ОТКЪСА:
Може ли адмирал и редник от запаса да си говорят на „ти“?
Може, разбира се, приятелите винаги си говорят на „ти“.
Разкажи ми нещо за себе си, за семейството ти, доста деца сте?…
Така е, голямо семейство сме – пет братя и една сестра. Израснахме в Генерал Тошево, работеше само баща ми и беше трудно, но се оправяхме.
Как стана така, че дойде тук във Варна?
От дете съм мечтал да стана моряк. Имаше един филм „Влюбеният матрос“, гледах го на 6-7 годишна възраст и реших, че ще стана моряк. Завърших математическата гимназия в Добрич и кандидатствах само във Военноморското училище. Майка ми не искаше, защото най-големият ми брат беше офицер и майка казваше: „Стига ми един военен“. И тогава аз я излъгах, че ще подавам документи в МЕИ-то във Варна. Разбира се изобщо не отидох до МЕИ-то, а само в морското училище, подадох документите си и ме приеха. Такива бяха времената, сами се оправяхме и с ученето, и с всичко друго.
Ти всъщност си служил в две армии на НРБ и на РБ. Каква е разликата?
Да, вярно е. От 1972 година до 1990 година служих в Българската народна армия, а след това в Българската армия. Службата си е служба, голяма разлика няма. И ЗКПЧ имаше, и ВКР имаше. Преди 90-те концепцията в Българската народна армия беше постоянната бойна готовност, службата беше все едно всеки ден можеше да започне война.
Те и сега ни плашат, че може да има война
Сега сме по други стандарти. Сега има сили с висока готовност, сили в резерв, а тогава цялата армия беше в готовност. Например, за два часа всички кораби на служба в армията трябваше да излязат в морето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар