Моля да бъда извинен от всички, които са влизали в блога тези дни без да намерят нов текст в него. И да им благодаря за постоянството. Но излезе новата ми книга "БЪЛГАРИЯ, ПИСАНА С БОЙКО НА ШИЯТА" и трябваше след издаването й да се занимавам и с нейното разпространение. Близките няколко месеца писателят Христо Стоянов ще краде от времето на издателя, книжарят Христо Стоянов, за да напише по нещо... Но ще го правя, обещавам.
Благодаря още един път за това, че сте с мен. Дори и несъгласните с мен - което е прекрасно...
ЗАД ВСЕКИ ДЕМОКРАТ
СТЪРЧИ ПО ЕДИН ГЬОБЕЛС, ДЗЕРДЖИНСКИ ИЛИ ЦВЕТАНОВ
Официално Бойко
Борисов не е диктатор. Дори той сам си призна, че не е такъв. И никой не го
накара насила да си признае. Когато си призна, че не е диктатор зад гърба му
нямаше никой, който видимо да го принуждава да направи това самопризнание. Дори
аргументите му, че не е диктатор бяха железни като щранг на пожарникарски
маркуч. Каза, че си и подал оставката сам, пък диктаторите ги сваляли. (В този
смисъл трябва да приемем, че всяка наша любовница е диктатор, защото преди да
стане такава тече един процес на ухажване, който е известен в някои среди под
термина „свалям”…) И така, Бойко Борисов
си подаде оставката и, следователно, не е диктатор. По този повод си спомням
онзи анекдот за логиката.
Двама полицаи се
срещат, единият с книга в ръка. Малко отклонение – за да не изолираме Бойко
Борисов от анекдота полицаите всъщност впоследствие се оказват пожарникари, а
книгата, която носел единият пожарникар не е била „Винету”, а учебник по логика.
Попитал го къде с тая книжка, щурчо пожарникарски си тръгнал безкнижният
пожарникар, при което книжовният отвърнал, че учи логика. На въпроса що е
логика той дал следния пример:
-Ти у вас имаш ли
аквариум?
-Имам – отвърнал питащият,
който трябвало да отговори.
-След като имаш
аквариум значи, че в него има вода…
-Има – отговорил питащият.
-След като има вода
значи, че има рибки…
-Има – отвърнал питащият.
-След като има рибки
ти се грижиш за тях…
-Грижа се – отвърнал питащият.
-След като се грижиш
за рибките ти ги обичаш…
-Обичам ги – отвърнал питащият…
-След като се грижиш
за тях ти ги храниш, чистиш аквариума…
-Да – съгласил се
питащият.
-След като ги обичаш и
се грижиш за тях от любов значи, че обичаш животните…
-Обичам ги – съгласил се
питащият.
-След като обичаш
животните обичаш и хората…
-Обичам ги – съгласил се
питащият.
-След като обичаш
хората ти обичаш и жените…
-Обичам ги – без колебание
като пожарникар хвърлящ се в горяща сграда си признал питащият
-След като обичаш
хората обичаш жените.
-Обичам ги – изчервен като
хамелеон в доменна пещ отвърнал питащият…
-Щом обичаш жените ти
правиш секс с тях – не по този начин точно отсякъл този с книжката.
-Правя – признал си
като Бойко Борисов на партийно събрание в „Арена Армеец” питащият.
-Щом правиш секс със
тях значи не си педераст - отсякъл изясняващият бъдещ логик.
На другият ден
питащият взел книжка и срещнал нарочно друг пожарникар с надеждата, че ще го
попита къде отива. И онзи наистина го попитал, защото пожарникар с книга е
трудно да се види – обикновено по време на пожар те спасяват бебета и хвърлящи
се през прозорците бабички, но в нито една сводка за пожар не е записано, че
пожарникарите са спасили от горяща сграда толкова и толкова тома книги. Което
ми дава повод да си стигна самостоятелно до извода защо Александрийската библиотека
изгаря без да останат писмени паметници за нея, но също така няма сведение за
загинали по време на пожара.
Но на въпроса.
Този, който бил без
книга задал вчерашния въпрос на вече носещия книга пожарникар състоящ се в
израза:
-Олеле, какво виждат
очите ми? Вие всички в пожарната полудяхте ли, че хукнахте с книги под мишница?
Ама къде си тръгнал с нея?
След като отвърнал, че
започнал от вчера да учи логика и онзи също недоумял на думичката логика му
било речено:
-Ти у вас имаш ли
аквариум…
Онзи го изгледал
странно като човек, който държейки в ръцете си щранг го хвърля и хваща
аквариума, за да лисне съдържанието му в огъня…
-Аз имам щранг, за
какво ми е аквариум?
И онзи му отвърнал:
-Щом нямаш аквариум
значи си педераст…
И така. Бойко Борисов
не е диктатор. Каза го с пример. И думите му бяха толкова силни, че никой не
видя Цветан Цветанов, който стърчеше зад демократа Борисов в този момент… А
едното изключва другото…
И това ме навежда на
мисълта, че в историята зад всеки демократ е стоял по един диктатор.
Както зад убедения
демократ Хитлер, както зад убеденият демократ Сталин…
Всеки демократ е
станал диктатор благодарение на стърчащите зад него Гьобелс, Дзерджински или
Цветанов… Като че ли Борисов не знае, че диктатурата не е само външен, тя е и
вътрешен израз. Диктатурата не е само концлагери, тя е вътрешните забрани на
всеки поотделно. Страхът не от концлагера, а от неизвестността. А неизвестността
по време на управлението на Борисов бе самият Борисов.
Неговите внезапни
ходове, изненадващите абсурди, които създаваха несигурност за всеки гражданин
на тази страна, управлявана от него. Неизвестността за работното си място, за
пенсията, за тринайстата заплата, за заплатата, за надупчените като швейцарско
сирене улици – магистрали наистина има, ама улици нямаме. И като че ли никой не
зададе този въпрос. Защото ползваме колите си поради липса на достатъчно
средства за гориво по надупчените улици, отколкото по гладките за кратко
магистрали… Усещането, че винаги едни хора с черни качулки ще влязат в спалнята
ти и докато доказваш на жена си практически познанията по логика същите тези
хора да заснемат как ти слагат белезниците като в порно филм със садо-мазо
направо. И някой да ти изкрещи, докато те кара да коленичиш, че правенето на
деца, репродуцирането в България е престъпление – логиката е такава. Усещането,
господин Борисов, е по-страшно от същинската диктатура.
Усещането, че могат да
те уволнят, да не ти платят, да те тръшнат пред жена ти, пред децата ти, пред
милиони зрители в тази страна е по-страшно от диктатура.
Диктатурата е за
предпочитане – там знаеш пред кого да не говориш, кой ще имитира приятел, кой
ще донесе някому… И ако бъдеш интерниран, ще можеш да работиш, да си издържаш
семейството и т.н.
И, всъщност, г-н
Борисов, Вие не можахте да ме убедите, че сте демократ…
Не можахте… Напротив.
Засилихте усещането за диктатура.
С Цветанов зад гърба
особено. Особено с Цветанов зад гърба…
Христо
СТОЯНОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар