вторник, 7 май 2013 г.

ПРЕМИЕР НА ПАРЧЕ




Всъщност аз нямам нищо против Бойко Борисов. На първо гледане той дори ми харесва. Отдавна не сме имали решителен като него премиер, премиер, комуто народният глас му иде от сърце и говори с езика на народа толкова добре, че не му е нужно дори този народ да му говори. Някой заговори ли го Борисов го прекъсва веднага не за друго, а защото знае какво ще му кажат. И продължава мисълта на човека пред него, на няколкото човека пред него, на колектива пред него, на народа пред него. Той до такава степен знае какво ще каже този пред него, че, колчем се види в огледалото тутакси се прекъсва и продължава собствената си мисъл.
Малцина са тези, които могат да продължат собствените си мисли. Обикновено човек се обърква в тях и чака някой да му подскаже. Обикновено се явява Бойко Борисов и вместо да подскаже направо продължава твоите забравени или забатачени мисли.
Всъщност, ако изключим тази му автентична особеност на Бойко Борисов може да се издаде медицинско свидетелство, на което в графа: „психични заболявания” някой с чиста съвест и със затворени очи би написал: „б.о.”
Ако не бе премиер на страната той може да мине за добър човек – добър човек, който не си е подбирал приятелите, които не са много читави. Но това вече е въпрос на домашно възпитание.
Всъщност ако изключим лошото домашно възпитание – той май вкъщи се е прибирал колкото да си вземе намазаната филия с мас, което значи, че не е имало кой да му издърпа ушите – та ако изключим това възпитание ще разберем, че той носи една много добра душа. И е готов да помогне на всеки – този, който заслужава и на този, за когото му кажат, че заслужава до този, който обича да си връща добрината. На последните Бойко Борисов помагаше най-много.
Забелязва се как се мръщи, когато не му отвръщат на добрината с добро. И как се радва, когато му връщат на добрината особено с всенародна любов. Най-обича всенародна любов и непрекъснато е навън, за да се срещне героически лице в лице с нея. Когато тя шофира по пътя и не е срещу него той я хвърля в канавката с нежно побутване на някой от джиповете на НСО и продължава да търси други, които биха се по умилквали малко в бронираните ламарини на министерската кола.
Но малко попрекалих и бих извикал с гласа на Винету от едноименния роман на Иван Вазов: „Но замълчи, сърце”…
Както се казва: „Скалп давам, всенародна любов не давам”…
Не може да му се отрече, че има добро сърце Бойко Борисов. Иначе как да си обясним факта, че един няма вкаран в затвора. Дори на път за затвора братя Галеви избягаха като сега ги дирим да си им дадем поне къщите и недвижимото имущество… Въпреки че, ако изчислим върнатите от държавата пари, които те бяха дали като гаранция ще им стигнат да живеят в най-луксозните хотели на някоя Ривиера по света…
И всичко това иде от добрина. Ако беше зъл човек щеше да накара полицията да събере доказателства за престъпния свят, че да влязат в затвора. Ама как да вкара тези хора в затвор, пълен със снежинки от изгоряла гума, които освен на кокошка са посегнали само на осемдесетгодишната й стопанка… Толкова. Най-много на това да посегнат. А тези, които трябва да влязат в затвора, с такива дреболии не се занимават…
Сега го погнаха и за подслушване. А не е така. Той просто е слушал за хрипове народонаселението, ама е сбъркал лекарския стетоскоп с друг вид съоръжения за слушане… Как иначе може да се провери дали на тази нация й хъркат гърдите, тупти сърцето, мълвят устата…
Всъщност Бойко Борисов е наистина добър човек. И работеше на парче. Ако отидеш при него ще ти реши проблема. Но той не знае как да реши причината за този проблем. В този смисъл той показа махленското си възпитание – себеотдайност към гаменчетата от махалата, обожествяване на филията с мас, както и култовата за съмахленците книга от селското читалище на индианска тематика…
Заради това ще даде собствения си мустанг – може и самолет – за приятелчето, с което рамо до рамо са чели „Винету”,  да направи едно кръгче. Едно кръгче около рая без влизане в него. Но няма да реши проблема със здравеопазването така, че да не се налага да дава повече правителствен самолет за возене на болни…
Какво повече да кажа? А, да. Сетих се…
Ами това е…

                                          Христо СТОЯНОВ






Няма коментари: