петък, 4 октомври 2013 г.

ЗА НОВАТА ЕТИКА ( На Бетина Жотева – внезапно)

Явно се появиха нови граматици в България и решиха да разделят граматиката на виртуална и останалата. При това го правят хора, които явно не познават езика – понякога езикът се разминава с граматическите му закони – и се опитват да прикрият своето невежество с… нова граматика. Виртуална…Хора, които не знаят, че за четворката си има буква „Ч” и за шестицата си има буква „Ш” изведнъж решиха, че писането с главни букви било крясък – вероятно е така в царството на глухонемите, където писменият знак може да има и звуково изражение, - но в царството, в републиката на думите, които могат да бъдат и изговаряни, нещата са други. Опитвам се да определя що за хора са новите законодатели и се изумявам от липсата на най-елементарна етика. Да, крадецът вика: „Дръжте крадеца”…И тези законодатели се появяват в моето лично пространство, размахали някакъв пръст по екрана на моя компютър, без да се усетят, че това го правят в моята градина, в която аз ще реша дали ще си сея бонзай или баобаб... Моята интернет градина я поддържам аз…Разбирам, че нещата твърде вероятно могат да бъдат съотнесени към рубриката „конфликт на поколенията”… Въпреки че „добро” и „лошо”, „грозно” и „красиво” са взаимодопълващи се морални и естетически опозиции. И благодарение на тяхното равновесие - благодарение на тяхното абсолютно равновесие – светът е прекрасен освен в случаите, когато не е. Въпреки че прекрасният свят за нас е отвратителен за този, който така ще ни го стъжни, че за него това ще е най-прекрасният свят, след като на нас ни е зле… Ето равновесието…Но въпросът е за конфликта на поколенията и граматиката във виртуалния и архаичния свят…Живеем във време на смяна на носителите. И прекрасно разбирам, че адаптирането към новото от наша страна е трудно. Особено за хора с бетонирани навици – за четене например. Винаги съм мислил, че в момента на електронната книга се гледа така, както четящият папирус е приел появата на книгата. Аз съм от поколението, което се връщаше от училище с разлети из чантите мастилници и разкрачени пера от натискане на перодръжката към белия лист. Бяха дървени перодръжки, които спокойно можеш да забиеш в окото на този, който те ядосва. Ако не успееш да извадиш перодръжката от чантата започваш да го биеш с нея по главата, докато мастилницата в нея се строши и по главата на бития не тръгне оная синя кръв на думите…Да…Думите винаги са били аристократи. Дори когато за тях се бият невръстни ученици, каквито сме забравили, че сме биле. (Каква прекрасна диалектна форма на „били”. Носи усещането за давност, за архаика, за музеен прах, изтупан от внезапно оживяла мумия… Носи романтика. Между другото „романтика” не е произлиза от „дърт циганин”, защото когато се е появила думата, не е имало нито роми, нито антики. Имало е ром, но той не е бил толкова отлежал, че да е античен…Пък и как циганин ще държи неизпита бутилка с ром толкова дълго, че съдържанието и да стане антично…)Виждате ли как една дребна асоциация превръща езика в игра така, както от няколко парцала може да се направи топка, на която да се радва цялата махала дечурлига…Такива асоциации могат да предизвикват буквите, дори тогава, когато са главни. Представете си един свят, в който всички хора няма да са равни, а главни. Всички хора да са главни. Всеки човек е главен в своята област, в своята професия. Така усещането за равенство като идеологичен постулат ще бъде премахнато. Не равни, главни хора ще има. Самочувствието на индивида ще бъде вече самочувствие на индивидуалност. Всъщност буквите в една дума не са ли главни и защо, питам аз, прежните граматици са измислили малките букви?... Всяка буква в думата е важна толкова, колкото главната буква… И за предпочитане са не малките букви – защото новите граматици дори главни букви не слагат… Предпочитам всички да са главни, нежели малки и безлични…Каква е причината „Ч” да е главна буква, докато „О”, „В”, „Е” и „К” да са малки… Каква е причината сърцето да е главният орган на един организъм, като че ли, ако няма бъбреци може да се живее…Думите са организъм и всяка буква в тях иска да е главна така, както човекът не иска да е равен с останалите, а цялото същество крещи през това време желанието да е главен…Тези нови правила за съжаление се измислят от хора, които никога не са сваляли шапки пред училищния праг или хлебарницата, никога не са сваляли шапка пред учител и свещеник… А нас ни учеха, че учителят и свещеникът, майката и бащата, старите хора са всички до един ГЛАВНИ и, сваляйки шапка ти показваш само уважението си към тях. Показваш в хлебарницата, ЧЕ НЕ СИ ПО-ГОЛЯМ ОТ ХЛЯБА… Влизайки в книжарница…Представете си, представям си, че съм в една книжарница с Достоевски. Той е влязъл да погледне какво ново е излязло, да си купи книгата и да се прибере малко да почете. Стискам шапката си в ръце, мачкам я, иска ми се да се доближа до него, да му кажа нещо, но не се осмелява.Когато вляза в книжарница аз виждам, че там са не само Достоевски, а и Шекспир, Лермонтов, Уитман, Толстой, Балзак, Булгаков… И не е ли крясък в ухото на тези хора присъствието ти с шапка, твоето неуважение към тях… И през същото това време мълвиш пред някой полуидиот до тебе, който е напсувал бабичката в трамвая: „Свалям ти шапка, човече… Тия старци къде са тръгнали, ами не си седят в къщите”, после се прибираш вкъщи и крещиш на баба си, че не е сготвила, защото някой в трамвая не станал и нея са я заболели краката и така, приседнала на една пейка, заспала от умора…Изразът не е само израз, той носи своето съдържание. Не е задължително да бъркаме „идиом” с „идиот”, за да изглеждаме умни пред останалите.Както и не мога да намеря основателна причина „Ч” да се пише с „4” освен в случаите, когато пишеш на латиница. Страшното е, че ги пишем и тогава, когато се изтъпани и кирилицата на клавиатурата. Но след като пишеш на български, защо пък да не го правим с кирилица. Извинението, че компютърът нямал не върви, защото той има даже „китаица”, „арабица”, „евреица” си има даже. Наистина няма причина да ми се забранява писането с главни букви от горепосочените малки хора. А аз така искам всички хора да са главни… ВСИЧКИ ДА СА ГЛАВНИ ХОРА…
           

Няма коментари: