Мислех, че правя сбирка от картини. Колекцията има все пак някаква жанрова насоченост - пейзаж, портрет, стил, естетическо течение... Но ако изключим няколко имена - Златю Бояджиев, Сули Сеферов, Светлин Русев, Стоян Стоянов, Теофан Сокеров, Бойра М`теки, Анри Руе се оказва, че правя колекция... Т.е., аз имам една епоха. Тъй като повечето картини са от мои приятели, с които имам честта да живея в една епоха, едно смутно време да живея с тях, сбирката прие вече насоченост, колекционерски профил. От последните двадесет и девет години държавните галерии изнемогват и нямат средства да обогатяват фондовете си. Бизнесмените се юрнаха - без да познават добре изкуството - да колекционират стари майстори. Поради ниското им интелектуално ниво голяма част от сбирките им са и ментета - за събиране на подобна колекция е нужно много, ама много познание. Или инвестиране на пари в хора, които знаят. И изведнъж идва изненадата. В моята колекция всъщност влязоха тези, които Държавата не може да купи поради много фактори - пари, недалновидност и така нататък. И колекцията ми придоби свое лице. Лицето на художествения живот по време на преход в България. И, мисля, че имам най-важните автори от този период... Най-важните... А времето си знае своята работа... Аз съм само суфльор на времето. И безплатен негов художествен съветник. Художествен съветник и суфльор на времето. Нищо повече. Достатъчно е да се види колекцията ми...
Няма коментари:
Публикуване на коментар